Капана.БГ

Капана.БГ

Изложбата „Ще го кажа бавно и наопаки“ ще се открие днес, 4 март, от 18:00 часа във фоайе Изкуствотека на НБ „Иван Вазов“. Автор на експозицията е Рая Димитрова. Тя представя себе си като „млада, а понякога и художничка, живееща понастоящем в Пловдив, но родена и преродена в други места из страната. По професия е ландшафтен архитект, но душата ѝ твори в много форми – непрестанно, с лекота и непринуденост. Затова и ни говори „бавно и наопаки“, за да сме там с нея и да си играем“. 

 

Художничката за себе си и за изложбата в библиотеката: 

 

„Рая представя цялостно осмислена извява за първи път чрез част от нейните рисунки с въглен, пастел и акрил в различни свободни вариации. Те понякога ни напомнят за пространства, друг път за обекти, за присъници или за разните човечета и персонажи, които населяват мислите ѝ, а всъщност и нашите. 

 

Директно извадени от хилядите ѝ тефтери, в Народна Библиотека „Иван Вазов“ се намират над 20 произведения, чакащи Вашия интимен поглед и естетическа симпатия в периода от 26.02 до 12.03.25 година“.

 

Събитието е организирано с подкрепата на координатор Калина Пейчева, Народна Библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и How2Plovdiv.

 

Вход свободен.

 

Литературен фестивал „Пловдив чете“, литературен салон „Spirt & Spirit“, издателство „Хермес“ и клуб „Петното на Роршах“ Ви канят на среща разговор с Красимир Димовски.

 

Модератор: Александър Секулов

 

Красимир Димовски ще гостува в Литературен салон Spirt&Spirit на 4 март (вторник) от 19:00 ч.

 

–––––––––

 

„В реката не можеш да влезеш два пъти, казва Хераклит, но Тезеят го опровергава„, споделя в интервю за в. „Марица“ авторът.

 

„Сред малкото човечество преди много години живееше един подобен мъж. Живееше сам, отшелнически, в една обрасла с повет и бръшлян къщичка. Беше набит, як, за физическата му сила се носеха легенди. Затова и децата се отнасяхме към него със страхопочитание, хем гледахме да не го срещнем по улиците, хем – победени от любопитството – понякога му гостувахме. Той имаше една опърпана книжка, разлистваше я пред нас, но не можеше да чете. Но затова пък умееше да разказва. Вече не помня за какво точно ни говореше, но сме го слушали захласнати, понякога оставахме до късно и бабите идваха да ни прибират, а на връщане и добродушно го кълняха. Не им допадаше много този мъж, не знам защо. И тук споменът свършва. Тезеят е измислен герой, тръгнал от този блед образ. Всъщност тръгнах да го доизмислям, но постепенно той сам се досъздаде. И вече ми е много близък този странен, загадъчен мъж, неук, но с остър ум и безпределно въображение.„, споделя в разговор с издателя си Стойо Вартоломеев.

–––

„Тезеят в своя лабиринт“: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя неочакван текст, горещ и уникален. Защото всички знаят: в лабиринтите има само минотаври и генерали, тезеите действат инак – измъкват се от тях. Тезеят на Красимир Димовски обаче се вмъква в лабиринта с всичката си сила, вмъква и нас, влетявайки ни в един свят особен, странен, изключителен; свят, в който пълният член става дори за женския род, а една цигулка е като нишка, Ариаднина нишка. Тъкмо с тая нишка ни примамват Красимир Димовски и неговият Тезей: „Мами, мами, мами, читателю!“, и ни въвличат дълбоко в едно романово пространство, което преброждаме захласнати, стреснати, очаровани. От таланта, чародейството и красотата на писането очаровани…„

Митко Новков

 

––––––––––

 

Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Това магично място зарежда с енергия модерната му проза, която се отличава с неповторим стил. След близо тридесетгодишно мълчание издава книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021 г.) и „Ловецът на русалки“ (2022 г.) – три новели за любовта и яростта. Отличени са с Наградата за проза на Портал Култура, с Наградата за проза на СБП, Националната награда Милош Зяпков, Награда Пловдив. Номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Най-новата му книга „Тезеят в своя лабиринт“ излезе в края на 2024 г.

 

––––––––––

 

Входът е свободен, а повече информация за събитието може да откриете тук: https://fb.me/e/2Tnbllles.

 

Самостоятелната изложба линогравюра на Валерия Александрова със заглавие Hyggestund/Момент на Хюга ще може да бъде видяна от 7 март в галерия Лабиринт.

 

Изложбата Hyggestund/Момент на Хюга е вдъхновена от философията на Хюга – датското изкуство да намираме уют, спокойствие и щастие в малките неща. Чрез графични произведения, изложбата цели да предаде усещане за топлина, комфорт и емоционален баланс.

 

Основната идея е да се изследват визуалните и емоционални измерения на Хюга чрез графичния дизайн и илюстрацията. Творбите са вдъхновени от ежедневния живот, природните елементи, минималистични композиции и абстрактни форми, които внушават спокойствие и уют.

 

Hyggestund/Момент на Хюга не е просто изложба, а изживяване, което насърчава забавянето на темпото и насладата от простите радости в живота.

 

Чрез графично изкуство, посетителите ще бъдат поканени да се потопят в свят на топлина, естетика и хармония.

 

„Думите предопределят действията ни, затова ще обясня накратко какво е Hygge. Изписването и произнасянето на Hygge е лесната част. Трудното е да бъде преведено точното значение на думата“, разказва Валерия Александрова.

 

„Hygge може да бъде всичко от интимност, комфорт за душата и липсата на дразнители до споделените моменти на уют, светлината в края на деня, насладата от хубавото кафе или просто да съзерцаваш морето. Hygge се отнася до атмосферата и преживяването, не толкова до конкретните предмети. Става въпрос за това да бъдем с хората, които обичаме, да изпитваме усещането за домашен уют. Да се чувстваме в безопасност и защитени и да можем да си позволим да се отпуснем.“

 

„Хюга предполага и присъствие в момента. Тя е силно обвързана с преживяването и оценяването на настоящия миг. Основата при Hygge е светлината, твърде силната и ярка светлина разваля този момент. Бавните, естествени движения и тъмните, натурални цветове са част от Hygge, може да се каже дори че това е времето в „което не бързаш за никъде. Hygge е затъмнена, скромна и лежерна.“

 

След като завършва графика и графичен дизайн, Валерия Александрова работи като графичен дизайнер в голяма компания и успява да натрупа ценен опит в сферата на рекламата и продуктовия дизайн.

 

Заповядайте на среща с художничката на 7-ми март от 18.30 в галерия Лабиринт. Пловдив, ул. Ангел Букурещлиев 1.

На 04 март, 2025 г., вторник, от 18:00 ч. Галерия Възраждане има удоволствието да Ви покани на официалното откриване на изложба живопис „Копнежи …“ на Виолета Радкова!

Творбите ще може да разгледате на живо, в салона на галерията през следващите три седмици – до 24 март, 2025 г. Както и на сайта на галерията.

 

Виолета Радкова, една от грандамите на българската съвременна живопис, е отдавна запазена марка.

 

Картините от новата й изложба са като зрели плодове в градината на нейния талант. Характерните за авторката благородни, зластисти багри оживяват русенските къщи, обитаеми от романтични копнежи. Златният цвят се разтопява в различни оттенъци и усилва богатството на една художническа фантазия, която не признава граници и ограничения. В по-бледи тонове Виолета създава ефирни натюрморти и интериори, в които е вплетена много поетичност и мечтателност. Голото женско тяло е изведено до символ, до блян. Картините нашепват за изгубени илюзии, странни съновидения и несбъднати любови. И навсякъде витае онази нежност, присъща на Виолетения мир! Художничката нарича бялото платно „моят храм“. И други творци казват същото. Но колцина свещенодействат в този храм. Виолета наистина ръкополага в него своите свещени постулати, своята вяра на искрен творец, любовта си на добър човек и дарбата си – връзката си с Онзи, който дава. И в картините се случват нейните пътувания във времена, пространства и животи.

Виолета Радкова години наред твори на голямото пространство на театъра и интимната плоскост на платното.

 

Родена е през 1948 г. През 1973 г. завършва Художествената академия в София. Тя е емблематична фигура в развитието на българския съвременен театър. Работи като художник сценограф в Държавните театри в Русе и Силистра в продължение на 49 години. Реализирала е над 150 сценографски проекти в театрите в Русе, София, Сливен, Силистра, Добрич и други. През 2014 г. е отличена с наградата за сценография на Международен фестивал „Нова българска драма“ в Шумен. Носител е на наградата „ИКАР“ 2001 г. и Първа награда на Национален преглед на сценографията през 1988 г. Има многобройни участия в престижното Пражко квадриенале на сценографията.

Като живописец има осъществени над 45 самостоятелни изложби в галерии в София, Русе, Пловдив, както и в Рига, Инсбрук, Щутгард, Баден-Вюртемберг, Хановер, Виена, Анкара и Париж. Нейни картини са собственост на Софийската градска художествена галерия (ГХГ), Русенската ГХГ, както и на частни колекции и галерии в България, САЩ, Канада, Германия, Австрия, Турция, Япония, Холандия, Италия, Франция и др.

 

Носител е на награда „Русе“ за принос в културния живот на града, както и златна значка „Русе“ за високи постижения в областта на изобразителното изкуство.

В изложбата “Designs” Стела Иванов представя серия предмети и пространствени намеси, проектирани и изработени от нея. Комбиниращи скулптуралност и утилитарност, обектите са в диалог с архитектурата, пряко медиирани от човека. Те взаимодействат с архитектурните вътрешности чрез светлина, въздух, акустика, формална адаптивност, или движение. Поставен в контекста на съвременната реалност, всеки продукт е резултат на задълбочен анализ на определена проблематика и е своеобразно решение. Всекидневните предмети са превърнати в разказани истории.

Стела Иванов е интердисциплинарен дизайнер и артист. Завършва обучението си в направление индустриален дизайн във Виена през 2015 и започва своята кариера като дизайнер. Работи както самостоятелно, така и за архитектурни студиа в Амстердам и Виена. В последните 8 години Стела развива дейността си като интериорен дизайнер в сътрудничество с архитекти и участва в проектирането на редица продукти, мебелни линии, офиси, Co-Working пространства, ресторанти, хотели, вериги супермаркети, къщи, апартаменти. Като реализиран дизайнер в Австрия, нейни проекти са показвани в над 13 изложби, някои от които: замъкът Belvedere и Künstlerhaus във Виена, MuseumsQuartier Wien, Седмица на дизайна във Виена и др.

В работата си Стела Иванов експериментира с различни материали, техники и медии: дърво, метал, керамика, полимери, органични материи и микроорганизми, микроконтролери, софтуери. Третира пространствените проявления в най-широк смисъл: от малък до голям мащаб; от концепция до изпълнение. Абстрактното мислене, създаването на концепции и транслирането им в конкретни решения и иновации е това, което я отличава, а вникването в дълбочина в самата същност на корпоративната идентичност и реални необходимости води до създаването на оригинални крайни продукти.

"Designs” - самостоятелна изложба

Откриване: 1 март 2025 г., 18:00 ч.

Място: Galeriata / Галерията (пространството Вдясно)
ул. "Райко Даскалов" 73, Пловдив

На днешния ден, 28 февруари, който е и рожден ден на патрона на наградата Иван Николов, обявяваме излъчените от журито номинации. Те са избрани сред предложените за участие в конкурса общо 67 книги с поезия, издадени от 37 български издателства в периода от 1 октомври 2023 до 31 декември 2024.  

Журито е в състав: Мирела Иванова – председател, Кристин Димитрова и Георги Гочев. 

 

Списъкът с номинираните включва следните поети и стихосбирки, със съответните аргументи за номинацията:

 

Александър Байтошев, „Анима“, Жанет 45

 

„Анима“ на Александър Байтошев завладява с непосредственото си емоционално въздействие. Смайващо е откритото говорене за страданието, което не може да се сведе до конкретна травматична случка в миналото. За онова страдание, различно от депресията, което е образувало порочен енергиен кръг с живота, което черпи от живота и се е превърнало в източник на живот.

 

Валери Валериев, „Мястото е свободно“, ВС Пъблишинг

 

„Мястото е свободно“ от Валери Валериев се отличава със смесването на две редки за поезията и в частност за българската поезия средства: от една страна, това е иронията, а от друга – пунктуалността. Резултатът е усещане, че онова, за което искаш да си най-точен и коректен – отговорът на въпросите кой си, какъв си и как си, ти се изплъзва най-много и винаги е нещо друго.

 

Владислав Христов, „Пойни птици“, Ерго

 

„Пойни птици“ от Владислав Христов успява да долови и гласовете на живите, и мълчанието на мъртвите, и невинността на хищника, и достойнството на жертвата, и лекотата на битието, и неумолимостта на второто му лице. За разлика от много други книги, тази отговаря на заглавието си. Авлигата, щиглецът, свраката, сойката, козодоят, чинката, вторачени в скромните си всекидневни нужди, са видени с научна прецизност и през техния живот прозира нашият, заедно с всичко, което сме получили и отнели от този свят. Със спокоен тон сме върнати към природата, по-мъдра от страховете и желанията на всеки от нас.

 

Йорданка Белева, „Централна емисия“, Жанет 45

 

Поетическата книга на Йорданка Белева „Централна емисия“ е едно от най-човечните четива, на които можем да попаднем в ожесточения напоследък въздух. Авторката не се изкушава от леснината на унищожителното отрицание, но не прави и обратното, не идеализира отминалото, а е избрала неподражаемо сложния и смислен начин да съгради своя поетична и ценностна територия, която не остава самовлюбено при фойерверка на хрумванията си, не стига прибързано до самоцелни поанти, а избира почерка на бавното и търпеливо приобщаване. Цялостна книга, която ненатрапчиво и милостиво ни въвлича в озарения си свят.

 

Станимир Семерджиев, „Всички същества на рамото ми“, Скрибенс

 

Дебютната поетична книга на Станимир Семерджиев „Всички същества на рамото ми“ изненадва с неподражаемия си модерен език, на който са назовани болезнените събития, преживявания и опитности на съвременността. Едновременно чувствена и мъдра, впечатляваща с различието си книга на млад автор, която разговоря с интелигентните читатели на всяка възраст и ги превръща в съучастници в едно радостно словесно откривателство.

 

Яна Букова, „Черно хайку“, Жанет 45

 

„Черно хайку“ от Яна Букова не е за лиричните души, които искат да си помечтаят над няколко любовни рими. Книгата работи с идеосинкретична поетика, удря тежко, като твърд предмет – и точно както физиката обяснява – при смяна на фокуса този предмет изчезва в пространствата между атомите си, за да се сглоби в нова същност чрез постулатите на друга наука. Дзен коани, кликбейт новини, исторически странности, цитати от стихотворения, философски тези и бележки от фракталната геометрия построяват един метасвят, сякаш словесен макет на съществуващия, чиято същина съдържа вселенската самота на човешкия копнеж за смисъл.

(Заб. Списъкът е по азбучен ред на авторите.)

 

По регламент в конкурса нямат право да участват книги с „избрано и/или събрано съдържание“, а също и „съдържащи наред с лирическите текстове и такива от други литературни жанрове“. Поради тази причина някои от изпратените за разглеждане книги не са били предложени на журито за обсъждане.

 

При обсъждането комисията е взела решение от конкурса да бъдат изключени и книгите, редактирани от членове на журито. Това са „Хляб, любов и други ангели“ от Станислава Станоева (с редактор Мирела Иванова) и „Как ни спасяват природните закони“ от Оля Стоянова (с редактор Кристин Димитрова). В протокола (прилага се) се отбелязва: Правим това със съжаление, защото вярваме във високата стойност на книгите, но сме наясно, че не бихме могли по друг начин да изчистим каквито и да било съмнения в безпристрастността на оценката ни. 

 

Журито е взело също така решение по време на официалната церемония по връчването на голямата награда да се почете участието в конкурса на покойния вече Захари Захариев с възпоменателни думи за него и книгата му „Дзен пиян“.

 

Носителят на наградата „Иван Николов“ ще бъде излъчен измежду шестте номинирани книги при повторно заседание на журито.

 

Наградата ще бъде обявена и връчена на победителя в конкурса на тържествена церемония, която ще се проведе в Пловдив на 21 март 2025 г. от 18:00 часа в галерия „Димитър Георгиев“ (ул. Съборна 23, Старинен Пловдив).

 

 

Най-големият международен франкофонски фестивал ФРАНКОФОЛИ (под марката на френския фестивал Les Francofolies) отново ще превърне Гребната база в Пловдив в сцена за незабравими музикални преживявания. На 20 и 21 юни 2025 г. градът под тепетата ще посрещне 11-ото издание на фестивала, който за поредна година ще събере на едно място звездни международни и български изпълнители.

 

Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и Фондация „Пловдив 2019“ и продължава традицията, започнала през 2015 г., когато България стана част от семейството на легендарния френски фестивал Les Francofolies.

 

През годините ФРАНКОФОЛИ е представил на българската сцена едни от най-големите световни звезди, включително Gipsy Kings, Maitre Gims, Patricia Kaas, Bob Sinclar, LP, Imany, Kendji Girac и много други. През 2025 г. фестивалът отново обещава звездна селекция от артисти, а кои са те ще разберете съвсем скоро. 

 

До този момент градове домакини на фестивала са Благоевград и Пловдив, като 2025 г. ще бъде третото поредно издание в Пловдив. Над 70 изпълнители и групи са се качили на сцената на фестивала. Най-посещаваното издание до момента е през 2019 г., когато форумът събира над 30 000 души в Благоевград.

 

Фестивалът Les Francofolies (Ле Франкофоли) е най-големият международен фестивал за съвременна франкофонска музика. Той се провежда в град Ла Рошел, Франция, и вече може да се похвали с над 40 издания . Фестивалът се е превърнал в емблема на града, а заради него всяка година там пристигат около 110 000 души публика. Освен ежегодните издания на фестивала във Франция, Ле Франкофоли се провежда в Монреал (Канада), Спа (Белгия), а също и като изнесени издания в Ню Йорк, Буенос Айрес, Берлин, Реюнион, Нова Каледония, а от 2015 г. – и в България.

 

Очаквайте скоро повече информация за датите, кога билетите ще бъдат пуснати в продажба, както и пълната фестивална програма. 

Страница 5 от 2370

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…