В деня на празничния 3 март 2025 г. (понеделник), когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, Общински институт „Старинен Пловдив“ кани жителите и гостите на града да се потопят в магията на културно-историческото наследство. 

Всички обекти на Института с изключение на Билетния център ще бъдат отворени за посетители на 3 март, включително и тези, за които обичайно понеделник е почивен ден (като Музейна аптека „Хипократ“, Балабанова къща, къща „Хиндлиян“ и Постоянната експозиция на Златю Бояджиев в Къщата на д-р Стоян Чомаков).

Добре дошли сте да посетите Античния театър, Римски стадион, Римски стадион – източен сектор (под магазин H&М), Античният одеон на Филипопол, Музейна аптека „Хипократ“, Постоянната експозиция на Златю Бояджиев, Балабановата къща, Къща „Хиндлиян“, къща „Недкович“, Къщата на Верен Стамболян, къща „Клианти“, Източната порта, Туристическите информационни центрове, Късноантична сграда „Ирини“, Малката базилика от Филипопол и Епископската базилика на Филипопол. 

Актуална информация може да откриете тук: https://www.facebook.com/plovdivoldtown

Естествения стремеж на човека като разумно същество да комуникира със себеподобните си го е накарал да търси различни начини и средства за целта.

Графичната рисунка е била изначалната проява на рисуващия homo sapiens.

Пещерите предоставят достатъчно доказателства за тази спонтанна реакция, която ражда подобието на образа. Разбира се, пътят от първите  изображения до графиката като конкретен вид изкуство е дълъг и когато днес коментираме неговата същност, като своеобразна реакция на артиста към случващото се в средата, която го заобикаля, вече приемаме, че то освен своята условност и пластичен език, основан на минимум изразни средства, преминава и през един носител чрез който  вълнението на артиста се отпечатва върху белия лист и е с качествата  на графичната техника.

Изкуството има особеността да изразява вътрешния мир на създателя си чрез съответния образен език. Съвременните технологични постижения разшириха необозримо този спектър. Класическата гравюра поставяше известни материални ограничения, които от своя страна в ръцете на твореца можеха да бъдат и предимства. Примерите в това отношение са творбите на безброй художници, като между тях- гении, реализирали се успешно през вековете както в живописта, така и в графиката. 

От Дюрер, създал  шедьоври като „Рицарят, Смъртта и Дяволът“, „Меланхолия“ и т.н., до изключителните по своята дълбочина офорти на  Рембранд („Трите кръста“– IV състояние, „Проповядващия Христос“, „Сваляне от кръста“…) и Гоя с неговите гравюри, показващи зверския лик и безумието на фанатизма и войната,  великите японци от периода укийо-е : Хокусай („Вълната“, поглъщаща всичко), Утамаро с изящните изображения на японските жени и техния бит, очарованието в пейзажите на  Хирошиге,          французите Домие и Лотрек, норвежецът Мунк, както и художниците от групата „Мост“ и редица още артисти до Пикасо  ( „Минотавромахия“ и сериите, посветени на Рафаел и Рембранд…) и художници след него.

Ще си позволя едно различно мнение за най-прочутата му творба „Герника“, която по същество е изградена върху базата на графичните изразни средства  – петно и линия. Живописният език е сведен в рамките на една минималистична палитра, движеща се в границите на черно-бяло, с оттенъци на топло и студено.  Тук е мястото да вметнем и отговорът на Пикасо на въпроса за абстрактното: „Абстрактното – да, но къде остава драмата!“, което показва хуманната същност на  творчеството му и отстоява позицията на съпричастност към трагедията на човешкия род. 

Освобождавайки се от непременността да илюстрира религиозна, историческа или политическа фактология, графиката, подобно на живописта, намери своята сугестивна сила като визуално изкуство в чистите изразни средства. След технологичния скок от втората половина на ХХ и  началото на ХХl век, можем да наблюдаваме една безграничност на способи и похвати, при които много често художникът дори не докосва непосредствено графичния лист. Творческият дух вече не се възприема като проява на физическо усилие върху матрицата. Независимо от факта, че черно-бялото е приоритет на графиката като изкуство, тя, графиката, без да има за цел да съперничи на живописта, навлезе в територията на цвета безапелационно и убедително. Достатъчно е да го проследим от старата японска гравюра до наши дни за да установим колосалната разлика в колоритните възможности днес. 

Видно е в такъв случай, че графиката, създадена и доказала се като  изкуство, чийто основен белег е  условността, чрез отказа си от буквален препис на обекта, ще заяви своите претенции за елитарност. Създаването и възприемането на графичната творба от такова ниво предполага съответните  творчески възможности и пластична култура за преодоляване на  академичните баналности в стремеж към абсолютна чистота, автономност и знаков характер на изображението. Тази самодостатъчност на синтетичния графичен изказ се определя в много голяма степен и от различното схващане на всеки отделен художник за същността и характера на графичната творба, което е неизменна черта на богатството от идеи и проявления в света на изкуството.  

Предполагам, че една добра графична експозиция би трябвало да носи в себе си изказаните по-горе особености на това изкуство.

/Минчо Панайотов, 2025 г./

За автора:

Минчо Панайотов – роден 1944 г.  Завършил факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ при проф. Васил Стоилов. Участник в многобройни общи национални, регионални и международни изложби и с над 50 самостоятелни в страната и чужбина /София, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, както и в Ню Йорк, Париж, Лондон, Мюнхен и др./

Член на СБХ.

Награждаван от СБХ и ДПХ за графика и живопис.

Работил в ГХГ – Пловдив и ПУ „Паисий Хилендарски“.

Бил е лектор в ДК „Борис Христов“- Пловдив върху класическо и съвременно изкуство.

Има собствена школа с кандидати за средните и висши учебни заведения по изобразително изкуство и архитектура.Живее и работи в Пловдив.

Изложбата „СЪВРЕМЕННА ГРАФИКА 2025 г“ се провежда до 4 март 2025 г., в Галерия „ДПХ“, бул. „Цар Борис III Обединител“ 153, гр. Пловдив. 

Мюзикхолен театър Пловдив очаква вярната си пловдивска публика на 16 март 2025г., неделя, от 19:00 часа в Дом на културата „Борис Христов“, за да я потопи в магията на „Прераждане". Един незабравим танцово-театрален мултимедиен шоу спектакъл, подходящ за всички възрасти.

„Ще ви разкажем за любовта между амазонка и римлянин, които се прераждат през вековете, в опити да изживеят целия си живот заедно. Преминавайки през няколко прераждания, те достигат до нашето съвремие, в което най-накрая намират начина да бъдат заедно, без да бъде погубен техния живот“, припомня накратко сюжета ръководителят, хореограф и създател на Мюзикхолния театър – Николай Серафимов. Негово дело са сценария, хореографията и мултимедията на „Прераждане“.  

Режисьор е Васил Караманлиев, специални гости са Гергана и Диан Райчеви, Стефан Лозанов, Василена Караманлиева и Васил Караманлиев.

В спектакъла участват над 30 човека, играят се 17 различни танца. Публиката ще се наслади на изключително динамична хореография и осветление, LED екран с размери 8/3 м. и максимално мултимедийното въздействие, създаващо впечатлението за "жив" филм.

Продължителността е 90 мин., наситена с драматични моменти, епична музика, светкавични промени на сцени, разнообразие на танцови стилове и символика.

Спектакълът е носител на „Награда ИКАР 2023″, Награда Пловдив 2006, 2022, 2023, „Награда на Гилдията на вариететните артисти 2022″, „Награда 'Вдъхновение" на Соли 2021-2022″ . 

Билети се продават онлайн в Eventim, GRABO, EasyPay и EPAYGO и на касите на Eventim.

На 04 март, 2025 г., вторник, от 18:00 ч. Галерия Възраждане има удоволствието да Ви покани на официалното откриване на изложба живопис „Копнежи …“ на Виолета Радкова!

Творбите ще може да разгледате на живо, в салона на галерията през следващите три седмици – до 24 март, 2025 г. Както и на сайта на галерията.

Виолета Радкова, една от грандамите на българската съвременна живопис, е отдавна запазена марка.

Картините от новата й изложба са като зрели плодове в градината на нейния талант. Характерните за авторката благородни, зластисти багри оживяват русенските къщи, обитаеми от романтични копнежи. Златният цвят се разтопява в различни оттенъци и усилва богатството на една художническа фантазия, която не признава граници и ограничения. В по-бледи тонове Виолета създава ефирни натюрморти и интериори, в които е вплетена много поетичност и мечтателност. Голото женско тяло е изведено до символ, до блян. Картините нашепват за изгубени илюзии, странни съновидения и несбъднати любови. И навсякъде витае онази нежност, присъща на Виолетения мир! Художничката нарича бялото платно „моят храм“. И други творци казват същото. Но колцина свещенодействат в този храм. Виолета наистина ръкополага в него своите свещени постулати, своята вяра на искрен творец, любовта си на добър човек и дарбата си – връзката си с Онзи, който дава. И в картините се случват нейните пътувания във времена, пространства и животи.

Виолета Радкова години наред твори на голямото пространство на театъра и интимната плоскост на платното.

Родена е през 1948 г. През 1973 г. завършва Художествената академия в София. Тя е емблематична фигура в развитието на българския съвременен театър. Работи като художник сценограф в Държавните театри в Русе и Силистра в продължение на 49 години. Реализирала е над 150 сценографски проекти в театрите в Русе, София, Сливен, Силистра, Добрич и други. През 2014 г. е отличена с наградата за сценография на Международен фестивал „Нова българска драма“ в Шумен. Носител е на наградата „ИКАР“ 2001 г. и Първа награда на Национален преглед на сценографията през 1988 г. Има многобройни участия в престижното Пражко квадриенале на сценографията.

Като живописец има осъществени над 45 самостоятелни изложби в галерии в София, Русе, Пловдив, както и в Рига, Инсбрук, Щутгард, Баден-Вюртемберг, Хановер, Виена, Анкара и Париж. Нейни картини са собственост на Софийската градска художествена галерия (ГХГ), Русенската ГХГ, както и на частни колекции и галерии в България, САЩ, Канада, Германия, Австрия, Турция, Япония, Холандия, Италия, Франция и др.

Носител е на награда „Русе“ за принос в културния живот на града, както и златна значка „Русе“ за високи постижения в областта на изобразителното изкуство.

"Дакота" - една от най-добрите комедии от Жорди Галсеран гостува в Театър "Хенд" – Пловдив на 2 март 2025 г. от 19:30 ч. Постановката е копродукция на Продуцентска къща "Гръм и Тряс" и Yalta Art room и режисьорски дебют на Петър Петров-Перо, познат на публиката от спектакъла “Морфин”.

Талантливият екип актьори Веселин Петров, Майа Тинкова, Боян Петров и Нено Койнарски ще пресъздаде историята на Иполит, който получава травма на главата в мотоциклетна катастрофа и отключва „дарба“, която заплашва да се превърне в проклятие и да разруши целия му живот. Един трагикомичен трилър, поставящ актуални и днес въпроси. Композитор е Добромир Кисьов, сценографията е дело на Никола Колев, превода – на Нева Мичева.

 "Направени сме ний от сънища и сън отвред обгръща този малък наш живот" – У. Шекспир

Времето и мястото в пиесата са неопределени. Творбата на световноизвестния испански драматург Жорди Галсеран още с излизането си през 1996г. печели приза "Игнази Иглесиас" и става един от най-поставяните текстове на театралните сцени по цял свят.

Главният герой, Иполит Харама има добре платена работа и работи това, което иска, има съпруга, която обича и всеки момент чака да му се роди дете, което още отсега обожава. Но най-неочаквано целият му живот се преобръща. След две седмици в кома, той започва да сънува кошмари, а те, един по един, започват да се случват. 

 „Исках да се поровя в нечий помътен разсъдък, в главата на човек с разбъркани мисли, който се мъчи да си обясни какво му се случва. Историята спонтанно си налучка логиката – особена и непонятна логика, като тази на безумците.“ – това пише самият Галсеран за една от първите си пиеси – „Дакота“ – там, където „фантазиите се превръщат в истина“… И човекът, който сънуваше бъдещето, намери мястото си на света.“

Гостуването се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Разпространение” 23.

Билети се продават в мрежата на Грабо и на касата на Театър "Хенд" – Пловдив.

НЧ „Христо Ботев-1905“ в Пловдив кани на представлението на Театър Възраждане „Убийствена комедия“.

Пригответе се за вечер, изпълнена със смях до сълзи, интригуваща мистерия и неочаквани обрати…

Спектакъл, в който нищо не е такова, каквото изглежда.

Филмовият фестивал в Кан! Най-бляскавият от всички възможни поводи за празнуване. В късния следобед, само няколко часа преди триумфалната премиера на най-новия ѝ филм, на терасата на луксозен хотел е открито бездиханното тяло на последната истинска дива от световния кинонебосклон – Грейс Жервес.

Компанията от заподозрени убийци е впечатляващо пъстра и дори забавна: екстравагантен актьор, ревнив импресарио, пищна блондинка и крадец-новобранец. Всеки от тях има своя версия за случващото се и всеки един е готов моментално да пренапише хронологията на събитията, само и само да се докопа до брилянтите на убитата звезда. Единствено управителят на хотела – мосю Бонифас, недоказан потомък на Еркюл Поаро, е в състояние да открие истината сред стелещата се мъгла от заблуди, нескопосани лъжи и похотливи помисли.

Жизнерадостната Френска Ривиера никога досега не е била свидетел на по-непредсказуема поредица от необратими събития! Никога Холивуд не е предлагал подобен каталог от престъпни

конспирации! Възможно ли е реалният живот да бъде толкова необуздан или просто, когато събереш накуп няколко знаменитости, нещата задължително излизат извън контрол?

Комедия или криминале – вие избирате! А защо не и двете?

Къде: НЧ „Христо Ботев – 1905“, Пловдив

Кога: 26 февруари 2025 г., от 19:00 ч.

 Част от Зимен фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово“ – Започна XIX-ият Зимен фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово”

УБИЙСТВЕНА КОМЕДИЯ Театър Възраждане

Режисьор: Венцислав Асенов

Сценография и костюми: Чайка Петрушева

Музика: Павел Васев

Сценичен бой: Емил Видев

Участват: Лили Шомова, Йордан Ръсин, Боян Младенов, Анатоли Лазаров, Георги Няголов, Никол Оташлийска