Кирил Николов

Вчера беше 1 юли. В сегашните години, изкушени от всичко, което не е българско, започнахме да празнуваме и този шантав празник и да се радваме на изгряващото слънце, сякаш на тази дата то изгрява по – особено от друг път. Сякаш и на 14 февруари обичаме по – силно от друг път... Или пък само на 8 март жените заслужават цветя, та цветарките по пазарите търкат ръце половин година по рано. А пък Хелоуин возкресе традиционната българска тиква все едно в с.Калековец преди този „празник” не бяха чували за нея.
А слънцето си грее всеки Божи ден, бе пичове! Грее си и нехае за глупотевините ни, защото, според астрономията, а и според очевидното, е над тези неща.
И гледай сега колко интересно!
Хората от древни времена са съградили възхитителни апотеози на слънцето, на любовта, на жените и прочие, пък ние строим апотеози на алкохолното опиянение, които на истинските празници заместват възторга ни от техните причини.
Телесното освинване, няма как, освинва и акъла ни. Та ето - Еньовден е напъден от Джулая и единственото, което ги свързва са психотропните билки. Ама кво от туй. Екзалтирани от тях и от безразборния кърски секс сред щурците край морето, на 1 юли посрещаме Амон Ра с усещането, че само ние, Избраните, можем истински да се наслаждаваме на тези неща.
Нейсе.
Юрая Хийп са велики. Точно толкова, колкото всеки един от нас, докато се опиянява единствено от Слънцето, Небето, Любовта и всичко останало, с което Бог ни дарява ежеминутно.