Само четири дни след завръщането си от 17-тото си задгранично турне в Сърбия, Хърватска и Словения, девическа хорова формация “Евмолпея” към Община Пловдив вдигна на крака и публиката в Харманли. Осмият международен хоров фестивал “Хармония” събра под покрива на Драматичния театър в този красив югоизточен български град състави от България и Англия. Пловдивчанки развълнуваха искрено домакините с прекрасните си гласове, артистично присъствие, ентусиазъм, младост и визия. Разнообразната концертна програма включваше основно песни на славянски езици – български, руски, чешки и словенски, с което съставът отдаде почит на светите братя Кирил и Методий, обединили славянската общност чрез кирилицата.

“Евмолпеите” редовно дават определена тематична насоченост на концертите си и това удивлява публиката. За осемте години съществуване те са представили на сцена 134 произведения от различни епохи и стилове, изпълнени в оригинал на 15 езика, сред които тази година се нареди и словенският. Публиката на Харманли реагира топло и спонтанно на прецизната интонация, изрядната артикулация и фината динамическа нюансираност на изпълненията, съчетани с артистизъм, ведрина и учудващо убедително за младостта на хористките сценично присъствие. Момичетата претвориха със звук и най-малкото трепване на диригента Рада Славинска и превърнаха всяка песен в звукова картина, богата на темброви оттенъци и динамически амплитуди. Това не бива да ни учудва, защото “говорещите красиви жестове, съвършена мануална техника и сугестивност на д-р Славинска” през годините са накарали стотици непознати хористи в различни уркшопове и в съвместни продукции с “Евмолпея” в Германия, Франция, Италия, Словения, Белгия, Сърбия, да следват с удоволствие емоциите и интерпретацията й, без да се налага да бъдат обяснявани с думи. Успехът на пловдивския девически състав в Харманли потвърждава това за пореден път.

С прекрасните си гласове девойките успяха да спечелят и своите доста по-възрастни “колеги” от останалите хорове, които ги посрещнаха с бурни аплодисменти, приветствени възклицания и множество поздравления на дружеската вечеря след концерта. “Евмолпеите” заслужиха уважението и на организаторите на фестивала, като пожелаха да пеят на откритата сцена, независимо от липсата на озвучаване. Отлагането на фестивалния пленерен концерт в градския парк на Харманли се наложи поради лошото време, но пловдивчанки казаха, че са дошли да пеят на хората и за хората от града и представиха специална акапелна програма с атрактивни песни, която за минути събра десетки слушатели. Голяма част от публиката последва състава в сградата на Драматичния театър, за да се наслади и на други техни изпълнения. Допълнителната реклама на фестивала, която “Евмолпея” реализира чрез ентусиазираното си представление на външната сцена, искрено зарадва организаторите. На следващата сутрин съставът бе поканен да се включи в сутрешната литургия в храм “Свети Иван Рилски”, където заедно с хора на транспортните работници от София изнесе концерт с източноправославни песнопения и получи благословията на отец Атанасий Странски и благодарностите на събралите се миряни.

Вече на път към Пловдив момичетата от “Евмолпея” имаха удоволствието да разгледат Мезешката тракийска куполна гробница от IV-ти в. пр. Хр., средновековната византийска крепост Неутзикон от XI-ти век, Музейния център “Тракийско изкуство в Източните Родопи” край с. Александрово и най-голямата селска църква в България – храм “Успение на Пресвета Богородица” в с. Узунджово. Нито на едно място те не останаха незабелязани, тъй като щедро раздаваха своя талант в импровизирани концерти и събираха овации. Усилията на артмениджъра на състава г-жа Ганка Янкова да съчетава концертна, възпитателна и образователна дейност в полза на пловдивските деца довежда винаги до прекрасни резултати – “евмолпеите” лично разгледаха и се запознаха с някои емблематични за района исторически забележителности, а жителите на град Харманли и туристите, пред които съставът изпълни редица песни в образователната си обиколка, се запознаха лично с един от най-утвърждаващите се в последните години български хорови състави.

За “Евмолпея” този сезон е изключително успешен с високите оценки на публиката и на музикалната критика от редицата концерти в страната, от двете международни турнета и от участието в няколко престижни форума с национална значимост. Макар уморени от десетките концерти през годината, девойките с нетърпение очакват следващите си изяви, вече на местна почва в родния си Пловдив, за да закрият концертен сезон 2013-2014 пред своите съграждани.

Руската гиманстичка и танцьорка Олга Костерина беше в България, за да представи своето шоу „ALTERNATE ENDING“ на родната ни сцена. Измежду репетициите си, обаче, тя успя да намери време, за да направи един Work Shop в Руската гимназия. Беше много интересно, а децата с желание и интерес гледаха етюдите, които тя представи, разказа директорката Мариана Димитрова. Описва Олга като един млад и мил човек с изключително толерантно държание към учениците, което е допринесло за невероятното им изкарване. Изучавайки засилено руския, за всички е било удовослтвие да се докоснат до носител на езика. Заливали са Олга с въпроси, а тя с радост е отговаряла на всеки един от тях. Сред всичките таланти в Руската има и много танцуващи и за тях е било не само приятно, но и полезно да се докоснат до човек от световната сцена.

За пета поредна година в над 16-т населени места в страната ще се проведе инициативата "Drawing Day - България - да рисуваме заедно".  2014-та  е обявена за „Година на правата на детето” от Юнеско и в цяла България се организират празнични чествания под егидата на Държавната агенция за закрила на детето.

 

В Пловдив събитието ще се проведе на 07.06.2014 г. , събота, на стълбите на Каменица /Главната улица/ от 16:00 до 18:00 часа.

 

Елате да се забавляваме ЗАЕДНО! Ще Ви помагат младежите от Център за работа с доброволци към РНБ „Иван Вазов’. Заедно провеждаме забавен, образователен, красив и споделен празник за децата и техните родители. Каним ги и да посетят другите ни инициативи в библиотеката, за да им покажем, че при нас и с книгите е весело. Да си направим един прекрасен празник - рисувайки ЗАЕДНО с приятели, близки и непознати!!!

Това е ден, в който можеш да покажеш на другите, че вярваш в уменията си да създаваш красота, да споделяш и да се чувстваш свободен, а това дава надежда за по-добро бъдеще, апелират организаторите.

 

Входът е свободен за всички, които обичат да рисуват. Осигурени са материали за рисуване и награди с подкрепата на Община Пловдив „Спорт, младежки дейности и социална политика” и две фирми.

Животът на човек е вечeн кръстопът. Коя посока да поемем, кое чувство да изберем, кое е по-важно – любовта или творението ни. Българският фолклор е богат с мотиви на именно тази тематика, като един от най-известните и характерните за страната ни е този за вграждането на душа в постройка. 

„На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи”. Веселка Кунчева създава една от най-красивите български постановка, а именно „Вграждане”. Всичко в играта е специално – от сцената, на която се играе до всяко движение в телата на актьорите. Думи почти няма, само лек шепот, който съпровожда бурните танци и драматичната игра. Майстор Манол създава своя мост – голямата творба на живота му. Удря по камъните с все сила и твори заедно със своите приятели, но мостът се руши при всяко едно изграждане. Викове и писъци не могат да го задържат, трябва нещо по-силно. Душата на човек. „Жената е покорна и го калява. Не ще да е от кал, от кокал ще е”, а любимата на Майстора е точно от кокал създадена. Неда е бърза, сръчна, инатлива и със смях на малко дете. Давайки всичко за съпруга си намира своя край. Егоизмът на твореца, любовта на една жена, приоритетите в живота. Дали мостът, който ще седи вечно е по-важен от трепета на сърцето. Макар и със сълзи в очите, заслужава ли си да убиеш жената, която ти е подарила живота си, за да може творението ти да пребъде.

Всяка постановка завършва по един и същ начин – публиката е на крака и истерично пляска с ръце. Това е нещо различно, красиво и истинско, говореха те след пиесата. Играта с вода, сблъсъкът на камъните и звучният смях на девойките. Излизайки от Кукления театър не си сигурен дали очите ти са насълзени от трагичния завършек на пиесата или от красотата й, която те е зашеметявала от вдигането на завесите до последния поклон на актьорите.