Народна библиотека „Иван Вазов“ открива днес в Централното фоайе изложба, посветена на храм „Свети Димитър“, който бе възстановен и продължава да бъде поддържан със средства на Спомоществователно сдружение „Свети Димитър“. Началото на събитието е в 17.30 часа. В сдружението членуват съименници Димитровци, сред които множество пловдивски бизнесмени и общественици.

Изложбата е по повод 20 години от създаването на Сдружението и се състои от десет пана, които проследяват историята на църквата от първото й изграждане, възкресяването й от пепелта и нейното второ възкресение с благословията на Пловдивска митрополия по инициатива и със средства на сдружението „Свети Димитър“.

До момента за възстановяването и реставрацията на храма, иконостаса, аязмото и прицърковната къща в двора сдружението е вложило над 700 000 лева.

Храм "Св. Димитър" се намира в Стария град. Основите му са положени преди 800 години, по времето на цар Иван Асен II. В сегашният си църквата е осветена на 18 януари 1838 година. От 1922 до 1964 г. храмът е бил отдаден на Руската православна църква, след което е бил затворен - отварян само на храмовия му празник.

По инициатива и със средства, събрани от Сдружение "Св. Димитър", през 2004-2007 г. е извършен основен ремонт на храма, иконите от иконостаса са подменени с нови, като старите са също изложени. Храмът отново е отворен за всекидневни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.

Църквата е трикорабна базилика с притвор и постройки в двора, което дава основание да се смята, че църквата е била част от манастирски комплекс. В двора на храма има параклис, посветен на свв. мъченици Кирик и Юлита, клисарница, дом за свещеника и аязмо.

Уникален по своята изработка е мраморният иконостас на храма, инкрустиран с каменна резба. Амвонът и владишкият трон са също изработени камък. Храмовата икона е със сребърен обков около лицето на св. Димитър.

Едно от паната в изложбата е посветено на Венецианското издание на Божественото и Свето Евангелие от 1719 г., което е притежание на Пловдивската народна библиотека. По време на официалното откриване на изложбата, на която ще присъстват членове на сдружението с неговия председател инж. Димитър Георгиев и игумена на Бачковския манастир Велички епископ Сионий, безценното издание ще бъде показано в специална витрина.

След това ще бъде прибрано в архива на отдел „Специални сбирки“, където се пази от придобиването му от библиотеката през 1922 година. Преди това е било притежание на църквата „Свети Димитър“. През всичките тези години е било без сребърния си обков, но тази година обковът му беше възстановен като дар от Бачковската света обител. Сглобяването на книжното тяло и сребърните елементи бе извършено в лабораторията за консервация и реставрация на НБ „Иван Вазов“.

Министерството на културата и Община Пловдив обявиха годишния конкурс за Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура. Срокът за кандидатстване е до 17 май 2024 г. включително.

Отличията са учредени през 1999 г. от Министерството на културата и Община Пловдив и предвиждат присъждането на годишни конкурсни награди в следните категории: „Българско издателство“; „Автор на българска художествена литература“; „Преводач на художествена литература“; „Автор в областта на хуманитаристиката“; „Автор на издание за деца“; „Художник или дизайн и оформление на книга“; „Представяне на българската книга“; „Библиотечно дело“, както и на Голяма награда за цялостен принос в националната книжовна култура (връчвана от министъра на културата).

В конкурса могат да участват физически и юридически лица. За наградите се кандидатства само с първи издания и нови преводи, а в конкурсните раздели се присъждат малка пластика, парична награда и диплом – за носителите на наградата, както и диплом – за номинираните.

За да е валидно заявлението за участие в конкурса, до 17 май т. г. кандидатите трябва да предоставят безвъзмездно 2 (два) екземпляра от предложените от тях книги, придружени от формуляр, който може да се изтегли от сайта на Министерството на културата.

Адресът за изпращане по пощата на книгите и на формуляра за кандидатстване е: Министерство на културата, София 1040, бул. „Александър Стамболийски“ № 17, за дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“.

Присъждането на наградата се извършва в два кръга. В първия кръг се определят номинациите, а във втория кръг се взема решение за награждаване.

Имената на победителите в конкурса ще бъдат обявени на официална церемония на 7 юни 2024 г., в рамките на фестивала „Пловдив чете“.

Пълен текст на обявата, формуляр за участие и статут на конкурса могат да се изтеглят от официалната страница на Министерството на културата.

Изложбата „Българска шевица и китайски йероглифи – един (не)възможен паралел“ ще се открие на 18 април 2024 г. от 18 ч. в Регионален етнографски музей – Пловдив.

В експозицията, организирана от Класна стая „Конфуций“ към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, са включени дванадесет миниатюри, съчетаващи символиката на традиционната българска шевица с йероглифи, означаващи основополагащи за Китай културни концепти като благоденствие, щастие, семейство и други. 

Изложбата е вдъхновена от идеята за междукултурен диалог отвъд границите на думите, осъществен с изразните средства на традиционното изкуство. 

Самата авторка на миниатюрите Людмила Александрова споделя, че за нея богатството на българската шевица в исторически план може да се сравни единствено с историята на китайския порцелан и коприна. 

Събитието е посветено на  75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китай и на  Деня на китайския език в ООН и ще бъде открито  в навечерието на празника. По време на откриването студенти от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и китайски доброволци ще подарят на гостите бутиков концерт с музикални изпълнения на традиционни китайски инструменти.  

Изложбата може да бъде разгледана до 24 април 2024 г.  включително.

Трета самостоятелна изложба на варненската художничка Светослава Георгиева в Пловдив.

„Аз съм Наблюдателя и ако мога да влияя на ситуацията, да я променя, то тогаване е ли всеки наблюдател и създател? Реалността съществува ли независимо от нашето наблюдение? Ако не, тогава кой или какво решава какво е реалността? Всеки е чувал популярната мисъл, че красотата е в окото на гледащия, тоест зрителя като Наблюдател също променя творбата, създава негова си, друга реалност. Това доста осмисля работата на артиста и от друга страна създаването на тази под-реалност отваря диалога. Ефектът на наблюдателя има дълбоки последици за нашето разбиране на реалността и повдига интересни философски въпроси.

Изложбата “Наблюдателят” е създадена специално за Галерия Лабиринт и за първи път се представя пред публика. Творбите са смесена техника – монотипия, cutouts, рисунка върху хартия, формат 50/70 см. Това е цикъл на наблюдението, наблюдавах цъфтежа, пролетния дъжд, краят на лятото, лицето в огледалото, което не познах, танцуващи жени и хора със страсти, апетити, маски, разкази, наблюдавах мислите си, слушах разказите и лъжите си.“ – споделя за най-новата си изложба художничката Светослава Георгиева.

Позната на мнозина от предишните си изложби и участия в галерия Лабиринт, Светослава няма да изневери на стила си и ще поведе зрителите в галерия Лабиринт на забавно пътуване в магичната реалност на абстракцията.

Светослава Георгиева завършва магистратура „Живопис“ в Glasgow School of Art, Шотландия, Великобритания и е бакалавър по специалността „Реставрация и консервация“ от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, където понастоящем е докторант в катедра „Изкуствознание и теоретични дисциплини“. Като визуален артист има пет самостоятелни и много участия в колективни изложби в Reid Gallery (Glasgow, Scotland), Royal Scottish Academy of Art and Architecture (Edinburgh, UK), Campagna dei Cadduti (Trento, Italy). Първата и самостоятелна изява е в Галерия „Лабиринт“ (Пловдив) през 2018, следват изложби в държавни и частни галерии във Варна, Велико Търново,Разград, Стара Загора, Оряхово, Габрово, Добрич и др.

Художничката живее и работи във Варна като е куратор на множество изложби и ръководи културни проекти и обучения в управляваната от нея фондация Under One Roof.

Светослава Георгиева работи в областта на експерименталната абстрактна живопис и пластика като използва смесени техники, съчетаващи акрил, масло, текстури и релефни пасти, колаж с правени хартии, енкаустика, инкорпориране на метал, дърво и смола върху платна и камък. Творбите са резултат от творчески търсения и експерименти, задълбочени изследвания и игра с материали, форми и философски концепции.

Кой е Наблюдателят? Елате да открием на 17 април, сряда, от 18 до 20 ч. в галерия Лабиринт, ул Ангел Букорещлиев 1. Изложбата ще може да се види до края на месеца.