Капана.БГ

Капана.БГ

 

Снимка на корицата: Philippe Morozov

Концертът им е част е мини турне заедно с Rugged и хардкор ветераните от Варна – Outrage. Турнето започва от София, на 10-ти юни ще премине през Пловдив, после в Русе и на 12-ти юни ще завърши във Варна

Една от водещите банди в българската хардкор сцена – Expectations представят новия си албум – „Heartless, Shallow and Cruel“, този петък в клуб Under City в гр. Пловдив. Концертът им е част е мини турне заедно с Rugged и хардкор ветераните от Варна – Outrage. Турнето започва от София, на 10-ти юни ще премине през Пловдив, после в Русе и на 12-ти юни ще завърши във Варна. Локалният съпорт ще бъде в лицето на пловдивската хардкор машина – Взрив. Феновете ще имат възможност да чуят четири напълно различни банди, които рядко се събират да свирят на една сцена.

Expectations e пост хардкор банда създадена през 2010г. и последните години е една от най-популярните групи на българската сцена за екстремна музика. „Heartless, Shallow and Cruel“ е техният пети студиен албум, който съдържа десет нови парчета. Синглите „Bury Me“ и „Congratulations!“ вече могат да бъдат чути във всички стрийминг платформи, като към тях има издадени и видео клипове:

Линк към последните две видеа на Expectations:

Линк към събитието във фейсбук:

https://fb.me/e/1wGMdq60V

Линкове към музикалните профили на бандите:

Expectations

https://expectationshardcore.bandcamp.com/

https://open.spotify.com/artist/60tQq98M23cMYRsTTCFfIs?si=SFtR8_jHS4WJszBHNmcuGQ

Rugged

https://ruggedhc.bandcamp.com/

Outrage

https://outragedivision.bandcamp.com/

https://open.spotify.com/artist/3EbhINmWAr1BCLf3ebobnx?si=j9lx0iknT3uZO613GC8meQ

Взрив

https://vzriv.bandcamp.com/

https://open.spotify.com/artist/0amIT4wq3tcExusIgnLYDJ?si=gw_nHYkrQ_inMH0ta3amzw

 

 

Тайни, страхове, травми, неврози и налудности се възпроизвеждат от поколение на поколение. Всеки може да стане жертва на призрак, дори великите личности.

 

Изтъкнатият психоаналитик Бруно Клавие ни запознава с предимствата на трансгенерационната психоанализа чрез своя труд „Семейните фантоми” (превод: Красимир Петров, 240 стр., цена: 20 лева). Книгата е адресирана към широк кръг читатели, изкушени или не от тази тематика, запознати или не с определени аспекти на психотерапията. Предговор и научна редакция: д-р Светлозар Василев.

Какво е „семеен фантом“, как въздейства върху членовете на семействата и техните потомци, как се предава от несъзнавано на несъзнавано, защо някои деца са обсебени от своите предци, а немалко жени цял живот чакат да се появи принцът на бял кон?

На много въпроси отговаря Бруно Клавие в „Семейните фантоми“ - четиво, което ни въвежда в един изумителен свят, където „всичко неказано се повтаря“. Тайни, страхове, травми, неврози и налудности се възпроизвеждат от поколение на поколение. Всеки може да стане жертва на призрак, дори великите личности. Докато психогенеалогията показва колко е важна историята на нашите предци за психическото ни устройство, то трансгенерационната психоанализа ни напомня за несъзнаваното измерение, което споделяме с тях. Тя се стреми да разбере как тези предци са преживели своите травми и до каква степен техните потомци са носители на това „как“ в собственото си несъзнавано. В случая трябва да се държи сметка както за семейното несъзнавано, така и за индивидуалното несъзнавано: ако понякога двете се наслагват или пресичат, в никакъв случай не бива да се бъркат едно с друго, защото така терапията стига до задънена улица. Освен случаите на деца и възрастни, с които запознава читателя, Клавие подлага на задочна трансгенерационна психоанализа Артюр Рембо, Винсент ван Гог и самия Зигмунд Фройд. Тези примери придават допълнителна стойност на това крайно любопитно четиво, написано на ясен и популярен език в духа на Ан Анслен Шютценбергер и Франсоаз Долто.

Бруно Клавие (р. 1957 г.) е психоаналитик и клиничен психолог с богата биография. Създател е на културния комитет „Гаврош“ (на 11-годишна възраст) в окупираната от студентите Сорбона. Работил е като начален учител в продължение на 15 години, бил е състезател и треньор по бойни изкуства, певец и композитор на песни за деца (20 плочи). Следвал е математика и източни езици, завършил е клинична психология, практикува трансгенерационна психоанализа за деца и възрастни, член е на асоциацията „Градина на идеи“, основана от психоаналитика Дидие Дюма и гинеколожката Даниел Флауменбаум, изнася лекции по психогенеалогия във Франция, Белгия, Квебек и други места по света. Автор е на книгите „Фантомите на психоаналитика“ и „Децата, които искат да излекуват родителите си“.

 

 

13-та аудитория на висшето училище ще приеме днес от 19.00 ч. осмокласници от СУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Пловдив за уъркшоп по организация на събития в сферата на изкуствата и формиране на практико-приложни познания по комуникации и презентиране на творчески идеи пред медиите. Семинарът е предназначен за учениците от Клуба по интереси „Комуникации и видеодизайн“ към СУ „Св. Паисий Хилендарски“, а ръководители на уършопа от страна на  Академията ще бъдат проф. д-р Емилия Константинова и проф. д-р Любомир Караджов, преподаватели по артмениджмънт и публични комуникации в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“-Пловдив.

 

Цел на обучението е тийнейджърите да обогатят знанията и уменията си в организирането и презентирането на арт събития и и да възпроизведат практически казуси за работа с медиите. Уъркшопът е част от стратегията на АМТИИ да стимулира творческото мислене и креативните идеи в учениците, които вече са заявили интерес към изкуствата.

 

Живка Аджеларова

По време на пандемията от Ковид-19 през 2021 година, на книжния пазар излезе третата поред книга на Антония Апостолова – романът „Нас, които ни няма“. Тъй като взетите противоепидемични мерки временно ограничиха провеждането на културни събития, пловдивската публика се срещна с авторката едва в навечерието на откриването на 20-то юбилейно издание на фестивала „Пловдив чете“. Цялото това забавяне обаче има и хубава страна – то даде време на читателите да прочетат романа и да проследят множеството публикации на авторката, между които интервюта, рецензии и литературни материали, публикувани в сайта „Литературни разговори“ и Литературен вестник.

„Романът „Нас, които ни няма“ може да бъде четен по различен начин. На първо място може да бъде характеризиран като любовен роман, тъй като до голяма степен ни представя любовната история между главните герои. И заради това, което прави всяка любов – отваря вратите към по-дълбоки разсъждения за смисъла на живота и смъртта – романът може да бъде разглеждан и като екзистенциален текст“ – сподели модераторът на срещата Красимир Лозанов, като отбеляза, че главните действащи лица – Антония и Мартин, на възраст от 16 години, се увличат от литература, астрономия и физика, четат последните броеве на списание „Космос“ (действието се развива през 1994 г.).

„Това е роман за един град и това е Бургас, където е израснала авторката Антония Апостолова. Всъщност Бургас се явява като хипертекст, т.е. като населено място, където двамата герои живеят и към чиито пространства принадлежат. Романът може да бъде четен и като поколенчески – героите са 16-годишни, времевата рамка на действието е строго фиксирана (месеците от юни до август 1994 година), а това е моментът, в който младите хора се опитват да потърсят себе си в настоящето. В този смисъл, книгата може да бъде разглеждана и като роман на израстването, тъй като персонажите се развиват, променят се и така израстват.“ – допълни още Лозанов.

„Бих искала да допълня, че това е роман за отношенията между родители и деца. Всъщност времевата рамка не е само 1994 година – във втората част годините са 70-те и 80-те, защото през образа на Антония разказвам историята на моите родители, баба и дядо. Затова ми се струва малко несправедливо да се говори, че романът е само за 90-те и е поколенчески. Според мен, тук става въпрос за съвсем друг тип поколение, което не е свързано с времева рамка, а е над времето и е обединено от способността да чувства и да преживява по свой начин нещата. Идеята ми беше да покажа как това поколение съществува през годините и как бащата и майката се явяват като прототипи на децата си.“ – изясни Антония Апостолова.

„Понеже само в литературата е възможно, аз си позволих да променя някои факти, въпреки че когато разказваш истински събития, тягата наистина е много силна – непрекъснато те дърпа и ти казва: „Не, не си измисляй, разкажи го така, както беше“. От друга страна обаче знаеш, че истинските неща звучат адски недостоверно и когато ги доизмислиш, започват да звучат по-истински.“ – сподели още авторката.

По-късно в разговора Антония Апостолова сподели впечатленията си от работата с редактора на книгата Марин Бодаков, който напусна видимия свят малко след публикуването на последния редактиран от него прозаичен текст – именно романът „Нас, които ни няма“.

„Той беше изпитал болка да се припознае в героя и да види това поколение, което нарече висококултурно, но абсолютно смотано. Поколение, което чувства, но нищо не може да направи оттам нататък. Всъщност една от метафорите в текста е сексуалната – когато изпитваш възбудата, но тя не може да се излее. Струва ми се, че това е много подходяща метафора за нашето поколение, което усещаше, виждаше и знаеше, но някакси нямаше инструментите да действа“ – разкри авторката.

„Не исках книгата да се приема като роман на прехода, а това време само да присъства в историята. Ние бяхме аналогови хора, които си пишеха писма, ходеха по кръчмите, където още звучеше хард рок. Това беше време, когато се появи първият „Хеликон“ и ние със всяка стипендия висяхме да търсим тези толкова зле издадени книжки, които за първи път можехме да си купуваме. Какви ли не неща излизаха. Всички ние имахме някаква странна споеност, която сега не усещам. В никакъв случай обаче на искам да кажа, че сме били по-различни. Този роман говори за днешните тийнейджъри, които са същите и днес. Да, може би не са аналогови, но биха си срязали вените за същите неща“ – коментира авторката.

До края на вечерта Антония Апостолова разказа колко време и енергия отделя в работата си като журналист, критик и рецензент, за да разпространи новите стойностни заглавия сред по-широка публика. А желаещите да си вземат автограф и лично да разменят някоя дума с авторката в края на събитието не бяха малко.

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.

Фотограф: Ванеса Попова

На 08 юни /сряда/ 2022 г. в галерия – музей „Филипополис“ предстои откриване на изложба-живопис „Другите реалности“ на художника Николай Атанасов.

Интервю с твореца може да прочетете в сайта за култура Капана.бг.
Николай Атанасов е роден в Плевен през 1968. Завършва индустриален дизайн в ССХУ-Казанлък, след което учи техники на старите майстори и живопис 4 години под наставлението на Михаил Камберов, което определя творческият му път в живописта. През 1998 се установява в САЩ, за период от 15-16 години прави множество изложби в Америка и по света. Завръщането в родината е особен сакрален момент, а установяването в Пловдив е заради магнетизма на града...
 
Творчеството на Николай Атанасов е обособено от много автори, но Търнър определено въздейства с вътрешната светлина върху него.
 
Стилът, в който работи е негово откритие. Първоначалната идея се реализира, чрез смесване на старите майстори с модерното изкуство, към това добавя рисунъчен детайл извлечен от изображенията, които се откриват в чашите с кафе. Стилът е наречен ''Фраграментарна Реалност'', защото вътре се откриват смесени изображения на хора, животни пейзажи, като в сън. Темите се редуват от апокалиптично библейски до пасторални. Идеята е попадaйки в картината човек да търси и преоткрива, a разказа да не свършва. Н. Атанасов желае да разказва истории-романи и те да бъдат разгърнати по възможен безвремеви контрол, където пространствата и измеренията се преплитат при различна светлина. В отделен период от време се разкриват нови и нови образи и картината става различна, така че зрителя става участник в творческият процес, когато открие нещата, за които художникът не е подозирал ...Идеята, която особено вълнува художника е ''Светлината която се явява отвътре навън, там е връзката между материалния и духовния свят'' от древността това обединяване на двата свята се нарича ''Unus-mundus''.
 
Творческата биография на Николай Атанасов започва още от училище, за да продължи през целият му път на художник. От изложби през Плевен, Варна, София и Пловдив, Сан Франциско, Калифорния, Ню Йорк, множество градове в САЩ, Биенале във Флоренция, Италия, международни изложби в Берлин, Германия, Скопие Македония, Сеул, Южна Корея и др. Участия и изложби в интернет галерии, множество награди и публикации в списания за изкуство.
 
Понастоящем Николай живее и работи в Пловдив и има постоянни изложби на свои картини в галерии в Сан Франциско, Калифорния.

 

Пловдив отново ще е домакин на испанските музиканти и певци от трупа „Ла Туна“. На 10 юли от 20:00 ч. те ще завладеят с южни ритми сцената на Античен театър в Пловдив. Концертът им е с вход свободен – подарък за всички пловдивчани и гости на града.

„Ла Туна“ гостуват за трети път в града на тепетата по покана на кмета Здравко Димитров. Още при първото си гостуване през 2017-а те грабнаха сърцата на публиката със завладяваща емоция, звучаща от техните серенади. Тази година, специално за минувачите по Главната улица, те ще преминат в шествие под романтичните звуци на техните китари.

Оркестър „Ла Туна“ изпълнява репертоар изцяло характерен за мадридската школа. Трупата има петвековна традиция, възникнала от университета "Алкала де Енарес" в Мадрид през 15 век. Традицията води началото си от студенти познати като сописти (от исп. Sopa, в превод супа) или студенти от скромен произход, които са използвали музиката като начин да получават купичка супа в ханове и таверни. Но благодарение на просветителската им дейност се формират и личности като Франсиско де Кеведа и Лопе де Вега.

В днешно време "Ла Туна" е част от университетския живот на Мадрид, както и от нематериалното културно наследство на Испания. Участват в редица престижни международни прояви като церемонията на "Наградата Сервантес" за литература – най-високата награда за испанска литература, ежегодните възпоменания за Мигел де Сервантес и др. Част са от визитната картичка на Испания по света на редица културни изложения и панаири. По време на международните си пътувания получават множество награди и отличия като "Ключовете на Града" на Санта Марта и Кали в Колумбия, също така и почетното звание "Гражданите на Честта" от кметството на Маракайбо във Венецуела и др.

 

Издателство „Летера“ кани пловдивчани и гости на града на второто вълнуващо пътешествие из дебрите на нашия град, наситено с много култура, история и поднесено в увлекателен разказ от поредицата „Духовни маршрути в Пловдив 2022“.

Тази година проектът се провежда на два етапа – през юни и през септември-октомври. Той е своеобразно продължение на „Литературни пътешествия в Пловдив“, които се проведоха през 2019 г. в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата. Поради големия обществен интерес към проекта през 2020 г. и 2021 г, в настоящата 2022 г. издателство „Летера“ го доразви тематично под заглавие „Духовни маршрути в Пловдив“. Проектът е финансиран от Община Пловдив и е част от Културния календар на града.

Вторият маршрут, който предстои носи заглавие „По и под Главната улица“ и ви очаква на 11.06.2022 г., събота, 10:00 ч. Сборен пункт: Античен форум (под часовника на Централна поща). Водачи ще са Мая Мартинова-Кютова, археолог, и Теодор Караколев, историк на изкуството. Участието е без заплащане!

Мая Мартинова-Кютова е проучвател на едни от най-значителните археологически обекти в Пловдив, участвала в проектите за експониране на Одеона, Форум-север, Стадиона на Филипопол, Източна порта.

Теодор Караколев изучава изкуството в периода между двете световни войни. Занимава се с проучвания и популяризиране на архитектурата и изкуството във фондация „Български архитектурен модернизъм“ и с журналистика в сферата на културата.

Маршрутът включва посещение на Античен форум, Одеон, Площад „Стефан Стамболов“, Главната улица, Римски стадион – подземен маршрут: реставрирани части от Античния стадион в кино „Екселсиор“, в сградата на магазин H&M и в Римския стадион

ФОРУМЪТ НА ФИЛИПОПОЛ

Агората (форумът) на Филипопол е не само търговски, административен и религиозен център на античния град, а и сборно място, където се провеждали събрания, дебати, празници. На северната му страна има комплекс от обществени сгради. В Одеона/Булевтерион заседавали градските магистрати. Западно от него са градската библиотека, гражданската базилика и Сградата на съкровищата. Тази част от градския площад на римския град скоро бе открит за туристи след дългогодишна консервационно-реставрационна дейност.

СТАДИОНЪТ НА ФИЛИПОПОЛ

Стадионът на Филипопол е изграден в началото на ІІ в. сл. Хр. Разположен е в северния край на укрепения град, между двете крепостни стени, в естествената гънка между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Стадионът (240 x 50 м) е събирал 30 000 зрители. На пл. „Римски стадион“ е експонирана in situ северната дъговидна част на стадиона (сфендона). Стадионът на Филипопол е една от малкото римски обществени сгради, които се споменават от античните автори в контекста на значими исторически събития. В подземните пространства на съвременните търговски сгради по Главната улица са възстановени части от него.

ГЛАВНАТА УЛИЦА

Главната улица „Княз Александър I“ получава сегашния си вид предимно в годините от Освобождението до Втората световна война, с известни промени и след това. Днес архитектурният ансамбъл пази красиви сгради в стила сецесион, ар деко и модернизъм. Улицата е символ на желанието за европеизиране на България след Освобождението, всички сгради са дело на архитекти, завършили в Западна Европа с най-актуалните за времето им тенденции.

Очаквайте подробна информация и за следващите две маршрута:

Маршрут: Епископската базилика на Филипопол, 18.06.2022 г., събота, 10:00 ч.,

Сборен пункт: пред входа на Епископската базилика на Филипопол, Входна такса: 10 лв. за възрастни и 3 лв. за учащи

Маршрут: Къщи на ъгъл без прав ъгъл, 25.06.2022 г., събота, 11:00 ч.

Сборен пункт: Градинката на бул. „Руски“, срещу ул. „Ген. Данаил Николаев“

 

Страница 9 от 2058

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…