Екатерина Георгиева спечели отличието при изключително силна конкуренция

Студентката от трети курс, специалност "Химия" - редовно обучение, Екатерина Георгиева е носител на ректорската стипендия „Студент на годината на ПУ „Паисий Хилендарски“ за 2022 г. Стипендията е лично дарение на ректора на Пловдивския университет проф. д-р Румен Младенов и е в размер на една месечна заплата. Тя се връчва за отличен успех, активна гражданска позиция и принос в издигането на авторитета на висшето училище.

Екатерина Георгиева е избрана сред силна конкуренция заради отличния си успех по време на цялото следване и високите постижения в областта на химията. Тя споделя, че интересът ѝ към тази наука датира от ранна възраст, а като единадесетокласничка участва в състезание на Химическия факултет на ПУ, на което получава оценка отличен 6,00. Именно то ѝ осигурява място в мечтаната от нея специалност във висшето училище.

Средният успех на Екатерина за трите курса на обучение е 6,00, което е изключително постижение за избраната от нея университетска специалност. Тя е носител и на наградата на Фондация „Еврика“, която се връчва на името на акад. Ростислав Каишев за постижения в овладяването на химията и химичните технологии.

През изминалото лято Екатерина е била на стаж в катедрата по аналитична химия на университета на Вилнюс, Литва, по програма "Еразъм+" като представител на Пловдивския университет. Темата, по която работи там, е "Приложение на златните наночастици за количествено определяне на SARS-CoV-2 антитела".

Към момента третокурсничката е дипломант в Катедра Аналитична химия към Химически факултет на ПУ, като дипломната ѝ работа е в сферата на инструменталните методи за анализ – един от любимите ѝ предмети.

Екатерина споделя, че е изключително доволна от нивото на образованието, което получава в Пловдивския университет - както от материалната база, така и от отличните преподаватели, и препоръчва обучението в най-голямото висше училище в Южна България. Тя отправя послание към своите колеги, че дори в моментите, когато е трудно, всяко усилие, насочено към ученето си заслужава.

Екзотичната Манал Ел-Фейтури влиза в ролята на Шехерезада - ВИДЕО

Те са хора на изкуството от Близкия изток и живеят в България. В началото пристигат в една чужда държава, в която търсят спасение, но постепенно намират много общи неща със своята култура, традиции, кухня, музика. Тяхната воля за творчество им дава сили през всички премеждия, които животът им поднася. Днес те са мотивиращи личности, превърнали България във втора родина, а техните истории оживяват на екрана в един поетичен разказ с много музика, цвят и танци. 

Новият български филм „Духът на Шехерезада“ е документална приказка за талантливи арабски артисти, които творят в балканската реалност.

Филмът е продуциран и режисиран от Катерина Борисова (Semperia Films) и се реализира с финансовата подкрепа на Национален Фонд „Култура“. Лентата е снимана в България и Тунис.

Режисьорката  споделя, че изкуство на всеки един от персонажите във филма я вдъхновява да намери визуален ключ към личните им истории. Тя вярва, че филмът ще допринесе красотата, която сътворяват да бъде видяна и чута от широката публика у нас и ще спомогне за преодоляване на предразсъдъците, породени от непознаването на арабската култура и политическите наслагвания. 

Самата Катерина открива магията на ориенталските танци преди повече от 10 години, създава и ръководи една от големите танцови школи, където жени на различна възраст учат сложното и красиво изкуство на арабските танци, често прибързано приравнявано с „кючек“ или „чалга“.

„Арабските творци, живеещи в България, нямат възможност за мащабна изява. – разказва Катерина- Хората познават арабската култура основно от медиите и това до голяма степен  ги кара да не искат да имат досег с тях. Отделно, арабската общност също е капсулована. Един от проблемите на общуването е езиковата бариера, но музиката е универсален език. Затова реших да концентрирам филма най-вече около нея и приноса, който смесването на двете култури носи за изкуството.“

Катерина Борисова представя истории на трима музиканти от три различни държави: Саад Аладин от Ирак, който свири на три инструмента и говори свободно български; на Махди Калифа от Тунис-влюбен в регето и превърнал китарата в свой най-добър приятел и на Амджад Джад от Сирия, който пее и владее емблематичния арабски инструмент уд. Важен щрих придава и полупалестинката Маги Назер, която Катерина нарича „протегнатата ръка към другите култури“, заради социалната дейност на Назер, даваща шанс на младежи от Близкия Изток да дойдат като доброволци по социални програми.

Сюжетът преминава през личната легенда на всеки един от арабските творци, обединени от срещите им с неспокойния дух на Шехерезада. В ролята на емблематичната разказвачка влиза актрисата Манал Ел-Фейтури („Съни бийч“), британка с либийски корени, която също избира да живее в България.

За визуалната феерия на филма несъмнено допринася и участието на танцова група „Шахира“, както и изкуството на рисуването върху стъкло на Катя Саяри. Известният поет и арабист Азиз Таш от своя страна представя обективни факти за арабската култура.

Съвсем очаквано интересът към „Духът на Шехерезада“ е огромен, а премиерата на филма ще открие най-големия фестивал за близкоизточно кино у нас - SOFIA MENAR. Зрителите може да се срещнат с невероятните истории на Шехерезада и на 16 януари 2023г., в Дом на киното . Фестивалният живот на филма, ще бъде последван през 2023 година от кинопокази в цялата страна, придружени от пищни концерти във всяка от точките на турнето с участието на музикантите и танцьорите, чиито изкуство е показано във филма.  

ЗАД КАДЪР

Режисьорката Катерина Борисова, чиято компания Semperia Films е и продуцент на филма, издава плановете си за продължение на проекта и привличане на международни копродуценти: филмът ще бъде развит в мини сериал от 6 епизода, който ще разказва по една балканска приказка за различните култури.

Катерина Борисова създава документална приказка с художествени елементи като за целта решава част от импресиите да бъдат заснети не къде да е другате, а в пустинята Сахара. Там екипът снима в екстремни ситуации, които се превръщат в идея за следващ, този път игрален филм.  

Докато снимат в Тунис, Катерина и екипът й попадат в абсурдни ситуации.

„Когато отидохме в Тунис, разбрах какво е да си на мястото на персонажите от филма ни – чужда страна с тотално различен манталитет и порядки, но някак си трябва да се разберете и да свършите работата, за която сте отишли. Определено преживях своите моменти на културен шок. - разказва режисьорката – Арабите са изключително сърцати хора, които искат да ти помогнат, но представите им за време и точност са напълно различни от нашите“.  Катя и екипът й попадат в опасна ситуация, след като засядат в пустинята, заради непригодни автомобили, предоставени от техните местни водачи. Нощуват в дюня, докато дойдат да ги измъкнат.

Творческа драма за Борисова настъпва и когато, заради инцидента в пустинята не успяват да заснемат залеза, за който пътуват чак до Тунис. Е… за радост успяват да се измъкнат навреме, за да заснемат изгрев, с който да постигнат внушението на сцената.  „Преживяното по-скоро ме накара още по-силно да виждам нуждата от опознаването на различните култури и разбирането на спецификите им, за да няма повече такива изненади“.

Младият композитор Александър Костов, създател на платформата „Войната на инструментите“ е в основата на музикалната атмосфера във филма. Александър композира като използва инструментали от самите арабски музиканти-герои във филма. Кадрите запечатват и техни оригинални песни, както и кавъри на класически арабски композиции.

Режисьорката Катерина Борисова всъщност намира и мъжки образ на легендарната разказвачка на приказки, сред героите. „Саад е като Шехерезада в мъжки образ - споделя тя - Той толкова увлекателно разказва, че създава  картини със словото си. Запазил е цялото си обаяние, оптимизъм и надежда за по-добро бъдеще, въпреки че е бил на косъм от смъртта при бомбен атентат.“

Корейски фолклорен ансамбъл „Йонгчон Мьонгджу Нонгак“ кани жителите и гостите на Пловдив да се докоснат до традиционното корейско фолклорно представление „нонгак“ в рамките на „Ханмаданг фестивал“. На 15 декември 2022 от 17:00 часа в Голяма зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ публиката в Града под тепетата ще може да за пръв път да се наслади на корейски „нонгак“ концерт, който отбелязва осмата годишнина от включването на това изкуство към Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Фолклорният концерт „Ханмаданг фестивал“ е с вход свободен.

„Нонгак“ възниква от общностните обреди и селски забавления на Корея. Представлява типична форма на музика и танц на корейските земеделци, практикувана за различни цели като умилостивяване на боговете, молитва за богата реколта, изгонване на зли духове. Постепенно фолклорното изкуство еволюира от локалния си, общностен характер към сценично изкуство.

През 2014 г. с включването му към Представителния списък на ЮНЕСКО фолклорното представление намира признание и като ценно и значимо културно наследство на света. Днес „нонгак“ съчетава перкусионен ансамбъл с духови инструменти, танци, драма и акробатични изпълнения. „Нонгак“ има и своите регионални разновидности.

Още по темата вижте в Под тепето. 

Изложба живопис "Билет за някъде" представя Емил Атанасов в галерия "Aeterna".

Ето какво казва художникът за себе си като творец и за предстоящата му изява:

Eмил Атанасов: „Аз съм непоносим художник, безкомпромисно искрен в картините си...

Не обичам да слагам заглавия на картини, да наричам проекта с определени имена, защото това е приоритет на словото, не на живописта. Но пък ми казаха, че този подход не е уважителен към зрителя и от години вече кръщавам картините, слагам имена и на самия проект. Единият се наричаше „10 седмици“, защото с приятели се хванахме на бас дали мога за толкова време да направя значима изложба и аз направих. Следващият проект беше в Градска художествена галерия - Пловдив и се наричаше „Теория на драмата“. Защо на драмата? Защото имаше период, в който се изживявах като драматург, и то успешен период. А последната изложба преди две години в „Aeternа” се наричаше „Без спомен“. Идеята беше, че трябва да се преминава леко през спомените, все едно, че ги няма, а самата картина да говори за преживяното, за онези моменти, които са много интимни и са оставили трайна следа. До преди седмица нямах име на новата изложба, която предстои. И то заглавието обикновено идва, когато завършиш някаква работа, идва от нея самата. Завърших я тази картина и тя се нарича „Билет за някъде“. Тогава видях, че всички работи в този проект са с билет за някъде. Получават този билет с раждането си, както хората. И е хубаво, че ние не знаем за къде. Може да е билет за Слънцето, обаче ако не се качиш на правилния влак за Слънцето, няма да го достигнеш. Може да луташ посоката, да слизаш, да се качваш, но в един момент когато прецениш, че не си достигнал до Слънцето, ще останеш един стар Икар, който е една тъжна гледка. Той е конформист, с проядени от молците крила, гол-голеничък, с голям диоптър очила. И става така, че ти си слушал баща си, не си полетял към Слънцето, запазил си иначе порива за крила, но не си ги използвал. Ти си един друг вече. Не си използвал този билет за някъде, защото не си разбрал посоката. Ставаш Икар, когато тръгнеш към Слънцето, когато загинеш, когато си неразумен. Разумните доживяват до дълбока старост и им увисва п.ш.ата. И съм много горд с името на проекта си: „Билет за някъде".

Заповядайте на откриването на изложбата на 8 декември, четвъртък, от 18:30 часа.

Мястото е галерия "Етерна"
ул. „Княз Александър I-ви“ 26, Пловдив (Безистенъ).

Вижте още: www.facebook.com/galleryaeterna

снимка: Десислава Цвяткова

Всяка година в навечерието на най-светлите празници – Коледните, Дружество на пловдивските художници представя своята най-голяма изложба, с която по своеобразен начин изпраща старата година, прави равносметка на постигнатото през настоящата и отбелязва успехите на свои изявени членове, които са демонстрирали ярко присъствие в културния живот на дружеството през годината.

Тази година, точно на светлия празник Никулден - 6 декември, от 18:00ч. в Зала „2019“ към Градската художествена галерия, Дружество на пловдивските художници ще представи традиционната си Годишна изложба пред приятели, колеги и ценители на изкуството. Председателят на дружеството Снежана Фурнаджиева кани пловдивчани да съпреживеят заедно с авторите „една магическа вечер, в която ще изпълним отново творческото пространство на ул. „Гладстон“ 32 с цветове, форми и послания - светъл завършек на отиващата си 2022г. и в която ще си пожелаем да сме здрави и вдъхновени за още нови успехи и творчество, което да докосва сърцата и душите на хората.“

Ще бъдат връчени Годишните награди, които се определят от 5-членно жури в категориите:  живопис, графика, скулптура, N форми, млад автор. Ще бъде връчена и Наградата на кмета – традиция, възникнала през последните 7 години.

Годишната изложба на Дружество на пловдивските художници се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар за 2022г.  Тя ще продължи до 31 декември, а входът за публиката е свободен.

Дружеството на пловдивските художници, основано през 1990 г., е сдружение с идеална и нестопанска цел. Една от основните му задачи е да популяризира творчеството на своите членове. Дружеството е приемник на Групата на пловдивските художници - СБХ и понастоящем обединява над 400 творци на регионален принцип.

Членовете на Дружеството работят в областта на различните визуални изкуства: живопис, графика, скулптура, приложни изкуства, алтернативни форми, кураторски проекти. Дружеството на пловдивските художници е най-голямото творческо сдружение в Пловдив и най-голямото извънстолично творческо сдружение на художници.

Дружеството осъществява редица прояви, като основно място заемат изложбите: общи, групови, гостуващи и самостоятелни. Дружеството осъществява контакти както с подобни структури в страната, така и с такива извън страната.

На пл. „Римски стадион” в Пловдив Общински институт „Старинен Пловдив“ ще открие документалната изложба „Вратите на вярата” днес, 05.12.2022 г. (понеделник), от 17:30 ч. Тя е посветена на религиозните храмове в Пловдив и региона. На 13 двустранни пана ще бъдат разказани факти и истории, свързани с едни от най-забележителните достижения на многовековната храмова архитектура в пловдивския регион.

Изложбата е част от събитията на традиционната празнична програма „СВЕТЛИНА И НАДЕЖДА В СТАРИЯ ГРАД“.

Очакваме Ви и на следващите събития от програмата:

08.12.2022 г. (четвъртък), 18:00 ч. Балабанова къща

Откриване на изложба Christmas Treasure/„Коледно съкровище“, която представя чешка стъклена коледна украса, съвместно с Чешкия център в София

10 и 11.12.2022 г. (събота и неделя), 11:00 ч. Къщата на д-р Стоян Чомаков – постоянна експозиция на Златю Бояджиев

Арт работилница „Създай сам Коледа” – изработване на коледни играчки и украси за елхата в къщата на д-р Стоян Чомаков. Ментор: Валя Ангелова от Общински институт „Старинен Пловдив”.

Начална възраст: 6 години, продължителност – до изчерпване на материалите

15.12.2022 г. (четвъртък), 17:00 ч. Къщата на Верен Стамболян

Традиционна коледна изложба на студенти от факултет „Изобразителни изкуства” към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамaндиев”- Пловдив

16.12.2022 г. (петък), 18:00 ч. Малка базилика

Коледен концерт на Академичен смесен хор „Гаудеамус“ към Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив

17 и 18.12. 2022 г. (събота и неделя), 11:00 ч. Балабанова къща – пруст

Арт работилница „Магията на стъклото” – изработване на стъклени коледни играчки и украса за елха

Ментор: майстор Иван Станев, създател на първото в България „Стъклодувно ателие”

Начална възраст: 6 години, продължителност: до 15:00 ч.

17.12.2022 г. (събота), 16:00 часа, Балабанова къща

Концерт на талантите от къща за музикални вълшебства „Дивизи” с класически музикални произведения, коледни песни и изненади.

19.12.2022 г. (понеделник) 17:30 часа, Епископската базилика на Филипопол

Представяне на документалния филм за легендарната тенисистка Цвети Пиронкова „Цвети – пътят към една мечта”, режисьор Боряна Петрова, продуцент арх. Теофана Михова

22.12. 2022 г. (четвъртък), 18:00 ч. Епископската базилика на Филипопол

Коледен концерт на девическа хорова формация „Евмолпея“

Всички събития са с вход свободен. Общински институт „Старинен Пловдив“ предоставя на всички желаещи възможност да си направят празнични фотосесии сред коледните пейки в Къщата на д-р Стоян Чомаков – постоянна експозиция на Златю Бояджиев, Балабанова къща и къща Хиндлиян (в рамките на работното време на обектите).