Капана.БГ

Капана.БГ

Феновете на култовия бар в Капана ще трябва да посочат едно от общо четири вида наливно крафт пиво, което след това ще потече от крановете в заведението

Дегустациите ще продължат 2 дни- на 25 и 26 октомври

„Елате да опитате. Изберете новата си бира!”. Такава покана отправя към клиентите си култовият бар Котка и Мишка. Заведението стартира неправена досега инициатива- посетителите му сами да решат какво да е следващото пиво с марка Котка и Мишка. Феновете на клуба ще имат възможността да посочат фаворита си измежду четири вкуса, които в момента се варят специално за двата дегустационни дни- 25 и 26 октомври. В първия ден от кампанията ще бъдат опитани две от прясно сварените бири, а на Димитровден ще бъдат представени и другите две пенливи изкушения.  Хмеловият еликсир, събрал най- много точки от бироманите след гласуване, в последствие ще се лее от крановете в любимото им заведение. Дигустационните сесии и в двете вечери стартират точно в 19.30ч.

В момента върви кампанията по варене на поредното хмелово попълнение в отбора на Котка и Мишка, след наливния червен ейл, ейла с шипка и, разбира се, винаги актуалните в бутилки ейл с къпини и сесиен IPA. „Време е за изненада. След множество дегустации избрахме стила, но заедно с вас ще изберем вкуса. Да изберем заедно новата ни бира!“, призовава екипа на бара преди клиентските тестове другата седмица.

Засега се знае едно- че и четирите вида пиво, които се подготвят за дегустацията, са тип американски IPA. В 3 от 4-те бири малцовата основа е еднаква – комбинация от два светли малца, като към тях за разкош е добавено и малко количество пшеничен малц. В тези бири горчивината е засилена- около 45 – 50 IBU, като е постигната чрез влагане на различни хмелове по различно време на варенето на бирите. Звездата в постигането на типичната горчивина е хмел Columbus, като е подпомогнат от приятелите си Cascade, Centennial и Citra. В различните бири комбинацията им е различна. За постигането на тропически и цитрусови нотки основните заподозрени са не малко популярният Mosaic и Citra. Има и вариант, в който за свежия аромат е използвана ефирната комбинация от Centennial и Citra.

Четвъртата бира е бунтарят в отбора. В нейната малцова сметка отсъства пшеничният малц, а за постигането на аромата се набляга на немския хмел Mandarina Bavaria. В тази бира се експериментира, като задаваният към пивоварите въпрос е „Може ли да се направи американски IPA с немски хмел?“, за разнообразие. Може, е отговорът.  Разбойникът Mandarina е влаган многократно, като в случая компания в пътешествието му прави цитрусовият авер, хмел Citra.

Събота, 20 Октомври 2018 12:46

Да илюстрираш ада

Израелски писател Дрор Мишани представи екранизацията на романа си „Липсващото досие” в Пловдив

Авторът преоткри майчиния си език- българският бил музиката на неговото детство

Иво Дернев

Нашумелият израелски писател Дрор Мишани лично представи екранизацията по романа си „Липсващото досие” пред пловдивската публика, в рамките на фестивала Синелибри снощи в Lucky Дом на киното. Авторът дойде в Пловдив само ден, след като гледа за първи път филма на Ерик Зонка, с участието на Венсан Касел и Ромен Дюри, в столицата. И не скри, че има няколко много съществени разлики между написаното от него в книгата и режисьорските идеи в лентата.

Филмът е много, много различен от книгата. Не само защото двете творби използват различни езици- киното е езикът на звука и картината, а литературата е езикът на вътрешните мисли и тишината. А и защото режисьорът е направил промени, които още в началото дискутирахме. Например действието в моята книга се развива в градче на юг от Тел Авив, докато във филма е в Париж. Двата града ама никак не си приличат. Другата промяна е, че моят детектив в романа се казва Аврахам, а героят във филма е Франсоа Висконти. Висконти пие през цялото време. Моят детектив никога не е докосвал алкохол. Филмовият детектив има твърде силна страст към жените, а този в романа е много срамежлив. Това са част от разликите. Като гледах филма за първи път завчера в София имаше моменти, в които исках да стана от стола  си и да извикам на публиката „Аз съм автора, но не съм написал това”, усмихна се Дрор Мишани на публиката. И допълни, че всъщност най-същественото е това, което свързва романа и филма.

И аз, и режисьорът илюстрираме ада. Показваме най-лошите неща, които хората могат да си причинят един на друг. Исках книгата ми да бъде малко по-оптимистична, затова се постарах да вкарам късче светлина в средата на този мрак. Искрено се надявам, че ще можете да я намерите и в книгата, и във филма, обърна се към зрителите-читатели израелският писател.

Той подчерта, че книгата му е преведена на около 20 езика, но българският превод е изключително специален за него. Защото, както вчера осъзнах, българският по някакъв начин е моят майчин език. Майка ми е била родена в София и е напуснала с родителите си страната, когато е била на 2 години. Но нейните родители на практика са били българи до деня на смъртта си. Българският е езикът, на който майка им говореше, когато аз бях дете. След като баба и дядо починаха, не бях чувал български почти 20 години. До вчера, когато хванах полета от Париж на България ер. Тогава разбрах, че това е част от музиката на моето детство. Езикът, който като дете чувах всеки ден, без да разбирам нито дума от него, за секунда се върна в живота ми, разкри Дрор Мишани.

Разказа пред зрителите-читатели, че първата му мечта била да стана кино режисьор. Но в ранните си 20 разбрал, че да бъдещ режисьор означава да контролираш всичко наоколо, да даваш задачи на хората и да създаваш организация. Осъзнах, че това, което ме вълнува, е писането. Реших да се посветя на това. Отидох в Париж да уча френски и гледах ранните криминалните филми на Франсоа Трюфо.  Така започнах да чета криминални романи и разбрах, че това искам да пиша. И когато получих имейл от френския режисьора Ерик Зонка две години, след като романът ми „Липсващото досие” бе издаден, бе като да затворя кръга на моята мечта. Щастлив съм, че книгата ми ще е още една нотка от голямата история на френското кино и от връзката между него и литературата, каза още Дрор Мишани.

Събота, 20 Октомври 2018 10:41

3 години Отсреща

Отсреща става на 3 и те каним на 20-ти октомври да отпразнуваме заедно! Очакват те много изненади от нас и нашите партньори Hills Beer и Via Verde Wines.

Отсреща е мястото, където на по кафе или бира се срещаме, разговаряме и обменяме идеи за всичко, което ни вълнува и прави живота ни по-качествен.

Тук се случват смислени събития като ТЯ в Пловдив, фотографски срещи на клуб Фото Свят, екологични срещи на За Земята, велосрещите на мацките от Ladies Cycling Community Bulgaria, различни изложби, уъркшопите на Историйки / So Many Stories To Tell, Studio Papir, Ателие Наталини и още много други. Вече 3 години правим възможно това.

Чакаме тев 19 часа.

Събота, 20 Октомври 2018 10:40

ADE afterhours | DJ Bate

Една специална събота вечер, в която директно от Amsterdam Dance Event, зареден със свежа селекция от тракове на пулта ще се качи DJ Bate. Очаквайте едно музикално пътешествие през последното десетилетие, включващо хаус, техно, транс, брейкбийт и още от утвърдените световни лейбъли.

Започваме в 22 часа в Groove Music&Art.

Събота, 20 Октомври 2018 10:36

В търсене на свободата

Изложбата "В търсене на свободата" показва разнообразните етапи, през които артистът минава в търсене на истината за себе си. Истина, която освобождава.

В този динамичен процес на развитие, той сменя обвивките си според моментната си настройка. Така в артиста се оформя една богата палитра от знание и опит.

За да се осъществи тази концепция на цялата картина,т рябва да се покажат различните фрагменти, от които е съставена тя. Тези фрагменти в случая са десет млади автора участващи в изложбата. Всеки, от които носи различна атмосфера в себе си и търсения според етапа, в който се намира.

Датата е 20-ти октомври, мястото е Post-culture stage, под Петното.
19 часа
Изложба + парти

Третият късометражен филм от Кинопловдив – фимът „Fragile“ на Любомир Младенов се снима край реката и в Централна поща

Остров Адата и централната поща в Пловдив предизвикаха творческото вдъхновение на режисьора Любомир Младенов, който избра тези две локации за заснемането на своя нов късометражен филм, част от поредицата Кинопловдив. Снимките се състояха тази седмица и продължиха четири дни – по два на локация.

Филмът „Fragile“ разказва за момиче, в чийто сън навлизаме интимно. Но този сън не е нереална фантасмагория, а е сън – изпитание, в който героинята се изправя срещу страховете си, които наяве е склонна да заглушава. За избора на тема и стилистика на филма – магическия реализъм, режисьорът споделя, че за първи път си позволява да се захване с подобна естетика, докато винаги е имал желание. Това, което го провокира и се осмелява, са конкретните места в Пловдив – островът Адата и пощата. „Интериорът на пощата е абсолютно уникален, чувството наистина е, че влизаш в нечий сън. Такива места за съжаление постепенно изчезват и единственото спасение е спешно да бъдат филмирани. А островът представлява 90 декара девствена гора, заобиколена с вода, всичко това на 10 минути пеша от центъра на Пловдив.“, споделя режисьорът.

Главните роли са поверени на актьорите Надежда Колева, добила популярност от ролите си в столичните театрални постановки „За любовта и други демони”, „Гео“ и „Онова нещо“ и на Александър Бенев, познат ни от филмите „Семейни реликви“, „Жажда“, „Асансьор за пациенти“ и др. и Оператор на филма отново бе Диан Загорчинов, професионалист, с когото режисьорът има два реализирани филма („Кораб в стая“ и „8:19“).

Филмът „Fragile“, заедно с още шест късометражни филма, ще оформи пълнометражния кинопроект, посветен на Пловдив, който се очаква да има премиера през 2019 година като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата.

До момента са заснети филмите „Химера“ на режисьора Павел Г. Веснаков и „Better nature“ на Ралица Петрова. Съвсем скоро започват и снимките на режисьора, родом от Пловдив – Митко Кутманов.

Местна инициатива възстановява 175-годишен храм в село Дълбок извор по всички канони на художествената реставрация

 

Хората оправят църквата си, паметник на културата, без помощ от митрополия или държава. Продължават делото на сродниците си, които са я съградили през Възраждането

 

Реставратори обработват като хирурзи 300 квадратни метра стенописен ансамбъл на големия майстор Алекси Атанасов в продължение на шест месеца

 

Тази църква е емблема за силата на общността. Жалко, че добрият пример се случва в периферията на Пловдив, а не в сърцето на епархията, казват реставраторите Илия Ламбов и Сава Костадинов

 

Иво Дернев

 

600 хиляди лева от парите на данъкоплатците отпусна вчера държавата за ремонта на Пловдивската духовна семинария с правителствено решение, взето след личното предложение на премиера Бойко Борисов. Само няколко дни след посещението на министър-председателя в пловдивската епархия и обещанието му за финансова помощ, парите тръгнаха към митрополията. Очаква се още близо три милиона лева публични средства да бъдат инвестирани в довършването на ремонта на манастира „Св. Петка Мулдавска”, заедно с прекарването на водопровод до обителта и ремонт на пътя до там.

 

Тази новина се изтъркаля в почти всички регионални и национални медии в последните дни. Бе представена като добрата история в иначе черния роден информационен поток. Вгледани в правителствения PR, доволните духовнически физиономии и тръпнещите в очакване на новите материални блага миряни, никой от колегите не насочи вниманието към онова, което се случва само на няколко километра североизточно от Мулдавския манастир- в село Дълбок извор. Там има ново Възраждане. Под купола на местния храм „Възнесение Христово” се случва чудото. В Дълбок извор е истинската, добрата новина,  останала обяснимо невидима за обществото- митрополит или висш държавник там не се е мяркал от години.

 

Без целеви субсидии, без правителствени обещания и високи делегации в селото, жителите  му запретнаха ръкави и решиха сами да си помогнат и да възродят изключителния си храм- паметник на културата от регионално значение, въпреки че според специалисти националният му статут е задължителен.

 

Църквата „Възнесение Христово“ е построена в бълбукащите години на Възраждането. Завършена е през 1853 година, като за това свидетелства гравиран надпис върху каменна плоча, поставена до южния вход на изумителната като изпълнение постройка. По план, храмът е трикорабен, базиликален тип, с полу-цилиндрично сводесто покритие. Градежът е каменен, включително сводовете на тавана. По обеми и по визия прилича изключително много на митрополитския храм „Св. Марина” в Пловдив, като по никакъв начин не отстъпва по красота на черквата в сърцето на пловдивската епархия. Дори напротив. Към днешна дата между двете черкви има една огромна разлика- автентичността. Върху оригиналните стенописи в „Св. Марина” вече шаренеят винилови тапети. А между стените на „Възнесение Христово“ група реставратори работят като хирурзи вече шест месеца, за да възстановят оригиналните фрески на изумителния асеновградски майстор Алекси Атанасов, учител по рисуване на зографина от Чирпан и съратник на Левски- Георги Данчов. Стенописите се реставрират не с пари от държавата или митрополията, а с дарителски средства. С каквито в последните две години се възстановява целият църковен комплекс.

 

Началото

 

Всичко започва с идването на настоящия кмет на селото Костадин Кротнев. Той става основен двигател на дарителска инициатива на местните хора и църковното настоятелство за възстановяване на храма в Дълбок извор. Първоначално започнали с набирането на средства чрез група във Фейсбук, инициирана от кмета Кротнев. Нужната сума се събрала в рамките на година, но само за първите дейности по укрепването на черквата, ремонт на покрива, който течал от десетилетия, и реконструкция на камбанарията. Реставраторите идват след появата на последния голям дарител, който заявил, че поема отговорността за изписването на храма. Така, под тежко увредени от времето, течовете и бруталните човешки намеси шедьоври на Алекси Атанасов се озовават художник- реставраторите Илия Ламбов и Сава Костадинов. Първият прави мащабен  3D проект на храма, в който вкарва всичките реставрационни планове на екипа. И през пролетта работата започва.

 

Легендата и новото Възраждане

 

Легендата разказва, че изграждането на църквата през Възраждането започва след голямо дарение на Ангел Стоянов Кариотов, известен като Ангел Войвода. Хайдутинът дал една торба с жълтици, за да бъде вдигната голяма църква в Дълбок извор. Каква точно е била причината за тази щедрост, историята не помни. Но се говори, че годеницата на Ангел Войвода е била от селото. След като турците я изнасилват, убиват майка й и брат й, Кариотов решава да даде пари за масивна черква, в която да бъдат погребани мощите им.

 

В последствие дарителското му дело продължават местните хора, които доизграждат църквата със собствени средства и труд. Храмът е построен преди 175 години.  Над 30 дарители събират пари и канят прочутия Алекси Атанасов да изрисува храма. Той довършва фреските си преди 153 години. В следващите десетилетия хората от Дълбок извор надграждат църковния си комплекс. Събират дружно пари за камбанарията. Купуват швейцарски механизъм, за да имат кула с часовник през 1905г., което за селото е било нещо невероятно.

„Това е пример за Възрожденско дело. Тази църква е емблема за силата на общността. Красивото е, че това се повтаря в ново време. Някои от сродниците на дарителите от времето на Възраждането участват и сега. Сякаш да подкрепят прадедите си. Цялата тази наследственост е много важна. И е символ за едно Ново Възраждане”, казва художник-реставраторът Илия Ламбов.

Още подробности вижте в Под тепето

 

 

Страница 1 от 1317

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…