Парещата нова книга на автора „Конспирацията Хазара” вади наяве неудобни и премълчани истини
 
Писателят Димитър Герганов ще дебютира в литературния салон Spirt&Spirit в Петното утре вечер. Авторът на историческия епос „В сянката на Боговете” ще представи третата си издадена на принципа Bookstarters книга, в който читателите са и меценати като инвестират в издаването на творбата.  Става въпрос за още топлата „Конспирацията Хазара”, която мнозина, разходили се вече в историята, определят като пареща.

Идеята за „Конспирацията Хазара” се ражда от една статия от няколко страници, които Герганов пише на историческа тема. „Стана ми интересно дали етносът хазара, които обитават Афганистан имат нещо общо с изчезналите преди хиляда години хазари. Един приятел с дълбоки енциклопедични познания ми подхвърли, че от това може да стане книга. Неусетно се запалих и в един момент започнах да проучвам всички достъпни източници. Върнах се в началото на седми век и тръгнах нагоре. Започнаха да излизат много интересни факти, много неудобни и премълчани истини. Така се роди и идеята за тази книга, разкрива авторът пред КАПАНА.БГ.

Книгата му се занимава с различни въпроси. Може би основният от тях е: Изчезват ли народите просто така? Защото преди 12-13 века Хазария е била велика империя, наравно с Византия и Арабския халифат. И изведнъж изчезва като пясък между пръстите. Повече за хазари нищо не се чува. Никъде!  „Започвайки да проучвам открих, че не е така. Оказа се, че в днешен Афганистан живеят няколко милиона хазара, които е твърде вероятно да имат родство с древните  хазари. По-интересната връзка обаче, която излезе, се оказа еврейската. Всъщност Хазария е била единствената държава освен древен Израел, която приема юдаизма на държавно ниво. Това е и една от причините за залеза на Хазария, макар и не единствената. Има една такава теория, че част от днешните евреи ашкенази са потомци на хазарите. Тази версия, разбира се, не е много долюбвана, защото е била неудобна. Еврейската концепция за произход е, че майката трябва да е еврейка задължително. Всъщност няколкото изследователи-евреи, които развиват теорията за хазарския произход, са били лустрирани от собствения си народ. Разбира се, това не е единствената посока на развитие в книгата. Жанрово „Конспирацията Хазара” може да се определи като исторически роман с белези на трилър. Главният герой Макс Гарбин започва уж,  невинно историческо проучване, което го изправя срещу тайни служби, окултен нацистки орден и могъща  сила, която може би идва от самия Дявол… Има и други конспирации” - не издава повече  подробности от книгата си Герганов. 

Скоро писателят започва третата част от епоса „В сянката на боговете: Заедно срещу Персия”. Но феновете на поредицата могат да я очакват не по-рано от края на 2015-та. Димитър Герганов не крие, че се е поизморил с последната си работа. А и процесът на излизането от предната книга и влизането в новата е тежък, вмъква той.  Работи по „Конспирацията Хазара” около година и половина с прекъсване от 6 месеца. Всъщност, читателите го определят като плодовит автор. Само за около година и половина той излезе с първите два тома от „В сянката на боговете” и историята за хазарите. Тайната му е, че успява да си позволи да отделя много време за писателстване. „Ако пишещия човек отделя по 7-8 часа на ден за работа, би било нормално една книга да се прави за 7-8 месеца. Повечето колеги обаче нямат тази възможност, поради което се случва книги да се пишат по 3-4 и повече години. Аз отделям по 8-9 часа на ден” - издава той. Герганов е първи в България а май и единствен до този момент, който издава творбите си на принципа Bookstarters, с меценатството на читателите си. Хората подкрепят хубави идеи, но и качество. Когато тези два фактора се срещнат - възможно е всеки един да издаде книга по този начин и да има успех, обяснява авторът. Но не крие, че за да пише човек, трябва да се подготви да търпи определени лишения. Изкушените от конспирацията могат да се запознаят с Димитър Герганов и неговата работа във вторник вечерта от 19ч. в „Петното”, в поредния епизод от литературния салон Spirt&Spirit.

Йоан Левиев е сред познатите и утвърдени имена в българското изкуство, свързани с монументалната линия, започнала у нас в началото на 60-те години. Той е важна част от пловдивската група художници монументалисти, включваща Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона. Йоан Левиев (1934 – 1994) е роден в Пловдив. Творческият си път започва през 1952 г., когато е приет във ВИИИ „Николай Павлович“, София.  През 1958 г. завършва специалност „Монументално-декоративни изкуства“ в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. участва във всички изложби на СБХ, както и в представителни сбирки на българското изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано,Торино, Ню Йорк, Мексико, Будапеща, Прага, Букурещ, Виена и др. Носител е на множество награди.

Експозицията представя над 30 автопортрета, както класически така и „скрити“, вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и в проекти за стенописи и мозайки, рисувани между 1953 и 1993 година. Тя е по повод 80- годишнината от рождението на художника, която бе отбелязана през изминалата 2014 година. Голяма част от изследователите на творчеството му изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията на Йоан Левиев, но до този момент те не са събирани в обща изложба. Настоящият проект проследява в ретроспекция творбите, като дава възможност на публиката да види стиловото развитие и интерпретациите на художника. Включените автопортрети от различни години внушават респект към художника, но пораждат и не малко въпроси за съдбата, личността и философията на твореца изобщо.

Въпреки че предпочита фигуралните композиции,  Йоан Левиев се изявява и във всички останали жанрове – портрет,пейзаж, натюрморт. Автопортретите присъстват във всеки етап от развитието на художника. Образите му се срещат както в рамките на стенописта, така и в кавалетните картини, изпълнени с фигурални композиции. Творецът се изобразява многократно, изследващ и анализиращ себе си (Автопортрет 1953, 1961,1977), с четка в ръка (Художникът на скелето,1974; Признание, 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал (Нестинарка, 1972), разговарящ  или присъстващ на фона на стария Пловдив (Диалог, 1975; Разговор на чаша кафе, 1970;Главната улица, 1979), или потънал в спомени, отразяващи онези биографични моменти от детството му, останали най-показателни за неговия духовен свят (Спомен 1;2;3). В картините от 80-те и 90-те години на ХХ век може да видим Йоан Левиев като шут или владетел – в цикъл „Царски времена“, или като цар Соломон и сатир – в цикъл „Песен на песните“, сигурен и уверен в себе си (Конфронтация,1983), саркастичен (Дяволия,1992), или изпълнен със съмнения и размисли(Голямата клоунада, 1991; Рисунка 3, 1981).

Използвайки различни средства като гротеска, хипербола, подчертана пластика, декоративност и колаж, той съумява да представи себе си в различни състояния, противопоставяйки се на общоприетите граници.  Показаните автопортрети повдигат само завесата към личността и философията на Йоан Левиев. И те, както и останалите негови творби, въздействат с монументалността си, с тежките и плътни живописни маси и монолитни цветове. Дори и в малкия формат и камерните произведения, той остава верен на себе си и на монументалното. Изложбата се организира със съдействието на: ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, ХГ Добрич, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, НМБИИ, ХГ – Русе, ХГ – Стражица, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен,Частни колекции, както и с партньорството и подкрепата на Градска художествена галерия – Пловдив и транспортна фирма Allied Pickfords.

Резултатите от конкурса за обновяване на площадчето пред Дома на културата ще бъдат коментирани в обществено обсъждане утре от 16ч. във фоайето на „Борис Христов”. То се провежда съвместно от ONE ARCHITECTURE WEEK - организатор на конкурса, пловдивското дружество на Съюза на архитектите в България и пловдивската регионална колегия на Камарата на архитектите в България. Модератори на дебата ще са Любо Георгиев (ONE ARCHITECTURE WEEK) и Хубена Салджиева (САБ-Пловдив).
 
Конкурсът за обновяване на пространството пред Дом на културата “Борис Христов” бе обявен като национален на 20 октомври 2014 г. и до крайната дата за подаване на проекти, 29 декември, бяха получени 20 предложения. На 10 януари четири-членно жури избра и класира три проекта-финалисти, от които Общинският съвет - Пловдив ще избере победител в началото на февруари. До 30 януари избраните три проекта-финалисти, както и още пет отличени от журито проекти, ще бъдат изложени във фоайето на Дома на културата. До тази дата всеки посетител може да изрази своето предпочитание, на място при изложбата или през онлайн анкета, за един от трите проекта-финалисти, който  да бъде реализиран. Гражданският вот, както и класирането на журито имат препоръчителен характер за финалното решение на Общински съвет.

Едва тридесет момчета са се явили на кастинга за главна мъжка роля в новия филм на Константин Божанов в театъра вчера. Героят е Павел – тийнейджър с романтична представа за живота и света. Неговата мечта е да стане ученик на кумира си – легендарният художник Арно, който обаче живее в изолация. Тъй като по-голямата част от действието се развива в чужбина, един от критериите е да говориш добър английски. Момчетата трябва да са подготвени сравнително добре и да са мотивирани да развиват езика си с британски акцент, обясни ни Александра Фучанска, която провеждаше кастинга.

От 2014 година от продуцентска къща Мирамар Филм правят мащабен кастинг из цялата страна и дори в Лондон. Фучанска сподели, че кастингът в Пловдив й е най-личен, защото тя самата е пловдивчанка и адски много би се радвала и гордяла ако точно от тук излезе главният герой. Издаде също така, че макар и притеснението на участниците, то има няколко много добри попадения, които със сигурност ще отидат и на втория кръг от кастинга.

 Ако все пак не се успели да се явите на кастинга – това не е последната ви възможност. Всеки, който желае може да изпрати снимки (портретни и в цял ръст) и кратка видео презентация като тази от живия кастинг: представяне – име, година на раждане, училище, интереси и хобита и за какво мечтаеш. Срокът за изпращане на материалите е 6 февруари на адрес casting@miramarfilm.com. 

Вижте магията на България през погледа на един британец, за да забележите очевадното
 
Хората имат навика да не забелязват очевадното. Толкова сме погълнати от ежедневието си, че понякога е хубаво да погледнем през нечий чужди очи. „Магията на България през очите на един англичанин" е един перфектен начин за постигане на нещо подобно. Това е последната книга на англичанина Фил Кърк, който последните години се подвизава като пловдивчанин. За разлика от първата си книга, в която пише за родината ни през погледа на турист, той вече е набрал достатъчно опит по земите ни, за да пише като човек, видял всичко – хубаво и лошо.
 
Макар и по български все да се оплакваме колко ни е зле, то в очите на Фил България е едно прелестно място. На представянето на книгата си снощи в Баския, той се появи пременен в българска народна риза, а начало на събитието дадоха два видеоклипа – един с българска народна песен и един посветен на райските земи, които имаме. Как един англичанин пък ще пише за България? Явно с лекота и то на чист български език. Впечатляващо е как за  по-малко от десет години той успява да развие до такава степен езика си, че с лекота да се изразява писмено. Преди девет години за първи път посещава Черноморието ни и решава да си купи апартамент там. Идва с идеята да поживее няколко месеца, но среща пловдивчанката Тони, която тотално преобръща плановете му. Влюбва се в града, посещава всяко едно възможно събитие и поглъща всеки момент като малко дете. Коктейл КИК,  както той го нарича - Красота, История, Култура го убеждава, че това е мястото, в което трябва да живее и за което трябва да пише. Колко от вас могат да изтанцуват 15 хора, защото Фил може, похвалиха го приятелите му. В сборника му с разкази може да се пренесете в десетки кътчета из България. Места, които знаете, но не познавате. През които сте минавали, но не сте виждали. Приятелите му се шегували, че сигурно третата книга за България ще я напише от Англия и по-скоро с разочарование, но Фил е сигурен, че нищо не може да промени любовта му към родината ни.