Автор: Вихра Григорова

За да напиша статия конкретно за тази изложба, която кураторите Антоан Стойков и Осман Юсеинов (които са и участници) създадоха специално за пространството на бул.“Цар Борис III Обединител“ в Пловдив се налага и да внеса известна яснота относно значението на двете думи в заглавието. Често срещаме спекулации с тях, което искам да избегна в този текст.

Какво определяме като „СЪВРЕМЕННО“? Съвременно е всичко, което е създадено или се случва по наше време, всичко на което сме живи свидетели. То не съдържа никакви констатации или намеци, свързани със стила, изразните средства или авторските предпочитания. Чисто технологично създадените творби могат да бъдат повече или по-малко различни във времето, разбира се. Но в генерален план няма нищо ново или невиждано под слънцето. Графиката Е и трябва да бъде графика.

Терминът „ГРАФИКА“ има гръцки корени и означава пиша, издрасквам, рисувам. Изначално графиката е базирана на баланса между черно и бяло, точно както казваме за документ - „написано черно на бяло“. Това не е пречка да се добави допълнителен цвят/цветове, но акцентът не е върху колорита, както е в живописта. Корените на графиката са още в палеолита, а развитието продължава през Средновековието чак до наши дни. Във времето често е ползвана като неделима част от писмените документи на различните епохи, изобразителен начин за увековечаване на събития, обичаи и личности. Да не забравяме, че графиката е средство за обучение и комуникация на много широк кръг хора, дори на неграмотните и има множество приложения поради възможността да бъде тиражирана и разпространявана. Далеч преди гравюрите на Гюстав Доре за трилогията „Божествената комедия“ на Данте, литографиите на Анри дьо Тулуз-Лотрек, предназначени за афиши или илюстрации на книги и много други.

В настоящата изложба са представени 42 автори. Между тях има доайени и отдавна доказани творци, както и млади художници и дори дебютанти, както и автори, които разпознаваме като илюстратори, живописци…

Налага се да призная, че като специфичен начин на мислене, а и чисто технологично графика се създава много трудно, особено някои техники, трудни за изучаване и реализация. Или изискващи сложно и скъпо оборудване. Много графици правят чудесна живопис, но живописци, които експериментират в областта на графиката са същинска рядкост.

Само си представете такова ателие: вани, киселини, специални бои и пасти, материали със сложни имена и загадъчни свойства, тежки графични преси, специални шкафове за готовите отпечатъци и други за разните видове и формати хартия, куп тайнствени инструменти, литографски камъни и метални плочи – едни вече гравирани, други си чакат реда. Това е малка част от детайлите, има подробности, известни само на графиците. Да не пропусна необходимостта от пълен контрол над светлината – хартията не обича слънчевите лъчи.

Класическите техники са широко представени в изложбата: суха игла, офорт/ акватинта, линогравюра, сериграфия, висок печат, литография, интаглио и още други. Съвременните технологии позволяват дигитално отпечатване, което максимално улеснява тиражирането – както като нужно технологично време, така и като себестойност и логично е предпочитано от по-младите автори.

Какво да очаква зрителят от тази изложба?

65 творби от упоменатите по-горе 42 автори, повечето създадени през последните години, безкрайно разнообразие на формати, сюжети, стилови предпочитания. Наред с класическите монохромни творби има и такива с цвят, дори с цяла палитра цветове. Предвид факта, че всеки цвят в графичния отпечатък е микроскопично тънък, графикът няма как да постигне изразената плътност, която живописецът постига леко с щедра шпакла боя върху платното. Точно затова дори най-тъмните или яркоцветни творби носят усещане за лекота и въздушност, сгушено в порите и релефа на видимата част от хартиената основа. Тук му е мястото да спомена, че графиците знаят за видовете хартия повече от тези, които я изработват и могат да бъдат претенциозни до крайност към хартията, с която работят. Тя не се продава в кварталната книжарница. Оглеждайте се за наличието на воден знак или релефна маркировка – има такива. Графиците обаче са прави да бъдат взискателни – все пак неразделна част от творбите са именно големите или малки интактни зони в композицията.

В заключение споделям: Непременно посетете изложбата до 4 март, тя си е истинска рядкост – дори в чисто образователен план. Ще се почувствате като в кабинета или библиотеката интелектуалец аристократ. Точно там по традиция са подреждали гравюрите в дворците. Разнообразието е голямо и няма как да не откриете автора, стила или техниката, които ще ви станат любими. Защото графиката се завръща!

Изложбата "СЪВРЕМЕННА ГРАФИКА" в настоящия момент се провежда в Пловдив, Галерия "ДПХ", бул. "Цар Борис III Обединител" 153, подкрепена от Община Пловдив, част от Културния календар на града. 

Десетки пловдивчани, деца от детски градини, ученици, граждани, представители на образователни и културни институции, политически и обществени организации, медии и официални лица почетоха днес 152-та годишнина от трагичната гибел на най-свидния български син, революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение - Васил Левски. След неуспешния обир на турската хазна в Арабаконак (1872 г.), османските власти започват масови арести и разпити. На 27 декември 1872 г., след предателство, Левски е заловен в Къкринското ханче край Ловеч. Съден е в София и въпреки, че не издава никого от организацията, е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е подписана от султана и изпълнена на 18 февруари 1873 г. (6 февруари по стар стил) край София – на мястото, където днес се издига неговият паметник. Неговата гибел е тежък удар за българското освободително движение, но делото му продължава, вдъхновявайки борбата за свобода, довела до Освобождението през 1878 г.

По традиция, денят за възпоменание в Пловдив започна в храм „Св. Св. Петър и Павел“, където беше отслужена панихида от ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – председател на храм „Св. Св. Петър и Павел“. Организатори на панихидата всяка година са д-р Петко Георгиев - главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки” в Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив и родственик на Апостола и Общински комитет „Васил Левски“.

Поклонението пред паметника на Апостола на Свободата Васил Левски на централната алея на Бунарджика започна в 11.00 часа. В него взеха участие представителни военни формирования – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, членове на Общински комитет „Васил Левски”, Комитет „Родолюбие”, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва от Пловдив и членове на Национално Дружество "Традиция". Строят бе приет от полковник Иван Райков, заместник-командира на "Съвместното командване на специалните операции“.

В началото на възпоменателната церемония, водещият Тодор Дърлянов, актьор в Драматичен театър Пловдив, изпълни стихотворенията „Завръщането на Васил Левски“ и  „Безсмъртие“ от Александър Калчев. Официално слово по повод 152-та годишнина от гибелта на Васил Левски произнесе Вихра Григорова – художник, изкуствовед, общественик, член на Общински комитет „Васил Левски“ – Пловдив.

На възпоменателното честване присъстваха Кметът на Община Пловдив - Костадин Димитров, Областният управител на област Пловдив – проф. д-р Христина Янчева и инж. Атанас Ташков – заместник областен управител, Атанас Узунов - председател на Общински съвет - Пловдив, Пламен Панов - заместник-кмет „Култура, археология и туризъм“, Владимир Темелков - заместник-кмет„Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование”, Ангел Славов - заместник-кмет “Обществен ред и сигурност”, Николай Бухалов - заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика”, Ерол Садъков– заместник-кмет „Транспорт“, Наташа Костадинова - началник на Държавен архив – Пловдив, кметове и заместник-кметове на шестте пловдивски района, общински съветници, представители на общинската администрация, политически партии, обществени организации, медии и граждани.

Церемонията завърши с полагане на венци и цветя, едноминутно мълчание с падане на колене и изпълнение на Химна на Република България.

Пълен текст на словото на Вихра Григорова:

Уважаеми господин Кмет на Община Пловдив,

Госпожи и господа народни представители,

Уважаема госпожо Областен управител,

Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,

Уважаеми господа офицери, сержанти и войници,

Скъпи съграждани,

Днес, 19 февруари 2025 година, се навършват 152 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. По традиция се събираме в подножието на неговия паметник, дело на големия български скулптор Иван Лазаров, да почетем делото и паметта на човека, чийто идеал и мечта е „чистата и свята република“.

Да си припомним защо хората са го нарекли АПОСТОЛ и са се обръщали към него именно така, Апостоле. Думата означава „ИЗПРАТЕН“ или „ПРАТЕНИК“. Освен дванайсетте апостоли на Исус Христос, с тази дума определят така тези, които са пратеници, посланици на Бога, проповедници на добрата вест.

За себе си Васил Левски казва: „Аз съм посветил себе си на Отечеството още от 61-во (1861) лето, да му служа до смърт и да работя по народната воля.“ Това е още в началото, той е само на 24 години. Колцина са го правили тогава? А колко са тези, които биха го направили днес? Затова ли в тефтерчето си, наред с описването на всеки похарчен за делото грош, задава с горчивина въпроса „НАРОДЕ ????“ с цели четири въпросителни знака?

Всички помним и често цитираме една фраза на Левски, вниквайки в нейната изключителна философска дълбочина: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ от писмото му до Панайот Хитов през 1871, само две години преди да увисне на бесилото. Бесилото, което после е наречено „О, бесило славно“ потомците преосмислят за поколенията от устройство за убиване в пиедестал.

Съратникът му Христо Ботев ще напише в писмо от Букурещ: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер…Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел.“

Иван Вазов, патриархът на българската литература, го описва „…със сърце порасло и за кръст готово“. И обобщава неговата духовна същност с думите: “В бъдещето тъмно той гледаше ясно“. В „Епопея на забравените“. За да не забравяме.

Помним как години по-късно колосът на българската историческа наука, незабравимият професор Николай Генчев обобщава: „Левски не само идва от дълбините на нашата история, не само украсява българския Ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъства реално цял един век след кончината си в българското историческо битие.“

Всъщност, вече повече от век и половина…

Затова и днес не можем да говорим за Левски в минало време. Не ни се обръща езикът да изречем за него „беше“, „бил е“. Той не е напуснал сърцата ни, защото любовта му към България и българското е огромна. А всички знаем, че ако любовта е истинска, тя никога не си отива. Тя Е. И с наша помощ ще бъде и пребъде.

В този февруарски ден нека първо преклоним глава пред този най-свят българин. А после да вдигнем глави нагоре и да погледнем към небето. Сиво, почти синьо. Като очите на Апостола, които бдят над Родината.

Двете нови книги на бургаския художник маринист Светозар Арнаудов – Зари от поредицата „Пътешествията на един художник“ ще бъдат представени на 21 февруари (петък), от 18:30 ч. в Конферентната зала на Пловдивската народна библиотека. Събитието се осъществява със съдействието на сдружение Национален център за алтернативна комуникация „Ние ви чуваме“. След изключително успешната премиера в Бургас, София и Перник, авторът ще представи „Пътешествията на един художник“ и пред пловдивската публика, заедно с редактора на книгите си – журналистът Христина Чопарова. 

Пътеписите съдържат свеж моряшки хумор, описания на посетени места и забележителности, забавни случки с пасажери, незлобливи закачки със злободневни теми и обществени фигури, както и професионална ветроходна терминология (в бележки под линия). Светозар Арнаудов е един от най-реалистичните съвременни български маринисти. Самоукият художник, често наричан „българският Айвазовски“, е с инженерно образование и дългогодишен опит като инструктор по ветроходство. Собственик е на малка яхта, наречена „Ла Ола“, с която в последните пет години извършва организирани плавания из Българското Черноморие, Егейско и Йонийско море. 

Първата му книга – „Пътешествията на един художник“ (2021) поставя началото на поредицата морски пътеписи в стил „корабни дневници“. Втората му книга – „Морето в мен“ (2022) е компилация от негови морски пейзажи и стихове по тях на няколко поетеси. „Пътешествията на един художник“ (2025) са трета и четвърта, но не и последни за даровития артист, и включват кратки разкази за плаванията му от летните сезони 2023 и 2024. 

Техен редактор е Христина Чопарова, журналист с дългогодишен опит в печатни и онлайн медии, създател на специализирания сайт за хора със слухова загуба „Ние ви чуваме“ и председател на едноименното сдружение. Дизайнът на кориците е дело на поетесата Валентина Йотова, университетски преподавател по графичен дизайн. Разказите се радват на огромен интерес от страна на читателската аудитория, тъй като са написани искрено, от първо лице, а читателят се пренася на борда на яхтата, за да опознава нови места, тънкостите на ветроходството и да съпреживее срещите си с екзотичните гръцки острови, които авторът сравни с хавайските. 

„Всички сме пътешественици“, смята художникът, за когото книгите се пишат сами, когато е налице хубава емоция и желание да я споделиш. 

В рамките на представянето на книгите си Светозар Арнаудов – Зари ще покаже и малка част от морските си пейзажи с маслени бои върху платно. Ще реализира също и благотворителна дарителска кампания в полза на сдружение НЦАК „Ние ви чуваме“, за подпомагане на творци със слухови дефицити. 

За комуникационните нужди на гости със слухова загуба, носители и потребители на жестов език, ще бъдат осигурени професионални жестови услуги.

Най-добрите гладиатори от “Игри на волята” се изправят едни срещу други на пет арени в страната  

Грандиозното шоу „Sesame Турнири на волята“ ще превземе пет от най-големите спортни арени в България – Бургас, Варна, София, Русе и Пловдив. За първи път 10 от най-силните гладиатори от “Игри на волята” ще премерят сили на живо в невиждани досега изпитания, а билетите вече са в продажба в мрежите на Eventim и Grabo.  

Първите потвърдени гладиатори, които ще се включат в грандиозното събитие са победителите в трети, четвърти, пети и шести сезон на “Игри на волята” –  неуморимият Андрей Гридин, безстрашният Алекса Ерски, непреклонният Иван Рълев и “Императорът” Мартин Кънев. Сред великолепната десетка е и любимецът на публиката – Филип Атанасов – Фифо.

Първата спирка на “Sesame Турнири на волята” ще бъде Бургас, където битките ще започнат с пълна сила на 15 март в “Арена Бургас”. След това зрелищното състезание ще премине през Варна (22 март), София (26 март), Русе (5 април) и Пловдив (12 април), като всяка от тези спирки ще предложи уникални емоции и вълнуващи моменти за феновете на шоуто. Всяка арена ще се превърне в бойно поле, а зрителите ще бъдат част от тази епична надпревара, която ще изпълни всяко място със страст и адреналин.

Повече информация за Sesame Турнири на волята може да откриете във Facebook, Instagram и TikTok. Билети за събитието можете да закупите в мрежите на Eventim и Grabo.