Най-известните приказки, саги и легенди в света, представени по интригуващ начин. От Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп.

Митовете са най-великите истории, които някога са били разказвани. Предавани от поколение на поколение в продължение на хиляди години, те стават образец за всички по-късни наративи на човечеството със своите вечни теми – за сътворението и унищожението, за съдбата и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.

В книгата са преразказани около 200 мита на древните гърци, римляни, египтяни, келти, скандинавци, източни народи, американци, африканци и жители на Океания. Добавени са и кратки коментари за техния произход, общи теми и значение.

Тук ще откриете легендите за: Херакъл, за Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата саможертва на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и много много други.

За автора:

Нийл Филип е печелил различни награди като фолклорист и поет. Автор е на множество книги, сред които „Книга за английския фолклор“ на издателство „Пенгуин“, „Митове и легенди“, „Илюстрована книга за митовете“ и „Приключенията на Одисей“. Публикувал е статии в различни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.

НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ 200 КОНЦЕПЦИИ ОТ СВЕТОВНАТА МИТОЛОГИЯ

Популярната поредица от джобни справочници „Накратко“ има ново попълнение – заглавието „Митовете накратко“ (изд. Книгомания) от Нийл Филип вече можете да намерите в книжарниците. Томчето от малко над 400 страници представя 200 ключови концепции, придружени с черно-бели илюстрации, фотографии, артефакти.

В книгата „Митовете накратко“ са подбрани най-известните приказки, саги и легенди в света – от Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп, като  са добавени и интересни кратки коментари за техния произход, общи теми и значение. Сред най-популярните митове са сюжетите за Херакъл, Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата саможертва на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и много много други.

Нийл Филип e aвтор на множество книги, сред които „Книга за английския фолклор“ „Митове и легенди“, „Илюстрована книга за митовете“ и „Приключенията на Одисей“. Публикувал е статии в различни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.

Митовете са най-великите истории, които някога са били разказвани. Предавани от поколение на поколение в продължение на хиляди години, те стават образец за всички по-късни наративи на човечеството със своите вечни теми – за сътворението и унищожението, за съдбата и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.

Митовете, подобно на приказките, съдържат слова, влияещи на човешкото въображение, а въображението използва различни метафори, за да придаде съответното значение на тази словесност. Трансформиращата сила на въображението е мотивацията, стояща зад всяка митология.

Разказите в нея имат тази особеност, че се развиват чрез разгръщането на сцена след сцена, като в сънищата, а не по рационалния модел на събитията, следващи едно след друго. Тези сцени и изобразеното на тях съдържат закодирани фундаментални истини за човешката природа и поведение. Именно чрез този механизъм на превръщането на идеи в образи митовете съумяват да развият своята многостранност, своята приспособимост и множеството нива на интерпретация на съдържащото се в тях.

Митовете представляват сложна смесица от креативните, духовните и социалните импулси на човечеството. Те имат най-различни функции – религиозни, естетически или свързани с практиката. Митологичното повествование може да бъде изразено с думи, с образи и символи, да бъде представено в драма или танц или да придобие формата на ритуал или церемония. Митовете не са просто забавни истории, които хората са си разказвали в миналото. Те представляват необходимите организиращи принципи, оформящи обществата и движещи напред всяка една култура.

В „Митовете накратко“ текстовете на Нийл Филип представят:

·         Митовете на Древен Египет

·         Митовете на Месопотамия

·         Митовете на Древна Гърция

·         Митовете на Древен Рим

·         Митовете на келтите

·         Митовете на Скандинавия

·         Митовете на Северна Америка

·         Митовете на Мексико и Централна Америка

·         Митовете на Южна Америка

·         Митовете на Африка

·         Митовете на Океания

·         Митовете на КитайМитовете на Япония

·         Митовете на Индия

Митологията на Древен Египет изглежда разпиляна и объркана с нейните безброй припокриващи се във функциите си божества, но въпреки това се е запазила удивително стабилна като система в продължение на цели 3000 години. Всички египетски божества били проявления на бога създател Атум (съвършеното цяло), който се проявявал и като бога на слънцето Ра, и като невидимия Амон (двойката, почитана под името Амон-Ра).

Месопотамия става люлка на западната цивилизация. Изредилите се една след друга месопотамски култури – на шумери, акадци, вавилонци, асирийци и перси, създават сходни митологии. Епосът за полубожествения герой Гилгамеш – първият пример за описание на потопа, познат ни от библейския разказ – показва месопотамския мит като търсещ баланса между еднакво опасните злини наводнение и суша.

Древногръцките митове възникват като нещо твърде локално, опиращо се на местната общност, на града и неговите околности. За древните гърци митовете започвали у дома – с божествата покровители на дома и обожествяваните духове на предците.

Римската митология включва митовете на Древна Гърция, но припокриването далеч не е пълно. Римските митове представляват сложна комбинация от различни култови практики и ритуали, свързани с големи и второстепенни божества от други култури извън старогръцката – от страната на етруските, от Лациум и от Сирия. Римляните имали прагматично отношение към религията, като при нужда заимствали най-различни божества.

Митовете на келтите никога не били записвани, поради което от тях са оцелели само отделни имена на божества и някои сцени, представени в произведения на изкуството. Едно от божествата, което присъства на множество надписи от територията, населявана от келтите, е Суцел. Той носи чук, с който вероятно удрял земята напролет, за да я събуди от зимен сън, както и гърне или котел – символ на прехраната, прераждането и повторното събуждане на природата.

Според скандинавската митология викингите вярвали, че в началото съществували две царства – едното на леда, а другото – на огъня. Разделяла ги колосална бездна с креативен потенциал – Гинунгагап. От царството на леда – Нифелхайм, в тази бездна се вливали отровни реки и замръзвали, а в същото време натам летели огнени искри и духали горещи ветрове, идващи от царството на огъня Муспелхайм. Там, където ледените северни ветрове срещали огнените южни, се образувала замръзнала отрова и се вселявала в хермафродита Имир.

Митологиите на туземните северноамерикански племена са обединени от общото за всички преклонение пред земята и небето, пред свещената сила на природата и от връзката между човека с животните и заобикалящата го действителност. Много от техните митове се отнасят за времето на сътворението на света и разказват за първите хора, които били едновременно човешки същества и животни.

Митологиите на Мексико и Централна Америка са моделирани от културите на ацтеките и маите. Самите ацтеки наследили митове и божества от по-ранните толтеки, а културите и на ацтеки, и на маи произлизали от първата голяма цивилизация там – олмекската. От олмекската култура са наследени множество общи елементи, сред които кървавите жертвоприношения, ритуалната игра с топка, пернатата змия и мезоамериканският дълъг календарен цикъл.

В Африка митове се разказват от хиляди години на повече от хиляда езика. Те си остават неразделна част от мисловното и духовното пространство на множество африкански култури – отражение на един свръхестествен свят, пълен с божества и духове, който се припокрива с видимата действителност. Същността и насочеността на отделните митове са твърде различни. Например митовете на шилуките, живеещи по горното течение на Нил, са концентрирани само върху създаването и организацията на шилукското общество и неговата система на свещени владетели; докато митовете на догоните в Мали са фокусирани върху толкова фини детайли от историята на сътворението и на големите космически теми, че са почти неразбираеми за външния наблюдател.

Богатите митологии на Океания могат да бъдат разделени на четири основни категории. Полинезийските митове, особено в Нова Зеландия и Хавай, са най-добре структурирани. В Микронезия митовете са свързани с кораловите атоли като Ифалук и отразяват един поетичен и мирен свят, в който са процъфтявали културни постижения като корабоплаване и бодиарт. В Меланезия митовете на Нова Гвинея или на островите в Торесовия проток отразяват митологично мислене, дълбоко свързано с природната среда и с почитането на предците от времето на сътворението на света.

Китайската митология е разнообразна и сложна. Тя се е градила в продължение на 5000 години цивилизация и обхваща легендите на повече от 50 различни малцинствени етнически групи. Класическите китайски митове включват историята за сътворението на света от великана Пан Гу, който бил роден от космическото яйце на ин и ян. Други митове разказват за Ну Гуа, създателя на хората; за И, небесния стрелец с лък; за Ю, който обуздал големия потоп и др.

Към тези най-ранни митове бил добавен огромният пантеон от божества, характерни за даоизма, конфуцианството, будизма и народните вярвания, като за всяко едно от тези божества имало отделни митологични разкази. Боговете били схващани като живеещи на небето същества, чийто свят представлява огледално отражение на двора на китайския император, а начело на този свят стоял върховният бог – Нефритеният император.

Японската митология е тясно свързана и с шинтоистката религия и нейната основна концепция за „служба на ками“. Думата ками означава „богове“ или „свещени сили на природата“. Според японското митологично мислене съществуват безброй много ками. Някои от тях са велики креативни същества, или пък природни сили, а трети представляват душите на предците.

Голяма част от сложната индийска митологична система се съдържа в индуистката религия, но нейните корени се откриват още в индската цивилизация (ок. 2500–1500 г. пр.н.е.), когато богът на сътворението и разрушението – Шива, и Великата богиня Деви вероятно вече са били почитани. Тези ранни митологични персонажи после се смесили с ведическите божества на арийците, които нахлули в Индия към 1700 г. пр.н.е. Получилата се в резултат на това смесване митологична система била описана за пръв път в Ригведата около 1200 г. пр.н.е. Много от главните ведически богове като този на небето – Индра, богът на слънцето Сурия, богът на огъня и жертвоприношенията – Агни, и Ява – богът на смъртта, се почитат и до днес. Те често имат ограничена роля сред многобройния пантеон на индуистките богове и богини, които представляват различни аспекти на Брахман – основополагащата съзидателна сила на Вселената. Освен великите индуистки божества Брахма, Шива и Вишну, индийската митология включва и богатите племенни митологии на отделните етнически групи, като особено добре са запазени митовете на Централна Индия и на североизточните погранични райони.

В „Митовете накратко“ ще намерите и някои интересни обяснителни текстове, свързани с изясняването на понятието митология, усещането за свещено, връзките мит и шаманизъм, мит и време и мит и религия, културния контекст за възникването на митовете, трактовки за края на света. Изданието е подходящо за широка публика от тийн читатели и любители на митовете до познавачи със задълбочени знания. Целта е да предизвика интереса ви към издирването на допълнителна литература по всяка една от темите.

В поредицата „Накратко“ търсете още книгите:

·         „Големите идеи накратко“

·         „Психологията накратко“

·         „Философията накратко“

·         „Световната история накратко“

·         „Математиката накратко“

·         „Бъдещето накратко“

·         „Великите речи накратко“

·         „Древният свят накратко“

·         „Втората световна война накратко“

Откъси от „Митовете накратко“:

СТАРОСКАНДИНАВСКИТЕ БОГИНИ (из раздел „Митове на Скандинавието“)

Повечето староскандинавски митове разказват за подвизите на мъжки божества, т.нар. аси. Богините обаче, наричани асинджур, имали не по-малко значение от тях. Исландският поет Снори Стурлусон пише: „Асинджурите не са нито по-малко свещени, нито силата им е помалка.“

Най-високо от женските божества била поставена Фриг, съпругата на Один, която знаела съдбата на всички, но пазела това в тайна. Фриг била почитана като богиня на любовта, но в митовете не е представяна в тази си роля. Фрея, която от ваните преминала към групата на боговете на асите, била по-тясно свързвана с любовта и плодородието и самата тя била ухажвана от неколцина великани. Като дъщеря на бога на морето Ньорд и на неговата сестра, Фрея вероятно първоначално била омъжена за брат си Фрейр, макар по-късно съпругът ѝ да е назован Од. Когато той я изоставил, тя проливала по него сълзи от злато. Фрея пътувала в колесница, теглена от котки, и притежавала две безценни неща – мантия от соколови пера и златната огърлица Бризингамен. Богинята Идун пък била пазителка на златните ябълки, които поддържали вечната младост на божествата.

ПРОИЗХОД НА ТАТУИРАНЕТО (из раздел „Митовете на Океания“)

Според легендата хитроумният бог Волфат научил мъжете от кораловия атол Ифалук да си правят традиционните татуировки, заради които жените харесвали своите любовници. Самият Волфат умеел „да си слага“ татуировки и после „да ги сваля“. Той живеел в небето от

цветя заедно с другите богове. Баща му Лугвейланг всеки ден обикалял всички острови и съобщавал на небесния бог Алуелап как живеят хората на тях.

Един ден Волфат видял от небето красива жена и решил да я посети през нощта. Жената се събудила и видяла в стаята си непознат мъж. Тя запалила огън, за да види кой е непознатият, и когато видяла черните татуировки по тялото на Волфат, била обхваната от силно желание.

На сутринта Молфат се завърнал на небето от цветя. Когато се върнал при жената следващата вечер, той бил без своите татуировки. Тогава жената го отхвърлила и се съгласила да го допусне до леглото си едва когато той отново покрил тялото си с татуировки. На следващия ден Волфат показал на мъжете от Ифалук как да се татуират с помощта на черни сажди и игла, направена от перо на птиче крило.

ПРОИЗХОДЪТ НА ОРИЗА (из раздел „Митовете на Япония“)

Когато богинята на слънцето Аматерасу научила, че богинята на храната – Огецу, се намира в Централната земя на Тръстиковите поля (Японските острови), тя изпратила брат си – бога на Луната Цуки-Йоми, да види какво прави. Цуки-Йоми намерил Огецу и понеже бил много гладен, грубо настоял веднага да му даде да яде. Оскърбената богиня му поднесла гощавка от това, което повърнала и от нейните изпражнения. Цуки-Йоми бил толкова разгневен от тази гнусна храна, че извадил меча си и убил Огецу. От нейното тяло се появили всички основни хранителни растения на японците: оризът – от очите ѝ, просото – от ушите, житото – от гениталиите, и соевите зърна – от ректума. Кравите и конете се появили от челото на богинята, а копринените буби – от веждите ѝ.

Когато Цуки-Йоми разказал на сестра си какво е направил, Аматерасу се отрекла от него. Ето защо оттогава Слънцето и Луната никога не могат да бъдат видени заедно на небето. После Аматерасу изпратила да ѝ донесат от всичките блага, които се появили от тялото на Огецу, за да може да ги даде на хората.

ИНАРИ, БОГЪТ НА ОРИЗА

Инари е бог на ориза – основната храна на японците. Изобразяват го като брадат мъж, жена или лисица. Макар в Япония най-общо да нямат доверие на лисиците, все пак те са възприемани като пратеници на бог Инари.

Една история разказва за някакъв фермер, който се оженил за жена, представляваща бог Инари, но с човешка външност. Той бил щастлив със съпругата си, докато една нощ не видял лисича опашка да се подава изпод завивката. Според друга версия на мита фермерът видял жена си да мете двора с опашка. Така или иначе, човекът разбрал, че се е оженил за лисица. Въпреки това продължил да живее с жена си и тя му помогнала да измами събирача на данъци, като засади ориза си наопаки, така че реколтата да остане скрита под водата в оризището.

Всяка пролет бог Инари слиза от планинското си жилище по планинските потоци, снабдяващи оризищата с вода, а наесен се връща обратно горе. Тъй като оризът е символ на богатството, Инари се почита и като бог на търговците.

Историята на българските участия във Венецианското биенале продължава да се разказва от кураторите и художниците в рамките на образователната програма на изложбата „Acqua alta“.

През 1999 г. художникът Недко Солаков и кураторът Яра Бубнова успяват да реализират национално участие на страната ни в този важен форум въпреки големите институционални пречки, като организират акция, разпространявайки на ключови места на територията на биеналето работата на Недко Солаков „Съобщение“. Понастоящем произведението, което гостува в Пловдив, вече е част от колекцията на СГХГ. Но в онзи момент то е част от една дълга борба за българските участия, за която Яра Бубнова и Недко Солаков ще разкажат в два поредни дни от предстоящия уикенд.

На 8 февруари от 15.00 в галерия „Капана“ ще гостува Яра Бубнова, която освен куратор на националното участие от 1999 г. е и комисионер на участията на България във Венеция от 2019 и 2022 г.

На 9 февруари от 15.30 часа в програмата ще гостува Недко Солаков, който е най-силно представеният български художник изобщо в историята на Венецианското биенале. Освен за проекта си от 1999 г. Недко Солаков ще разкаже за всички си участия като индивидуален артист в кураторските изложби и за своя богат опит с биеналето.

Ярoслава Бубнова е куратор на проекти и автор на текстове в областта на съвременното изкуство. От 2019 е директор на Националната галерия, където през миналата година курира изложби като „Франц фон Щук. Между светлината и мрака”, на Калин Серапионов – „Пред очите ни” и на Недко Солаков – „Завряна в ъгъла (бъдеща) изложба #4”. Комисар е на националното участие на България във Венецианското биенале през 2019 и 2022.

През 1995 заедно с група колеги приятели основава Института за съвременно изкуство – София и е негов директор до 2018. В тази си роля е основен куратор на изложбите в Галерия ИСИ (2009 – 2018). Куратор е на редица международни и местни индивидуални и групови изложби, фестивали и публични проекти. Сред по-значимите са Манифеста 4, Франкфурт; 4-то Цетинско биенале (2002); 1-то и 2-то Международно московско биенале (2005, 2007); 3-то Биенале в Солун (2011); 2-то Уралско индустриално биенале, Екатеринбург (2012). Сред курираните от нея български групови участия в международни изложби са Националният павилион на България във Венеция (1999); 3-то Биенале в Цетине, Черна гора (1997); 4-то Биенале в Санкт Петербург (1996); 4-то Биенале в Истанбул (1995); 22-то Биенале в Сао Пауло, Бразилия, както и се явява съветник за българските участия в биеналетата в Истанбул, Сидни, Сингапур, Санта Фе. В годините 2004 – 2018 е председател на българската секция на AICA, член на Международния борд на Фондацията Манифеста (2002 – 2012), на Художествения консултативен комитет на MOCA China, Хонконг от 2007, на Международния борд на Московското биенале на съвременното изкуство (2004 – 2013), на Биеналето в Екатеринбург (2012 – 2017) и на Биеналето „Автострада“ в Призрен, Косово от 2016.

Получава държавната награда „Иновация” (2013, Русия) за кураторски принос; „Златно перо” (2014), „Златен век – звезда” (2023).

От началото на 90-те Недко Солаков (роден 1957 г. в Червен бряг, България; живее в София) участва в изложби в Европа и САЩ.

Негови работи са показвани на Aperto’93 (Биенале във Венеция); на 48-мо, 49-то, 50-то и 52-то Биенале във Венеция; на 3-то, 4-то и 9-то Биенале в Истанбул; Сао Паоло’94; на Манифеста 1, Ротердам; на 2-то и 4-то Биенале в Гуангджу; на 5-то Биенале в Лион; на Sonsbeek 9 в Арнхем; на 4-то и 5-то Биенале в Цетине; на 1-то Биенале в Лудж; на 7-то Биенале в Шарджа, Обединени арабски емирства; на 3-то Биенале в Тирана; на 2-то Биенале в Севиля; на 2-то Биенале в Москва; на Документа 12; на 16-то Биенале в Сидни; на Prospect 1, Биенале в Ню Орлиънс и на Биеналето в Сингапур, 2011; на Документа 13; Триеналето в Катманду; 1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига и 2-то Биенале в Лахор. През последните години авторът има самостоятелни изложби в Museu do Chiado Лисабон; Stichting De Appel, Амстердам; CCA Kitakyushu, Япония; Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид; The Israel Museum, Йерусалим; Centre d’Art Santa Monica, Барселона; Kunsthaus, Цюрих; Castello di Rivoli, Риволи; Градска художествена галерия, София, Galleria Borghese, Рим, Salzburger Kunstverein, Залцбург; BOZAR, Брюксел; Институт за съвременно изкуство – София, La Panacee, Монпелие, Mudam Люксембург, Musée d’Art Moderne Grand-Duc Jean, MAXXI – National Museum of 21st Century Art, Рим, и Belvedere, Виена . През 2003-2005 самостоятелната му изложба “A 12 1/3 (and even more) Year Survey” бе представена в Casino Luxembourg, Rooseum, Малмьо и О.К Centrum, Линц, а през 2008-2009 изложбата му „Emotions” бе показана в Kunstmuseum Бон, Kunstmuseum St. Gallen и в Institut Mathildenhoehe, Дармщат. През 2011-2012 неговата най-голяма досега ретроспектива “All in Order, with Exceptions” е представена в Ikon Gallery, Бирмингам; Fondazione Galleria Civica, Тренто (“All in (My) Order, with Exceptions”); S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. Негови работи притежават над 50 международни музейни и публични частни колекции, сред които тези на MoMA, Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.

Проектът се реализира от Градска художествена галерия – Пловдив съвместно с Община Пловдив и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Художникът Костадин Жиков представя своята самостоятелна изложба „Кехлибарни сънища“ в галерия „Възраждане“ в Стария град на Пловдив. В експозицията ще бъдат представени около 20 картини, включващи пейзажи и актова живопис, а заглавието обединява две различни тематики и отразява навлизането на автора в топлата, кехлибарена цветова гама през последните години. Ще може да се насладите на най-новите картини на младия живописец от 11 февруари до 3 март 2025 г.

За втори път Жиков показва голото тяло като основен фокус, подчертавайки своята дългогодишна страст към тази тема, която датира още от ученическите му години. Някои европейски критици определят стила на изложбата като част от необарока в съвременното изкуство на XXI век. Жиков използва класическа техника – масло върху канаваца с естествен грунд, която позволява многопластова живопис и изящни велатури. Вдъхновението за новите му произведения идва от митологията и архетипите, като авторът споделя, че от 2020 г. насам преживява дълбоки психични процеси, които го свързват с колективното несъзнавано.

Посланието на „Кехлибарени сънища“ е да провокира зрителя и да събуди „Психея“, заспала под влиянието на технологичната ера. „Изкуството за мен е пътешествие през вътрешния свят – и светлина, и сянка. То е опит да се доближа до онези универсални истини, които не се изразяват лесно с думи. Всеки слой боя върху платното е отражение на вътрешни търсения, на стремежа да разбера себе си и света около мен. Понякога усещам, че картините ми говорят повече от самия мен – те разкриват това, което остава скрито зад думите. Желанието ми е да оставя публиката свободна в нейното възприятие“, споделя живописецът.

Костадин Жиков е познат на аудиторията със своите пейзажи и образи на моми в народни носии, както и с портрети на хора от Непал. Той споделя, че българската публика най-много цени умението му да улавя светлината, за което е бил отличен още в първата си самостоятелна изложба през 2015 г. от известния български художник Иван Гонгалов – Гонгала. Изложбата „Кехлибарени сънища“ е покана за потапяне в свят, където класическото и съвременното се срещат, а светлината и формата разкриват нови пластове на възприятие и вдъхновение.

Снимки: Картини от изложбата „Кехлибарени сънища“/Личен архив на Костадин Жиков

Георги Тошев представя днес в Пловдив Свами Тиртха и неговия бестселър “Черната книга – медитации за всеки ден”

Премиерата на нашумялата в цял свят книга на Свами Тиртха “Черната книга – медитации за всеки ден”, издадена на български език от Фондация „Калпатару” ще се състои днес, 5 февруари 2025г., от 18:00 ч. в Голямата конферентна зала на ДК „Борис Христов" (ул. Гладстон 15). Публиката ще има уникалната възможност да се срещне лично със Свами Тиртха и да получи автограф. Водещ на тази незабравима вечер ще бъде Георги Тошев, любим журналист и продуцент от БТВ. Входът е свободен!

Световно признатият изследовател - индолог и автор на няколко книги и филми Свами Тиртха е с рождено име Geza Racs. Той е унгарец, роден през 1959 г в Будапеща. Завършва икономическо образование в „Колеж по външна търговия”, където изучава английски, руски, японски език и санскрит. В продължение на петнадесет години Свами Тиртха изнася лекции по санскрит и индология като гост-преподавател в университета в гр. Печ, Унгария. През 1996г. основава Ведическо училище “Изгрев” (“Napkelet Veda-iskola”) в Будапеща, в което при отворени врати се изнасят програми по хиндуистка философия и култура. Той е главен редактор и автор на множество публикации в духовното списание “Раковина” (“Kagylokurt”), издавано на унгарски език, без прекъсване, вече над 30 години. Свами Тиртха е председател на “Индуистко-унгарската културна асоциация” (“Hindu-Magyar Kulturalis Alapitvany”). През всички тези години пише, издава книги и превежда произведения от други автори на унгарски език. По романа му „Оста на живота” е заснет пълнометражен игрален филм, който ще бъде излъчен за първи път на международните филмови фестивали през 2025г. Свами Тиртха живее в малък ашрам в сърцето на Унгария, пътува много и редовно посещава България, където води лекции и беседи на духовни теми.

Известният журналист и продуцент Георги Тошев е сценарист и режисьор на 47 документални филма и автор на 14 книги. Сред тях за Лили Иванова, Невена Коканова, Стефан Данаилов, Татяна Лолова, Георги Парцалев и други. Преподава в Софийския университет „Климент Охридски“. Работил е за вестниците „24 часа“, „Континент“ и „Дневник“, както и за списанията „Лик“, „Едно“, „Егоист“, “L’Europeo, „Макс“. Създател е на телевизионните документални поредици „Другата България“, „Децата на другата България“, „Непознатите“. Той е творчески директор и създател на „Преди обед“, „Артефакти“ и други телевизионни формати.

Какво е "Черната книга"?

Съдържа 366 медитации - по една за всеки ден. Съчетава древни мъдрости, извлечени от световните традиции, със съвременни философски и духовни размисли, което я прави едновременно универсална и лична. Оригинален труд, който няма подобен в наши дни. Целта на книгата не е просто да информира или забавлява, а да провокира размисъл и вътрешна промяна. Чрез поредица от ежедневни текстове, книгата представя същностни теми като любовта, вярата, съмнението, мъдростта, смъртта и вечността. Всеки откъс е изграден така, че да те потопи в себеанализ и размишление.

Книгата е особено ценна за хора, които се чувстват изгубени, претоварени или просто търсят начин да подредят вътрешния си свят. Текстът за всеки един ден е като духовна мантра, която ви приканва към размисъл и вътрешен диалог. Това го прави идеален спътник за тези, които практикуват медитация, йога или други форми на самоусъвършенстване. За онези, които виждат живота като пътешествие – пълно с препятствия, но и с открития. Дори да не сте запознати с духовните или философски концепции, книгата е подходяща за всеки, който иска да започне деня си с вдъхновяваща мисъл, която да го води през ежедневните предизвикателства.