Капана разцъфва като цвете през пролетта. В до скоро забравените и изоставени къщи вече жужат работници с дрелки и чукове, а в близките дни зад вратите на някогашните домове ще ви приютят  галерии. 

Една от първите отварящи локации от конкурса със субсидирани площи в Капана е Галерия „Ластици”. Тя е клон на софийската. Насочена идея за изграждане на точно на галерия не е имало. Всичко  започна като Принт Шоп, където можеш да откриеш българска фотография и да си я купиш под всякаква форма – картички, снимки в рамки, а такова място не само в столицата, а като цяло в България липсваше, казва един от собствениците. Първоначално помещавали гараж, сега са на път да открият свое второ пространство. Виждайки конкурса за Капана, „Ластици” веднага се включват в него и за тяхно щастие печелят място- изцяло фотографска галерия, насочена към действащи творци. Тяхната цел не е да работят с утвърдени имена и са винаги насреща за младите. За сега менажират около 20 работещи фотографи, а надеждата им е освен изложби да предлагат и прожектиране на  филми. Вътре ще намерите и Принт Шоп, откъдето всъщност ще може да бъде закупена авторската фотография и все дейности, свързани с обектива. 12 юни е насрочената дата за откриване на пловдивските „Ластици” с изложба на Милен Радев. 

Published in KAPANA LIKES
Какво се случва с майките, с бащите, семействата, какви са мечтите на децата, каква е надеждата за бъдещето, когато си загубил близките, дома, родината си? Всички тези въпроси ни вълнуваха и емоционалния заряд беше толкова силен, че не можеше да бъде стопиран нито от заплахите за химическа атака, нито от непрекъснатите бомбардировки, нито дори от риска за собствената сигурност, повече от възможен в Сирия. Това разказа фотографът Васил Къркеланов на откриването на изложбата си „ Очите на надеждата“, посветена на сирийските деца.
 
През 2013 година Къркеланов и  журналистът Нидал Хлайф отпътуват за Сирия, където в продължение на 10 дни живеят в бежански лагери в близост до турско-сирийската граница и запечатват на лента ежедневието на техните обитатели. Заснетите повече от 2500 кадъра, са уловили сълзите и усмивките, болката и щастието, разрухата и надеждата, смъртта и раждането на живота – от най-малките до старците на преклонна възраст.
 
Част от снимките са направени в района Jabal al-Zawiya, където в пещерите, под останките на древен град живеят предимно деца, останали без роднини по време на войната.
И в бежанските лагери и под маслиновите дървета на хълмовете около тях, и до цистерните с вода и в руините на пещерите „Децата на Сирия“ неусетно обсебиха фотообектива и сърцата на авторите. Рано помъдрели , видели и преживели   преждевременно много болка и страдание. Защото в очите им открихме надеждата, допълва Къркеланов. Надежда, че ще има утре. Утре, когато отново ще имат дом. Когато ще могат да ходят на училище без да се страхуват. Когато ще имат обяд. Когато отново някой ще ги целува за лека нощ. Деца,   на които им се играе и и чийто очи се смеят, малко след като са плакали.
Желанието на Къркеланов е войната да свърши и да се върне в Сирия, не за да снима мъката на децата, а за да види истинската красота на страната.
 

Румънците Popa Sapka са първата банда, която ще забие на лятната сцена на бар „Театъра“, който отвори врати преди броени дни в двора на Драматичния театър. Това ще се случи на 08.06 (неделя). Бандата е любима на българската публика заради уникалната смесица от стилове, които могат да се чуят в музиката им – балкански ритми, ска, реге, пънк и поп.

Изявата на Popa Sapka е последванa от друго голямо събитие на 11.06 (сряда), Exit Adventure Bulgaria, което е загрявка за популярния сръбски фестивал. На една сцена ще се съберат някои от най-добрите български музиканти – Оратница, Мерудия, Kottarashky & The Rain Dogs, Vox Box (Pavel Clave & Skiller) & Selector Lazy Face. Пловдивската публика ще има удоволствието да ги слуша напълно безплатно.

Програмата продължава с представянето на новия албум на Smallman на 13.06, една от най-харесваните алтернативни банди на България. На 14.06 пък започваме в ранния следобед с 3-тия рожден ден на ъндърграунд онлайн радиото X-Raydio, на което DJ-и от Пловдив и страната ще представят музиката, която пускат в предаванията си.  

Published in СЦЕНА
Сряда, 04 Юни 2014 03:00

Технически проблем

(Или как да бъдем като Ботев)

Не мисля, че образованието ни преди /вече доста спорният/ 10-ти Ноември, беше непременно лошо. Идеологическата червена стая, в която се намирахме в онези десетилетия, обезцветяваше много от останалите краски, но все пак имаше добри неща.
Не, няма как да съм носталгичен, щом имам претенции, че мисля, но бих искал да съм що-годе точен.
И така, спомням си иначе развиващата мисленето рубрика в обучението ни по литература: „Отговор на литературен въпрос”.
Много ме мъчеше туй нещо. А досега ме мъчи чуденката защо аджиба се казваше „литературен” този въпрос. Е, то обяснението може да е ясно и на прима виста, но на мен ми се струва, че няма как да е съвсем изчерпателно - въпросите в литературата, на които бяхме призвани да отговаряме, всъщност бяха само привидно литературни. Сред тях имаше добри, глупави, червено идеологически, скудоумни, а и натъртващо недоумяващи. От последната категория беше въпросът „Защо искам да съм като Ботев?” !!!
Сетих се за този въпрос покрай отминалата Паметна дата, за която националната памет, видно, е на изчезване.
Е, аз не искам да съм като Ботев. Така отговорих и получих двойка. Сега търся реванш, но знам, че пак ще получа същата оценка.
ХРИСТО БОТЕВ!
Главните букви са твърде миниатюрни за изписване на това име.
Кое не е казано за него – гениален Поет, отчаян, но пламтящ Революционер... Тръбящ Глас против неправдата. Не само Онази, която трябваше да се премахне с кремъклийки и черешови топчета, а и против Тази, която го уби – страхът да не си загубим шагренираните кожи и мизерния уют... Това е Великата Неправда - Бог ни е създал свободни, но още в люлката ни учат, а сетне чудесно се учим и сами, как да бъдем роби.
Майната й на свободата, давайте салама!
Нямаше ли един друг исторически луд, който векове по–рано скърбеше по темата в дискусия със същата тази Неправда, а тя за благозвучие се наричаше „Санчо”? И за този шантав хидалго по принцип сме учили, нали?! Но пък добре, че продават салам, та продуктовото му позициониране на екрана да ни напомни, че все пак го е имало някога въпросният херой.
Та, как да бъдеш като БОТЕВ?
Кой пример от неговите живот и дело може да се свърже с нашите человечески стремленийца? Ще говорим ли ясно и открито, ще сочим ли с огнен пръст повсеместните простотии и мародерстване, ще мизерстваме ли в изгнание поради това? Ще се качим ли на Радецки? А Българската земя, която ни е скъпа само в рекламите и от която се чудим как да избягаме, ще я целуваме ли?
Хайде, хора, Човекът БОТЕВ го няма, но и никога не го е имало! Имаше една Звезда, която се спусна от небето за наше щастие. Веднага я стъпкахме и досега продължаваме да я тъпчем. Ето, на Втори юни 2014 година в гр.Калофер сирените ни напомниха този позор – мълчаха, поради техническа неизправност. В моя град пък тези пищялки извиха протоколно като наемни гробищни оплаквачки, но дори не бяха чути от блаженстващите в своя комфорт електоратчици.
Е, не искам да съм като БОТЕВ.
Няма как и да бъда.
Питам се обаче – обичате ли нощното небе в планината, там – на върха на Свободата. Там, където, щом настане вечер, месецът изгрява, а звездите обсипват свода небесен. Гората шуми, вятърът вее..., но няма кой да запее хайдушка песен...



Published in KAPANA LIKES

Връчват десетата юбилейна награда на фондация Атанас Кръстев- Начо Културата тази вечер 

Националната студентска изложба-конкурс за наградата на фондация Атанас Кръстев – Начо Културата ще излъчи своята десета юбилейна награда днес навръх 24 май днес от 18 часа в галерия „Червено пони”. Бронзовата пластика на Георги Трифонов вече чака новия си стопанин в двора на къщата на Начо. 

Страхотната инициатива навърта десет години. В изложбата, която вече е подредена в дома на Начо Културата в Стария град, участват студенти от Националната Художествена Академия – София, АМТИИ – Пловдив и ВТУ – Велико Търново. Връчват се общо две награди – за скулптура и живопис. На младите творци, спечелили отличието, се дава възможността да направят собствена изложба в галерията, с което самата инициатива изтласква таланта на новото поколение на нивото на вече утвърдените творци. 

В журито, оценяващо работите на младоците, влизат Иван Шишков, председател на организацията, доц. Румен Жеков, преподавател в АМТИИ, проф. Стефан Лютаков от ВТУ, Вихрони Попнеделев от НХА, Свилен Костадинов, преподавател в АМТИИ и Николай Кучков, представител на старото поколение артисти в Пловдив. Самата изложба е съвместна инициатива на галерията и фондацията.

Тема няма. Съобразявайки се с всички млади творци, на тях им е позволено да участват с творба по техен избор. Големина, материали, тематика – няма значение, важното е да изобразиш себе си чрез изкуството. Колажи, бои, мрамор, дърво и стъкло могат да бъдат видени в галерията. Във всяка една работа е вложена душата на млад творец  и невинното му, чисто и девствено отношение към изкуството. Тази вечер ще станат ясни победителите. След церемонията гостите на събитието ще могат да се насладят на изкуството на новото поколение, а защо не и да си купят нещо, което ги е впечатлило силно. Вероятността това да се случи е голяма- работите в конкурса наистина са страхотни. Изложбата ще е отворена до 8 юни. 

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…