Кирил Николов

Прочетох наскоро един вълнуващ коментар за музиката. Изящен и дълбок. Впечатлих се. Много. Като повечето люде, обаче, и аз я слушам с глухи уши.
И виж, парадокс – тази древна, магическа хармония, с която се раждаме, живеем, умираме, която е дори в пулса ни и в сухата пръст, падаща над ковчега ни, е най – неразбраното нещо в хилядолетния ни живот...
Какво ли аджеба е тя?
Ами, щом е неразбрана, а ни вълнува дълбоко с красотата си, значи е любов – омразата е лесна за разбиране и, уви, всички я поназнайваме...
Естествено, дядо ни Аристотел би възразил на този, на вид абсурден, силогизъм, но ми се струва, че заключението е вярно.

Обичам вино. Много обичам вино.
По случайност, оказана ми бе честта да бъда поведен за ръката от една добра вълшебница към сърцевината на тази, също древна, магия. Е, още съм в периферната й нервна система, но вече знам – и виното не го разбираме. Пием го без участието на сетивата си, мислите си, душата си. Напиваме се с него. А май напиваме самото него – притъпяваме го, огрубяваме го, опошляваме го – още в бъчвата, подпряна на бидона с кисело зеле...
Виното също е любов. Но човешка, древна. И с него се раждаме, живеем и умираме... То е и в кръщелния ни купен, и в пръстта на гроба ни.

Излиза, че не разбираме Любовта.
/антични ми Дядо, ще прощаваш, че не схващам добре Твоята фундаментална Първа аналитика!/
Любовта също грабим без участието на сетивата, разума и душата си. Опошляваме я, най – често със самосъжалението, че не сме получили достатъчно от нея. Дори римуваме сълзливи хленчове по темата.
Огрубяваме я, най – често с нескопосаните си ръце, настръхнали от хормонално пренасищане. /Все пак, чух наскоро, че това е ефект от промишленото пилешко месо.../
Уви, наистина не Я разбираме. И аз, тоест, също.
Но питам се – ако не разбираме всичката тази магия, защо ни е Тя?!

Май имам отговор. Доста е патетичен, но ще го споделя. Поправете ми грешката:
Любовта е тук и сега, сред нас, в нас, в музиката, виното, пръстта, облаците...
Потърпете, не грабете!
Отворете си очите, ушите, устата, ръцете и тя ще се влее сама в нас, в душата ни. Която впрочем също не разбираме.
А няма нищо за разбиране, нали?!