Дружеството на пловдивските художници кани любителите на изобразителното изкуство тази вечер ( 10.11.2023г) в 18.00 часа на една специална изложба в галерия „Капана“, която носи заглавието „5/6/7“. Куратор на сборната изложба е Костадин Отонов.

Изложбата „5/6/7“ е проект, който бързо се превърна в традиция, защото представя творци, които честват през годината кръгли и юбилейни годишнини.

Най-младият сред единадесетте рожденици, които ще видим в изложбата тази вечер е графикът Панайот Панайотов (50). Шестото си десетилетие са закръглили графиците Крикор Касапян и Мъгърдич Касапян, реставраторката Елена Кантарева – Дечева, която ще покаже проекти на църковна живопис, скулпторът Светлозар Чавдаров, живописците Николай Няголов и Стоян Куцев, графичните дизайнери Мариана Станкова и Георги Станков. Възрастово ги изпреварва Вихра Григорова (живопис), а организаторът на изложбата – графичният дизайнер Костадин Отонов отбелязва 75-годишен юбилей.

Числата в заглавието „5/6/7“ трябва да се разчитат като етапни в артистичния път на художниците, които ще зарадват пловдивската публика с една прекрасна сборна експозиция, сподели кураторът Костадин Отонов.

Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от нейния Културен календар за 2023 г. На откриването ще присъства заместник-кметът Пламен Панов, а дългогодишният председател на ДПХ – Снежана Фурнаджиева ще представи новия председател на Дружеството, който бе избран на проведеното преди дни Общо събрание.

Изложбата в галерия „Капана“ ще може да се види до 28 ноември 2022 г.

Входът е свободен.

Опера Пловдив ще постави официално началото на честванията, с които се отбелязват 70 години от създаването й с Гала концерт на 15-ти ноември. На същата дата през 1953 година се е състоял първият оперен спектакъл в Пловдив – „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Операта ще сподели своята музика, своето уважение към първите и оптимизма за смисъла и бъдещето на оперното изкуство с поредица от изяви на всички артистични звена -  солисти, оркестър, хор и балет от 14-ти до 17-ти ноември. Празничните проекти, свързани с кръглата годишнина, ще продължат през целия творчески сезон с кулминация през месец май 2024 година.

Гала концертът на 15-ти ноември е със специалното участие на артистите със забележителна кариера, свързани с историята на Операта и града в различни периоди - Александрина Пендачанска, Мариана Пенчева, Кирил Манолов и Иван Момиров, както и три поколения настоящи солисти на театъра -  Таня Иванова, Елена Чавдарова – Иса, Вера Гиргинова, Евгения Ралчева, Марияна Панова, Мария Анастасова, Александър Носиков, Георги Султанов, Евгений Арабаджиев, Марк Фаулър, Момчил Караиванов, Михаил Пулиев, Свилен Николов. На диригентския пулт ще застанат Диан Чобанов, Лучано Ди Мартино и Григор Паликаров. Първата част на концерта е посветена на българското изкуство с произведения от композиторите П. Хаджиев, Л. Пипков, Д. Ненов и В. Стоянов, а във втората част са включени арии, дуети и ансамбли из опери на Б. Сметана, Дж. Верди, Дж. Пучини и А. Понкиели. Концертът е с участието на Оркестъра и Хора на Операта и на него са поканени над 200 артисти и служители, посветили значителна част от живота си на оперния театър в Пловдив. Сред гостите ще са и артисти, работили в Операта от самото й създаване!

На 14-ти ноември солистите на Оркестъра на Опера Пловдив канят на концерт „Малка нощна музика“ с диригент Диан Чобанов и с участието на сопраните Вера Гиргинова и Евгения Ралчева. В програмата ще звучат пиеси от Моцарт, Хендел, Вивалди, Глук, Бокерини, Делиб, Щраус, Бах и др. Своите спомени за работата си в Пловдив ще сподели примата Красимира Стоянова с видео включване от Виена.

Хорът на Опера Пловдив под диригентството на Драгомир Йосифов ще изпълни едно от най-съкровените творения на православната музика – „Всенощно бдение“ от Рахманинов на 16-ти ноември в Митрополитски храм „СВ. ВМЧЦА МАРИНА“ от 18 часа. Пиесата, запазила ореола си на тайнственост и проникновеност, е изключително рядко изпълнявана заради своята техническа трудност. С концерта Опера Пловдив и Пловдивска Митрополия отправят послание за силата на Изкуството и Духовността. Концертът е с вход свободен.

В празничната програма Балетът на Опера Пловдив ще представи своя премиерен спектакъл за цялото семейство „Лешникотрошачката“ от Чайковски на 17-ти ноември с Оркестъра на Опера Пловдив.

Приемствеността ще бъде фокус на камерния концерт „Поглед в бъдещето“ на лауреати от конкурси - възпитаници на Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“-  Пловдив  на 16 ноември от 19 часа в Дом на културата. Мост между минало и настояще ще бъде Срещата на поколенията - кръгла маса „Историята и наследството на Опера Пловдив“ с модератор Андрей Андреев, изкуствовед и бивш директор на Операта,  на 17 ноември от 14 часа в Голяма конферентна зала в Дом на културата..

 В празничната седмица във фоайето на Дом на културата „Борис Христов“ ще бъде представена изложба, съдържаща експонати от архива, афиши и други материали от историята на Опера Пловдив. Времева линия от входа до зрителната зала ще отбелязва значими събития и постижения на Операта от създаването й до днес.

70-годишнината ще отбележат и редица културни обекти на град Пловдив - Голяма Базилика, Малка Базилика, Римски стадион, Балабанова къща, Галерия 2019, Галерия Капана, Природонаучен музей, Археологически музей, Исторически музей, Етнографски музей и Народна библиотека „Иван Вазов“. В тях в определени часове ще звучат музикални изпълнения от архивния фонд на Операта, а тя ще бъде артистично обозначена чрез визуални материали със слогана „Операта е Тук“ в продължение на един месец. Инициативата се осъществява с любезното съдействие на отдел „Култура“ на община Пловдив и ОП „Старинен Пловдив“.

След началото на честванията през ноември, празничните събития ще продължат през декември с премиера на операта „Бохеми“, с която Опера Пловдив дава път на млади изпълнители в началото на творческата си кариера след проведен международен конкурс, на който се явиха над 50 артисти от цял свят. През 2024 година акценти ще са Празничен концерт на открито и концептуална фотографска изложба, както и гостувания на международни артисти в спектаклите на Opera Open 2024.

Многобройни спектакли, разходки зад кулисите, концерти, импро театър и Live Cam ще зарадват зрителите

За 11-та поредна година Нощта на театрите ще празнува театралното изкуство в България и на 18 ноември „ще отвори вратите“ на сценичните изкуства към сърцата на зрителите. Програмата събира многобройни събития в различни театрални жанрове в 14 града - София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Благоевград, Плевен, Шумен, Симитли, Кърджали, Търговище, Пазарджик, Ловеч, Сливен.

Символичното начало на Нощта ще бъде поставено в 19 ч. в петък (17 ноември) в Плевен – на Голяма сцена в Драматичния театър, с едно от най-емблематичните му заглавия – „Хамлет“ на режисьора Ованес Торосян.

Нощта на 18 ноември ще започне от сутринта с детски представления в повечето от градовете, които се включват в инициативата. ВНароден театър „Иван Вазов“ Нощта ще предложи няколко фен разходки в потайностите на първата ни сцена с гидове – любими актьори от трупата. Представления ще има на всички сцени в театъра в различни часове – предпремиера на „Боже мой“– моноспектакъл на Христо Мутафчиев (13:00 ч.), „Контрабасът“ (16:00 ч.), „Хага“ (19:00 ч.) и „Великденско вино“ (22:00 ч.). След края на всички представления ще се проведат вдъхновяващи срещи-разговори на творческите екипи със зрителите. И Софийска опера и балет ще „отвори“ вратите си за тур зад кулисите (11:30 и 14:00 ч.), като включването е с предварителни записвания и до изчерпване на местата. А вечерта ще е посветена на оперното представление „Ариадна на Наксос“. По традицияТеатър-лаборатория „Алма Алтер“ предлага програма с вход свободен. Премиерно заглавие ще има и в Музикалния театър – „Целуни ме, Кейт“, най-хитовото произведение на Коул Портър, играно повече от 1000 пъти на Бродуей. 

Представления в стандартен и нестандартен час в София ще има и в още десетки локации, сред които са Младежкият театър „Николай Бинев“, Малък градски театър „Зад Канала“, Театър „Възраждане“, Театрална работилница „Сфумато“, Национален студентски дом, Нов театър НДК, I am Studio, Сцена „Дерида“, Куклен театър НАТФИЗ, Университетски театър НБУ, Камерна сцена „Сълза и смях“, Кино-театър Влайкова, Theatro, Нов театър НДК, Дом на културата „Средец“ и др.

Точно в 12 ч. на 18 ноември ще започне и откритото студио LIVE CAM “Под властта на театъра всяка роля е различно царство“, което ще се излъчва на живо от покрива на HYATT Regency във фейсбук страницата на Нощта, за да е достъпно за почитатели на театралното изкуство в България и по света. Тази година нощно-театралното talk show ще предложи интересни разговори с много вълнуващи гости в няколко тематични панела: За „Хага“ и Театъра, който „говори“ за актуални събития (с Галин Стоев, Юлиан Вергов, Дарин Ангелов, Христо Петков, Радина Кърджилова), за Думите в театъра (с Явор Гърдев, Теодора Духовникова и Захари Бахаров); за Въображението, което трансформира света (с Владимир Карамазов и включване от Маргейт, Великобритания на Chef Aлександър Таралежков и от Пловдив – на Александър Секулов); за Любовта (с участието на Яна Борисова, Владимир Михайлов, Мартин Димитров, Боряна Братоева);  за Младите в театъра (с Деян Донков, Антон Угринов, Ованес Торосян и Константин Еленков) и др.

Две чуждестранни представления гостуват в Топлоцентрала по случай Нощта на театрите -  the end/Краят (18 ноември, 19:30 ч.)на артистичното дуо Bertrand Lesca и Nasi Voutsas е трогателен и забавен разказ за настоящата климатична катастрофа.The Beginning/ Началото (19 ноември, 19:30 ч.)пък е алтернативна танцова пиеса на началата: начала на шоута, начала на връзки, начала на трудни моменти… 

Няколко късни представления в София ще зарадват почитателите на по-нестандартните часове за театър – всички започват в 22:00 ч.: в Кино Люмиер – „Това не го казвай“ със Захари Бахаров и Теодора Духовникова, в Театър „Възраждане“ – „Ентъртеймънт“, в Народния театър – „Великденско вино“ и Концерт на живо в „Алма Алтер“.

Целодневна ще е театралната програма във Варна, а в Драматичният театър ще има премиера на танцово-театралния спектакъл „Свръхчовек“ по музиката на „Пролетно тайнство“ от Стравински и философията на Ницше. Режисьор е Васил Зафирчев от Северна Македония, а текстът е на Сашо Димоски. На 18 ноевмри в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ ще има детско представление, уъркшоп, изложба и вечерен спектакъл;  а вБлагоевград ще бъдат представени „Неволята“, „Метаморфози“ по Овидий, с режисьор Стайко Мурджев и Концерт на актьорите от Драматичен театър „Никола Вапцаров“ и Музикално училище „Престо“;  в Русе ще има stand-up comedy night, а в Симитли по традициявсички постановки ще са с вход свободен.

***

Европейска Нощ на театрите е платформа, която обединява всички, имащи отношение към театъра и сцената за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери.

Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска - иницииран от Children’s Theatre Dubrava и Šibenik Theatre. Форматът събира хиляди почитатели и зрители. Само година по-късно се превръща в национално събитие, в което участват почти всички значими хърватски театри и театрални трупи. Поетапно към инициативата се включват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Финландия, България, Белгия, Сърбия и Чехия.

Европейската инициатива Нощ на театрите е част от Календара на културните събития за 2023 г. на Столична Община и се осъществява с подкрепата на Национален Фонд “Култура” по “Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации'22” и на Министерство на културата.

Всичко актуално следете в официалния сайт, във фейсбук, инстаграм и Viber Community-то на инициативата.

От 14-и до 21-ви декември в Пловдив ще се проведе за 27-и път фестивалът за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“. След тригодишно прекъсване заради пандемията, форумът се завръща в града на тепетата. Общо 58 филма ще се състезават в две конкурсни програми – за документално и анимационно кино. Традиционно фестивалът показва и паралелна програма „Открити хоризонти“ с филми, невлезли в конкурса, но показващи любопитна тема или подход.

През 2023 фестивалът отбелязва 100 години от рождението на голямата Бинка Желязкова. Ще бъде почетена и паметта на Малина Петрова, с която се разделихме тази година. Публиката ще може да види техни произведения, както и да чуе думи на проф. Божидар Манов за тях.  Визията на плаката е дело на Николай Тонков и използва кадър от филма „Последната дума“ на Бинка Желязкова.

Фестивалът „Златен ритон“ се провежда с финансовата подкрепа на община Пловдив и е традиционна част от Културния календар на града от самото създаване до днес.

Журито тази година се оглавява от Теодора Димова, писател и драматург. Останалите членове са Свилен Димитров, лауреат на „Златен ритон“ 2022 за анимационен филм, проф. Галина Лардева, д-р Геновева Димитрова и Петя Накова, носител на Специалната награда на журито на миналогодишното издание на фестивала.

Галина Лардева е професор по История на изобразителното изкуство, декан на факултет Изобразителни изкуства на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ Пловдив, куратор, художествен критик, арт директор на Национални есенни изложби Пловдив (2013 г. – ). Автор е на книгите „Изкуството на прехода. Проблемът неконвенционално изкуство в България“ (2008, Жанет-45) и „Художественото произведение като автопоетическа система“ (2017, Жанет-45), както и на редица изследвания в областта на съвременното визуално изкуство.

Д-р Геновева Димитрова еедин от водещите български филмови критици.Родена е в Плевен.Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура“ до спирането му. Там е водила колонка „От пръв поглед” от 2000. От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „К”. Работи като киновед в Българска национална филмотека. Има много публикации в периодичния и специализирания печат. От 2022 е колумнист за кино във в. „Филтър“. Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те” (издателство “ЕА”, 1999) и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011)“, издателство „Валентин Траянов”, 2011. Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски” в магистърска програма „Преводач-редактор“. Сценарист е на документалните филми „Нощ в София” (2008) и „Offline?“ (2017) на Станислава Калчева. Член е на Управителния съвет на СБФД, член е на СБЖ и на ФИПРЕССИ. Участвала е в журита на международни и национални фестивали. Носител на редица награди.

Петя Накова е режисьор и автор на документални филми. Тя завършва филмова и телевизионна режисура в Нов български университет през 2010 г. Последният й документален филм „Тихо наследство“ (2021) e копродукция на Контраст филм и HBO Еurope, разпространяван във всички 23 европейски територии на платформата HBO Max. Петя Накова дебютира с документалния филм „Ром Кихот“ като сърежисьор с Нина Пехливанова. Филмът е развит в програмата BDC Открития 2011 г. Показан е на фестивалите в Котбус, Германия, Милениум, Белгия, в редица университети и училища и е номиниран за документален дебют от Българската филмова академия. Петя Накова е автор на две книги с документални истории.

Свилен Димитров е завършил анимационна режисура в НАТФИЗ. Дипломният му филм „Въздушният ас“ (2007) е селектиран в програмата „Генерации“ на Берлинския фестивал. Световната премиера на следващия му анимационен филм, „Rew Day“ (2012) е извън състезанието на фестивала в Анси. За 3D филма „Вълшебният сладкиш на Лелка Брелка“ (2014) е номиниран за най-добър режисьор от Българската филмова академия. Световната премиера на последния му филм „Любовни черупки“ (2021) е на филмовия фестивал във Варшава. Филмът е носител на голямата награда „Златен ритон“ за анимация и на наградата за анимационен филм „Васил Гендов“. В момента Свилен работи над нова късометражна анимация „Клуб 127“, която ще бъде завършена през 2024 г. През годините филмите му са показвани на множество фестивали, сред които Хирошима, Оденсе, Драма, Упсала, Варшава, Уеска, Вилнюс. За Мирамар филм, компанията продуцирала всички негови проекти, Свилен е създал редица анимационни реклами и визуалните ефекти на няколко игрални филма.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на девет пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите „Емине“, „Майките“, „Адриана“, „Марма, Мариам“ и „Влакът за Емаус“. През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на девет езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. „Марма, Мариам“ спечели Националната награда „Хр. Г. Данов“ за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът  „Поразените“, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България“, спечели наградата за проза „Перото“ и „Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга. През 2023 г. е публикуван романът „Не ви познавам“, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 г. е колумнист към Портал Култура. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“, „Молитва за Украйна“. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Св. Климент Охридски“ за 2022 г., както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023 г.