Капана.БГ

Капана.БГ

Младият пловдивски цигулар Виктор Василев спечели сърцата на кьолнската публика като солист на WDR Funkhousorchester на връх Свети Валентин. Престижната покана да солира на радиооркестъра на Кьолн дойде в резултат на поредица от конкурсни и солистични постижения през лятото.

 

Изпълнението на „Интродукция и рондо капричиозо“ от Камий Сен-Санс прозвуча на живо в радиоефира на WDR3. Младият български цигулар изправи на крака публиката в залата Klaus von Bismarck във WDR Радио и получи сърдечното приветствие от членовете на целия оркестър.

 

Виктор е възпитаник на пловдивското музикално училище НУМТИ „Добрин Петков“, а негови цигулкови педагози са г-жа Дарина Данкова и проф. Марио Хосен /НБУ/.

 

От тази академична година той е вече студент във висшето училище в Лозана, Швейцария, където беше извънредно приет в бакалавърска програма две години преди завършване на средното си образование в класа на проф. Светлана Макарова.

 

Младият цигулар е носител на първи награди от големи цигулкови конкурси като „Ярослав Коциан“ /Чехия/, „Артур Грумио“/Белгия/, „Андреа Постакини“ /Италия/, „Бохдан Вархал“ /Словакия/ и др. Тази година се завърна и с престижната втора награда от международния конкурс Tibor Varga Junior, като пътуването бе осъществено с подкрепата на Община Пловдив.

 

 

На среща-разговор с д-р Светла Балтова в Историческия музей

На 25 февруари от 18,00 ч. в зала „Съединение“ на Регионален исторически музей – Пловдив ще се състои представянето на „Петър Дънов. За България и бъдещето на човечеството“ под съставителството на д-р Светла Балтова.

 

В книгата се говори за радикалните промени, които ще претърпят природата, обществото и отделният човек и каква ще бъде ролята на българите в тези критичтни времена.

Премиерата на новата стихосбирка на Владимир Левчев „География на съня“ ще събере почитателите на поетичното перо на 25-ти февруари, вторник, от 18.00 ч. в залата на Галерия U P.A.R.K на ул. „Отец Паисий“ № 24. Представянето се организира от издателство „7 ЛЪЧА“ и галерията. Книгата събира поетичните творби на Владимир Левчев, в които неизменно присъства темата за съня и ще бъде представена от проф. Михаил Неделчев. Художник на корицата е Атанас Хранов. Стиховете ще чете авторът.

 

„Едно знаменито стихотворение на Владимир Левчев със стиха над него като заглавие „Кой сънува моя живот“ стана емблема на неговото поколение от 80-те години на миналия век. Образите от този стих пораждат цяла семантична полоса не само в по-сетнешната поезия на Владимир Левчев, но и в творчеството на литературните му приятели… И новата стихосбирка има в заглавието си тази преголяма – и литературна, и философска – тема, ето: „География на съня“. Не трябва да мислим обаче поезията на Владимир Левчев като подвластна единствено на тази вечна, красива, но и тук често плашещо-тревожна проблематика…. “ (Михаил Неделчев)

 

ВЪВЕДЕНИЕ В ГЕОГРАФИЯТА НА СЪНЯ

 

Както Бог е създал

географията на света

със стотина елемента,

аз създавам

географията на съня

с четиридесет и пет звука.

. . . . . . . . . . . .

Днес в света съществуват

над шест хиляди езика.

И милиарди географии на съня.

 

Но в началото,

преди синовете Ноеви

да изоставят Вавилонския градеж,

е имало само един език –

и един световен сън.

 

Аз пиша на български.

Но се опитвам да превеждам

от онзи език,

на който Бог повика Адам –

на който всичко ни е писано.

Понеделник, 24 Февруари 2025 11:01

ДПХ представя изложбата „Пейзажът“

Дружеството на пловдивските художници представя общата тематична изложба „ПЕЙЗАЖЪТ“. Тя ще бъде открита в Галерия  „Пловдив“, ул. „Авксентий Велешки“ 20 /Общински съвет/ на 25.02.2025 г., 18.00 ч. и ще продължи до 15.03.2025 г.

 

ПЕЙЗАЖЪТ

 

Външният свят е пейзаж за този, който пребивава в него. Пейзажът е това наоколо, извън границите на тялото ни. Има основни логични точки: небе и земя, граница. Често съвсем асоциативно присъства в работите. Отразява се като усещане и атмосфера, която художникът пресъздава, макар да няма такава цел. Чрез творбата „онова отвън“ става лично и част от „това вътре“.

 

Пейзажът е жанр, който е един от най-разпространените в изобразителното изкуство. Всички рисуващи хора правят или някога са правели пейзаж. Всяка творба, в която има намек за земя и небе, и пространство, може да бъде приета за пейзаж. В днешните времена на пълната свобода на изразяване и технология на създаване на образ всяко произведение е изцяло личен и субективен подход към темата от автора.

 

Пейзажът е традиционен жанр в изобразителното изкуство. Всички художници в един или друг момент от творческото си развитие го използват. Пейзажите са сред предпочитаните за колекционерите жанрове. Той е благодатна територия на експеримент както с цвета и фактурата на боята, така и с графичните стойности на линия, щрих и петно; обект на фотографското изследване, на създадени с дигитални средства изображения… неизброими са вариациите за създаване.

 

В експозицията в Галерия „Пловдив“ на ул. „Авксентий Велешки“ 20 /Общинския съвет/ има над 60 творби от 45 автора, събрани заедно на жанров принцип. Основната цел на изложбата е да представи разнообразни авторски произведения, стилове, интерпретация на тема и пр. От по-натурните изследвания на цвета и графичните стойности, до условните, лично авторски форми, всеки автор е разпознаваем и изразява себе си, както е и в другите си изяви. Може да се каже, че експозицията съдържа добра извадка от изкуството, което се прави в момента тук.

 

В изложбата можете да намерите голямо разнообразие от творчески постижения и визии, различни формати, техники, стил. От изложбата ще бъде създаден дигитален каталог.

 

Автор на плаката: Александър Гьошев. Събитието ще продължи до 15 март 2025 г.  

Литературен фестивал „Пловдив чете„, литературен салон „Spirt & Spirit„, издателство „Ерго“ и клуб „Петното на Роршах“ Ви канят на литературно четене на Владислав Христов. Той ще гостува в Литературен салон Spirt&Spirit на 25 февруари 2025 г. Ще чуем текстове от последната му стихосбирка, „Пойни птици“, както и от предстоящата – „Маслен нос“. Заповядайте на едно съкровено литературно четене!

 

–––––––––

 

Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите.

 

 

– Катерина Стойкова

 

Тази книга „ухае на барут и мащерка“. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката униформа, за да не го сбъркат с пойните птици. Един мъдър и чувствителен homo sapiens се движи замислено между нас и тях и има важни новини за всички ни.

 

– Александър Шурбанов

 

Жак Превер обясни как се рисува портрет на птица, а Владислав Христов е научил това много добре. Книгата му е доказателство, че пътят на птиците може да донесе красота и знание, утеха и надежда, но най-вече урок по спокойствие и мир. Крайно време е хората да се променят, защото краят може да се окаже прекалено близо за всеки един от нас, читателите на тази брутално нежна в силата си поезия.

 

– Стефан Иванов

 

Пойните птици казват много, заедно с останалата дребна гад, кръстосващи света и превръщащи го естествено и без усилия, в стихове. Войната е още по-зловеща, тя е част от тяхното съществуване или смърт. Един неуморен и неуморим поглед към техния свят, и към своя, без да досажда на песните им. Макар понякога да са крясъци или само звуци. Поглед, който се превръща в спасение, дава възможност да оцелеем, въпреки жестокостите и всекидневните трагедии на дребните и често незабележими същества в съобщество с не по-значителни човеци.

 

 

– Палми Ранчев

 

––––––––––

 

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Негова поезия е публикувана във влиятелни литературни издания. Носител е на отличия в националните конкурси: За кратка проза на LiterNet & RunsMagazine (2007), за Хайку на свободна тема (2010), Добромир Тонев (2015), Славейкова награда (2015), Международния конкурс за хайку – Cherry blossom (2011), голямата награда “Basho-an” (2020) на Музея Башо, Токио, първо място на конкуса „Аkita” ( 2021) Япония. В продължение на осем години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на Световната Хайку Асоциация и на „The Haiku Foundation“.

 

Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“, „Simply Haiku“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“ и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влиза в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 18 езика. Тази пролет предстои издаването на новата му поетична книга “Маслен нос”.

 

––––––––––

 

Входът е свободен, а повече информация за събитието може да откриете тук: https://fb.me/e/4JHNLVIRr.

Традиционната „Годишна изложба на ученици от НХГ „Цанко Лавренов“ ще бъде открита на 14 март 2025 г. от 18:00 ч. в галерия „Ромфея“, бул. „Марица“ 83, Пловдив.

 

В експозицията ще бъдат представени произведения на гимназисти от всички седем специалности на училището – Живопис, Графика, Стенопис, Рекламна графика, Пространствен дизайн, Скулптура и Иконопис.

 

Събитието се реализира по покана на собствениците на галерията – г-н Камен Шишманов и г-н Бойко Ватев, които от 23 години оказват голяма обществена и финансова подкрепа на талантливите ученици от Художествената гимназия. Галеристите дават възможност на младите художници да покажат най-добрите си произведения в ежегодните общи ученически изложби през месец март.

 

На откриването ще бъдат връчени и специални награди – едногодишна стипендия и поощрения на няколко избрани ученици.

 

*Автор на плаката е Стела Нанева от 11 клас на специалност „Рекламна графика“ с преподавател: Петър Чучулигов.

Автор: Вихра Григорова

 

За да напиша статия конкретно за тази изложба, която кураторите Антоан Стойков и Осман Юсеинов (които са и участници) създадоха специално за пространството на бул.“Цар Борис III Обединител“ в Пловдив се налага и да внеса известна яснота относно значението на двете думи в заглавието. Често срещаме спекулации с тях, което искам да избегна в този текст.

Какво определяме като „СЪВРЕМЕННО“? Съвременно е всичко, което е създадено или се случва по наше време, всичко на което сме живи свидетели. То не съдържа никакви констатации или намеци, свързани със стила, изразните средства или авторските предпочитания. Чисто технологично създадените творби могат да бъдат повече или по-малко различни във времето, разбира се. Но в генерален план няма нищо ново или невиждано под слънцето. Графиката Е и трябва да бъде графика.

Терминът „ГРАФИКА“ има гръцки корени и означава пиша, издрасквам, рисувам. Изначално графиката е базирана на баланса между черно и бяло, точно както казваме за документ - „написано черно на бяло“. Това не е пречка да се добави допълнителен цвят/цветове, но акцентът не е върху колорита, както е в живописта. Корените на графиката са още в палеолита, а развитието продължава през Средновековието чак до наши дни. Във времето често е ползвана като неделима част от писмените документи на различните епохи, изобразителен начин за увековечаване на събития, обичаи и личности. Да не забравяме, че графиката е средство за обучение и комуникация на много широк кръг хора, дори на неграмотните и има множество приложения поради възможността да бъде тиражирана и разпространявана. Далеч преди гравюрите на Гюстав Доре за трилогията „Божествената комедия“ на Данте, литографиите на Анри дьо Тулуз-Лотрек, предназначени за афиши или илюстрации на книги и много други.

В настоящата изложба са представени 42 автори. Между тях има доайени и отдавна доказани творци, както и млади художници и дори дебютанти, както и автори, които разпознаваме като илюстратори, живописци…

Налага се да призная, че като специфичен начин на мислене, а и чисто технологично графика се създава много трудно, особено някои техники, трудни за изучаване и реализация. Или изискващи сложно и скъпо оборудване. Много графици правят чудесна живопис, но живописци, които експериментират в областта на графиката са същинска рядкост.

Само си представете такова ателие: вани, киселини, специални бои и пасти, материали със сложни имена и загадъчни свойства, тежки графични преси, специални шкафове за готовите отпечатъци и други за разните видове и формати хартия, куп тайнствени инструменти, литографски камъни и метални плочи – едни вече гравирани, други си чакат реда. Това е малка част от детайлите, има подробности, известни само на графиците. Да не пропусна необходимостта от пълен контрол над светлината – хартията не обича слънчевите лъчи.

Класическите техники са широко представени в изложбата: суха игла, офорт/ акватинта, линогравюра, сериграфия, висок печат, литография, интаглио и още други. Съвременните технологии позволяват дигитално отпечатване, което максимално улеснява тиражирането – както като нужно технологично време, така и като себестойност и логично е предпочитано от по-младите автори.

Какво да очаква зрителят от тази изложба?

65 творби от упоменатите по-горе 42 автори, повечето създадени през последните години, безкрайно разнообразие на формати, сюжети, стилови предпочитания. Наред с класическите монохромни творби има и такива с цвят, дори с цяла палитра цветове. Предвид факта, че всеки цвят в графичния отпечатък е микроскопично тънък, графикът няма как да постигне изразената плътност, която живописецът постига леко с щедра шпакла боя върху платното. Точно затова дори най-тъмните или яркоцветни творби носят усещане за лекота и въздушност, сгушено в порите и релефа на видимата част от хартиената основа. Тук му е мястото да спомена, че графиците знаят за видовете хартия повече от тези, които я изработват и могат да бъдат претенциозни до крайност към хартията, с която работят. Тя не се продава в кварталната книжарница. Оглеждайте се за наличието на воден знак или релефна маркировка – има такива. Графиците обаче са прави да бъдат взискателни – все пак неразделна част от творбите са именно големите или малки интактни зони в композицията.

В заключение споделям: Непременно посетете изложбата до 4 март, тя си е истинска рядкост – дори в чисто образователен план. Ще се почувствате като в кабинета или библиотеката интелектуалец аристократ. Точно там по традиция са подреждали гравюрите в дворците. Разнообразието е голямо и няма как да не откриете автора, стила или техниката, които ще ви станат любими. Защото графиката се завръща!

 

Изложбата "СЪВРЕМЕННА ГРАФИКА" в настоящия момент се провежда в Пловдив, Галерия "ДПХ", бул. "Цар Борис III Обединител" 153, подкрепена от Община Пловдив, част от Културния календар на града. 

 

 

Страница 8 от 2371

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…