Антония Начева, Ванкувър

За любителите на канабиса часът 4:20pm е добре познат и уважаван в цял свят. Началото му поставят група тийнейджъри от Калифорния, които всеки ден, след училище, се събирали в 4:20pm, за да се напушат. Бързо следобедният час се разпространява сред пушелистите и се превръща в универсално време за палене на джойнт. В Северна Америка освен уреченият час, почитателите на марихуаната си имат и символичен ден, в който цял ден се пуши в знак на протест срещу криминализирането на тревата. Това е 20 април (4/20).

Ванкувър е град със сериозна традиция в отбелязването на напушения ден. За първи път събитието се състои през 1995 година и събира едва 200 човека, които цял ден се напушват и слушат музичка в местен парк. Всяка следваща година броят на привържениците все повече расте, паркът не може да ги побира и организаторите единодушно решават да преместят събитието на площада пред Арт Галерията - култово място, където гражданите най-често изразяват мнението си срещу управляващите. 4/20 Ванкувър приема все по-големи мащаби и с годините се превръща във форма на протест за легализиране на марихуаната. От 200 души през 1995, днес, 20 години по-късно, в деня на канабиса около Арт Галерията се събраха повече от 25 000 души. Още от 7 часа сутринта на площада започна разпъване на щандове, издигане на плакати, сглобяване на сцени, декорация и т.н.

Едно от предимствата на местоработата ми е, че винаги съм в центъра на събитията във Ванкувър. Към 10 сутринта тълпите започнаха да прииждат, а миризмата на запален джойнт все повече насищаше въздуха и проникваше в нашия офис. В 10:30 се наложи да спрат вентилацията на цялата съдебна палата, тъй като димът се стелеше поривисто сред нас. А навън беше лудница. Група след група се изреждаха по музикалните сцените, хиляди хора обикаляха щандовете, на които се продаваха най-различни видове канабис, свити джойнтове, екстракти от канабис, спейскейкове, курабийки, близалки, стъклени бонгове, лули, напитки, фланелки пропагандиращи легализацията и пушенето на трева, бижута и аксесоари от коноп. Отделно всеки втори държеше прозрачна торбичка пълна с джойнтове и предлагаше крещейки на екзалтираната тълпа. Безспорно офертата на деня беше 3 джойнта за 10 кинта. Но имаше и дилъри, които предлагаха безплатен семпъл. Ще простите за лошо кадрираните снимки, но в такава бутаница не съм била от времето на столичния клуб "Индиго".

Да се обиколят всички щандове и пунктове беше невъзможно. Всичките четири улици, които обикалят галерията бяха затворени за автомобилен трафик, поради нарастващия брой на прииждащи любители.

Кулминацията на ивента настъпи точно в 4:20 следобед, когато хиляди масури започнаха едновременно да обикалят от уста на уста, а гъстият дим забулваше като сфумато цялостната картина около Арт Галерията.

Притежанието, употребата и продажбата на марихуана в Канада е нелегално [с изключението - по медицински причини], но в Британска Колумбия, въпреки че липсва законова уредба, употребата за развлечение се толерира от месните власти, а климатът в провинцията е особено благоприятен за култивиране и отглеждане на растението. Въпреки това, в никой друг ден от годината, не се наблюдава такова бездънно изобилие на ганджа, дилъри с препълнени от джойнтове торби или масово напушване.

И ако накрая се питате, къде беше полицията в целия този разказ за хиляди напушени братлета, ще ви кажа. Там беше. Полицаи и парамедици охравяваха събитието и присъстваха на всеки изход, но не се намесваха, а и нямаше за какво. Пушелистите се кефиха кротко под ритъма на регето, а туристите и любопитните като мен се гмуркаха смело в калабалъка за образователна обиколка на събитието.

Въпреки навалицата от 25 000 души, празникът завърши без агресивни прояви или инциденти, само няколко тийнейджъри пренощуваха в спешното заради малко повече спейскейк.