Капана.БГ

Капана.БГ

Четвъртък, 27 Ноември 2014 02:00

Коледна изложба с музиката на Моцарт

Скъпи приятели, галерия ХебросАрт има удоволствие да Ви покани на Коледната изложба живопис на Ангел Пачаманов на 27 ноември, четвъртък от 18ч. Ангел Пачаманов е от онези щастливци измежду художниците, чиято мисия е да създава светове от хармония, именно затова за трета поредна година избрахме Коледната изложба да е негова.
Това ще е и премиерата на пианото, което галерията получи като дарение от наш благодетел от чужбина. Деца от НУМТИ “Добрин Петков” ще са наши гости и ще изпълнят творби за цигулка и флейта в акомпанимент на пиано на Моцарт, Шуман, Равел и Дебюси. Първото представяне на талантливите деца от музикалното училище в Пловдив, които ще ни позволят да надникнем в техния свят и се насладим на музиката!
Глерия ХебросАрт поставя началото на този съвместен проект, в който даровитите деца ще намерят трибуна за изява, а удоволствието да ги чуем, ще е изцяло наше!

В студените и мрачни есенни дни, съвсем на прага на зимата, тази изложба е светъл и топъл лъч. Тя ни препраща сякаш с вълшебно килимче към дните, които са огромни и цветни. Към Земята - не случайно много от картините са от цикъла "Земя" - огнено мощна, дори нажежена, към дръзките червени макове, към нежните маргаритки /обича ме - не ме обича/, към изящните главички на глухарчетата - същински сияйни свещици от великденско шествие. Но Земята като от птичи поглед, а това прави звученето на творбите монументално и възпява величието на Природата. Птиците също са тук - бели и ефирни, но и мощни и властни по своему, с пера като копия, готови да я защитят. Много "но"? Естествено, с присъщата си условност живописта на Ангел Пачаманов е тук, за да ни напомни, че черно-бялото е временно, а цветността вездесъща, вечна и абсолютно неизтребима. Това ни е особено нужно днес, повече от всякога.

И музиката и изобразителното изкуство имат силата да ни поведат в един по-красив и смислен свят и да направят възможно израстването на духа до висини, обитавани от избраници

Четвъртък, 27 Ноември 2014 02:00

За виното и любовта

Вижте винените рисунки на Даниела Русева тази вечер от 17:30 в "Club Morocco".

Ето думите на художничката към вас:
Една Неподозирана функция на Виното!
Едно Блаженство, родено От....и С....Виното!
Един порив.....На един дъх!
Едно послание за Любовта и Виното
с мен Даниела!

Откровенията в тези малки творби - винени рисунки
завладяват с простота, лиричност и аромат.
В експериментаторския ми дух, върху хартиени винени филтри (шихти),
с органични Еко материали, вино, винена утайка и молив.....
се роди Това!
Втора изложба от Цикъла ВИНЕНИ РИСУНКИ.
Експозицията е подредена в : art club Моrocco и Хотел Хеброс
С обич: Даниела

Четвъртък, 27 Ноември 2014 02:00

Дебати/Лотос част четвърта

Дебати / Лотос в рамките на проект „Българска мрежа за граждански диалог“

27 ноември
18 – 20 ч.
Пловдив, зала „Лотос“, ул. „Христо Г. Данов“ 34
Вход свбоден

ТЕМА НА ДЕБАТА: Мултиетничността в Пловдив и присъствието ѝ в културния живот на града

Темата разглежда Пловдив като град на различни етноси, преследявайки техните дейности в културната сфера. Интересно е да се види познават ли представителите на различните етноси събитията на другите и има ли примери за сътрудничество.

УЧАСТНИЦИ В ДЕБАТА:

МОДЕРАТОР – МАРИЯ КИСИКОВА

Д-р МАРИЯ КИСИКОВА е от Пловдив, преподава в Пловдивския университет Катедра „Етнология“. Интересува се от изследване на културата, като използва личния си и професионален опит, за да наблюдава и анализира процесите на общуване между хора от различни култури, етнически и религиозни общности. Имала е възможност да работи по различни проекти, които проучват състоянието и спецификите на културната ситуация в Пловдив, както с НПО, така и с представители на местна власт и с други институции и организации.

ДЕБАТЬОРИ:

ГЕНИКА БАЙЧЕВА е завършила специалност „Философия“ в СУ, специализира „Културен мениджмънт“ в Германия , по програма на Фондация Робърт Бош; учи магистратура „Артистични психо - социални практики” в Нов Български Университет. По време на едногодишната си практика като културен мениджър в Талия Театър Хале е съавтор и организатор на международните проекти „Културни отсечки”, „Добре дошли в хотел Действителност”, реализирани в немските градове Гьорлиц и Хале (Сале). Работи като PR в Малък градски театър „Зад канала” в София и е съавтор на образователния проект „В час с театъра”. Съкоординатор на международния артистичен проект „Градски мечти”, реализиран в гр. Пловдив от Сдружение „Изкуство днес „ в рамките на HEICO - "Наследство, идентичност и комуникация в европейските практики на съвременното изкуство" от мрежата ATLANTIS. От 2 години работи като „Експерт програми и проекти” във Фондация Пловдив 2019, където едно от основните й задължения е създаването на артистичната програма в кандидатурата на гр. Пловдив за ЕСК през 2019. Участва активно в разработването на артистичния клъстер МАХАЛА и набирането на международни партньори за реализирането му. МАХАЛА е един от приоритетите в артистичната програма на Фондация „Пловдив 2019“ и активната работата по отделни проекти ще започне още от 2015 г.

САША ГЪДЕЛЕВА е завършила Институтa за културно-просветни кадри в гр.Хасково, а по-късно ПУ „Паисий Хилендарски”, специалност „Управление на културата”. Работи като Секретар в Читалище „Шалом Алейхем”, създадено от инициативна група евреи през 1945г. с цел обслужване културно-просветните нужди на хората от еврейската общност в Пловдив. Днес читалището е един модерен културно-информационен център, с място за достъп до информация и комуникация, творческа изява и обучение за всички граждани на града.

Д-р АХАВНИ КЕВОРКЯН е съветник по културните въпроси към почетно консулство на Р.Армения в гр.Пловдив. Нейните занимания са свързани с популяризиране на арменската история, автентична култура и традиции. В последната година фотоизложбата „Армения - древна и съвременна“ бе представена в 7 града на страната. Чрез нея се разказва за съвременна Армения, която от 23 години уверено устоява позициите си на независима модерна държава, при тежки геополитически и икономически условия. За древните манастири и църкви, за християнството и съкровищата на патриаршеския храм, за историята на буквите и книжнината.....и много други неща .

АХМЕД ПЕХЛИВАН е завършил средното образование със специалност „Двигатели с вътрешно горене” в Техникум по механотехника в гр. Пловдив, след това бакалавър по „Аграрна икономика” и магистър по „Бизнес администрация” от Аграрен университет, Пловдив. От 1996 г. и понастоящем се занимава с търговия на авточасти на едро и дребно. От 2008 г. е член на „Бултиш – Дружество на български и турски бизнесмени”. Също така е председател на Народно читалище „Мустафа Кемал Ататюрк 2003” от април 2012 г., а от 26.06.2012 г. е и председател на „Мюсюлманско настоятелство” – гр. Пловдив. В свободното си време се интересува от история и религии.

Осъзнах колко много приличам на баща си като гледах „Съдилището”

Обичам да проверявам себе си, обясни каскадата си на 700 метра над земята в новия си филм Асен

Професията ми е най-голямото ми забавление, не я чувствам като задължение

Асен Блатечки за пореден път предизвика истинска истерия в Пловдив. Пълната до тавана зала в Дома на културата аплодира на крака любимеца си снощи. Той представи  спектакъла си „Смях в залата”, в който освен режисьор е изпълнител на една от основните роли. По традиция след падането на кулисите Асен бе атакуван от почитатели, като обърна специално внимание на всеки един. Между театралната сцена и премиерите на големия екран, Блатечки успя да намери дъх време, за да разкаже пред Аня Петрова за КАПАНА.БГ защо българинът трябва да се смее повече, какво очаква от последния филм, в който участва- „Съдилището” и къде намира личния живот.

Животът зад декорите има ли нещо общо с показания в пиесата „Смях в залата”?
Много общо има! Тази пиеса, според мен, с това е гениална, че прави много смешен разрез на взаимоотношенията в театъра. Много общо има, повярвайте ми. Имам чувството, че Майкъл Фрайн е гледал много представления и адски много е наблюдавал актьорите, какво се случва по време на репетиция и после го е прехвърлил в тази пиеса.

Българинът има нужда да се смее повече?
Според мене има изключително много нужда да се смее повече, защото живее много трудно. Надеждата и спасението е в смеха.

А теб лично какво те разсмива?
Мен ме разсмиват добри смешки. Не обичам смешки от рода на „Възрастна жена падна докато пресичаше улицата”.  Нали знаеш, на повечето първата им реакция, като видят някой да падне, е да се разсмеят. Разсмива ме интелигентен хумор.

В четвъртък беше премиерата на „Съдилището”. Имаш ли очаквания към филма?
Очаквания нямам, но имам надежди. Много се надявам да има любопитство към филма, тъй като е наистина стойностен и много добре направен. Сериозен филм и се надявам хората да имат желание да го видят.

Как се чувстваше по време на снимките?
Много добре! Аз не се познавах преди това със Стефан Командарев, но когато започнахме да работим, все едно се познавахме от деца. Плюс това екипът, който беше събрал, беше уникален, а това е изключително важно, за да се получи добър филм.

Защо отказа да имаш каскадьор, а ти сам да висиш над 700 метра пропаст?
Защото смятам, че неща, които аз мога да направя е по-добре аз да си ги правя – по-добре е за филма. А и аз обичам да проверявам себе си.

Има ли прилики между теб и Митьо?
Никакви! (смее се) Приликата е в това, че когато гледах филма осъзнах колко ужасно много приличам на баща си. Тогава го осъзнах. Винаги съм искал да приличам на него и знаех, че физически си приличаме, но чак пък толкова.

Какво е чувството да се гледаш на големия екран?
Ами, не обичам да се гледам, защото виждам всички грешки, всички неща, които съм можел да направя по-добре или неща, които биха били по-добре ако бяха направени по друг начин. Не мога да седна и да се гледам като страничен човек.

Бъдещи проекти имаш ли?
Имам, много даже!

Остава ли ти време за личен живот покрай всичко това?
Много малко, но то това ми е личният живот на мене. Професията ми е най-голямото ми забавление, не я чувствам като задължение.

Аня Петрова

Колко често ходите на театър? Можете ли да преброите колко постановки сте гледали през целия си живот? А колко от всичките тези пъти сте се чудели какво по-точно се случва зад декорите? Е, ако ви е интересно, „Смях в залата” може по-възможно най-достоверния начин да ви покаже това.

Далечната 1970 години, Майкъл Фрайн гледа премиерно представление и в главата му изниква мисълта как зад сцената е било много по-забавно. Това довежда до премиерния през 1982 година спектакъл „Смях в залата”. Обикаля целия свят и обира награда след награда, а сега, 32 години по-късно, постановката се играе с все същата сила и успех. В българския състав се включват Асен Блатечки, Калин Врачански, Яна Маринова, Невена Бозукова, Милена Маркова, Алексей Кожухаров, Стефан Щерев-Чечо, Добриела Попова и Васил Банов. Повече от впечатляващ екип, който успя да препълни Дома на културата. Любовен триъгълник, довел до много сълзи и една бременност. Алкохолизъм, който изглежда заразен в края на представлението. Фобия от кръв и агресия, която сякаш привлича именно тези две неща. Как се работи в екип с хора, които дори не можеш да понасяш. В първо действие се разиграва техническата репетиция за последното представление на „трупата”, която в последствие се оказва генерална. Всичко върви стремглаво надолу, а режисьорът, в ролята Асен Блатечки, не може да се откъсне от своите успокоителни. Неговата любима, Вики, изиграна от Яна Маринова, пък остави без дъх мъжката част от публиката и получи доза благородна завист от дамите. През по-голямата част от представлението тя беше по бельо, а тялото й със сигурност нажежи обстановката в цялата зала. Човекът, написал тази постановка със сигурност знае какво е да си зад кулисите, смята Асен Блатечки. Според него именно чрез тази игра публиката може да се докосне до целия процес на работа. Забравените реплики, гневът между актьорите, който може да провали всичко. Амбициите, които не винаги биват покрити. И единственото, което ти остава накрая е да се разсмееш.

Това не е дълбоко философска постановка. Не се говори за живота, вселената и всичко останало, а за най-обикновеното нещо на този свят и в същото време най-сложното – човекът и взаимоотношенията му с останалите хомо-сапиенс на тази Земя. Всичко е представено по начин, от който на следващия ден няма как да се събудиш без мускулна треска в корема, родена от тези двата часа смях. Понякога имаме нужда да спрем да мислим и просто да се посмеем.

Сряда, 26 Ноември 2014 02:00

Атила и Dj Akasha забиват в Move club

Атила и Dj Akasha са новите звезди, които пристигат в гостоприемния Move club тази седмица. В събота, на 29 ноември, броени дни преди да навлезем в най-празничния месец от годината, Атила и Akasha ще избухнат на сцената на пловдивския клуб.  Атила със сигурност ще зарадва почитателите на неподправения български рап. Той ще изпълни парчета, както от златните години на хип хопа, та чак до днешната нова вълна, тъй като зад гърба си има цели 8 албума от 2005, та до днес. Атила е и многократен национален фрийстайл батъл шампион на България между 2007 и 2011 година.През последните години е почетен съдия и съорганизатор на някой от силните батъл турнири за МС-та, така че купонът е гарантиран . Докато той пее, обаче, неизменна помощ ще получи от Dj Akasha, която ще миксира зад пулта. Красавицата ще се развихри и няма да остави нито един човек заведението да скучае.

Приложнички от Унгария редят изложба в общинския съвет

В края на всяка година събираме парчетата си от дни пълни с успехи, с битки, спомени. Да събираш, да залепваш са тайнствени занимания. А в тайнствата винаги има приказност. В света на една невероятна магия ще ни потопят няколко дами – приложнички  от Унгария.
В навечерието на Коледните и Новогодишните празници ДПХ и Унгарски културен институт подаряват на пловдивчани изложба пълна с добро настроение.

Откриването на експозицията ще бъде на 2 декември от 17 ч. в галерия „ПЛОВДИВ“ – Общински съвет. Официалната церемония ще бъде в присъствието на г-н Дончев – Директор на Унгарски културен институт и Председателя на ДПХ – Снежана Фурнаджиева.

Изложбата пачуърк – „Дебрецен, градът на цветята” представлява различни творби на жени от всички краища на Унгария, които членуват в унгарската гилдия по пачуърк.

Сдружението съществува от 1989 г., а до момента е разпространено в 8 региона с около 60 активни групи. Всяка година различните региони организират срещи, в рамките на които обменят опити и показват новите си творби или шият с благотворителна цел. Запазвайки традициите на предишните работилници, новите членове ушиват парче с размери 20х20 см. Съставената от отделните блокчета огромна „Визитна картичка на работилницата“ представя всички членове на организираните събития в страната. От лятото на 2004 г. работилницата е член на Европейската куилт (пачуърк) организация (EQA). От самото начало на създаването си Сдружението счита за важна цел да осигури възможност за преквалификация и усвояване на нови техники на членовете си. Редовно организират курсове в най-различни населени места в страната. Много са популярни летните лагери с продължителност от няколко дни или седмици, в които се научават новите методи. 

Експозицията ще продължи до 10 декември.
 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…