Кирил Николов
 
Изкуших се да напиша мнението си. Това изкушение често ме бъзва по задника и, както става обикновено с глупавите хора, едва оттам тръгва към главата.
Всички доста пострадахме от социалистическата еклектика. Когато отмина нейното време, така да се каже със закономерността на естествената смърт, се появи футуризмът на разрушението. Улиците и фасадите в населените ни места заприличаха на лицата ни – Пеньопеневският възторг сякаш завинаги бе заменен с редуващите се изражения на апатия и фрустрация. И така започнахме да съзерцаваме гадориите около нас, да ги псуваме и да виним за тях Вълшебникът от Оз. Помните ли го? В края на тази прекрасна притча той се оказа най – обикновен и разкаян чичка-измамник. „Вълшебникът” сам се развенча пред добротата и сърцатостта на Дороти - истинската вълшебница. Жалко, че това послание се чете само като детска книжка.
Хайде да не гледаме само лошото!
Има, и все по – често се радваме вече, на хубаво сирене, салами и хляб. Има много, ама наистина много хубаво БГ вино и БГ кино. Има прекрасна музика, романи, поезия. Има невероятни лекари, инженери, земеделци. Чат-пат има възхитителни юристи. Е, заради много от тях лошите си тръгват като „победители”, но това е добре. Не ругайте! Добре е, защото „побеждават” не Те, а побеждава Правото над Некомпетентността. Един ден ще си тръгне и тя – Злата магьосница от Запад, чиято илюстрация в споменатата вече книга ме стресираше като малък, бе унищожена от Дороти с най – обикновена вода...
Отклоних се. Исках да кажа, че Хубавото вече се случва. Гадателите на Берлускони биха били безработни, ако вместо космобрътвежите им попоглеждахме из реалната История. Кърджалийските времена отстъпиха пред родния Ренесанс, а на неговата основа Родината ни дълго време беше първа сила.
И ето – градът ни е чист както никога в моя, вече не съвсем кратък живот. Градинките са зелени и повечето от тях - окосени и поляти. Уличните платна стават все по – асфалтирани, а тротоарите обикнаха пешеходците. Екстериорът се обновява ентусиазирано, археолозите вече не са безработни. Птичките дори пеят някак по – гръмогласно от преди.
Разбира се, всички естетически решения не са безспорни, а някои от тях са направо смущаващи, но това са детски болести – те не вещаят смърт.
Културните явления зачестиха и в болшинството си са действително културни. Натрапчивостта и спорната стойност на някои от тях са дразнещи, също както монументализмът им, чиято пъпна връв с Априлския пленум сякаш е непокътната. Ама нейсе - Величията няма да се сърдят от небето, нали за това са велики.
По – важното е, че мирише на култура из Града. Капана става творческо сърце и утилитарните му павета могат да се прочетат и като Кубизъм – едно голямо цяло, аналитично надробено на кубични молекули, чието единство е завладяващо.
Хубави барове, рецитали, творчески представяния... Най –после и заведения, в които троянската керамика, шашлиците и сачовете са под вето...
И ето, да си дойда на думата:
Прочетох тук материала за заведението „Да, за теб” и, понеже го посещавам, ми хрумна да напиша всичко това.
То е готино – модерно и културно по външни белези място: локация, интериор, меню, обслужване. Мисля, че е готино и по същество. Т.е. посещава се от готини хора. Погледнато на прима виста има симбиоза. Само дето тези хора милиционерски са изблъскани покрай стените и трябва да си анорексик, за да събереш гъза си на дизайнерските столчета с инквизиционен нюанс. Няма как да се насладя докрай на прекрасния чай, вино и домашни вкусотии, защото карантиите ми – към които се устремява всичко това, са смачкани, а мозъкът ми – за който иначе е предназначено всичко това, е в каданс.
Поради това, фалцетният възторг в прочетения материал ми дойде малко в повече.
Обаче аз харесвам заведението, защото наистина е културно място. А може би Новата култура изисква да ни е малко кофти и когато ни е гот.
Няма как, нали сме си у дома.
Аз и ще остана тук – харесва ми да виждам, че има смисъл.