Ако сега трябва да нарисувам Горни Лом, в картината ми няма да присъстват тъмните цветове на случилото се там

Художникът Георги Терзиев представя своята самостоятелна изложба живопис "Акварели от Северозапада" в Етнографския музей, в която показва красотата на този забравен и първичен край на България. За изложбата и отраженията на трагичните събития в село Горни Лом, артистът разказва пред КАПАНА.БГ и Паулина Александрова.

Разкажете ни повече за настоящата изложба.
Това е 22-рата ми самостоятелна изложба. Половината от нея бе представена преди няколко месеца в Националния Етнографски музей в София. Друга малка част бе намерила място в друга моя персонална изложба в Берлин в Германия, която продължи в Южна Бавария. Акцентът е най-вече от селцето Горни Лом, откъдето е дядо ми. Всяка година ходим там в старата порутена къща, строена от сръбски майстор, която е на 102 години. Така, както се зареждам там, никъде другаде не мога, въпреки, че съм обиколил половината Европа. Всъщност именно завръщайки се от колоритна Европа в това място, осъзнавам магията, която имаме ние българите. Особено в тези стари корени, където е съхранен българският дух - дървото и камъка. Така много от тези неща са рисувани от натура, а други - просто асоциативно. Въздухът там, самите специфични храни, мириса на билките не могат да бъдат дефинирани. Човек трябва сам да ги усети, да ги изживее, да ги интерпретира със своите сетива. Лингвистиката е безсилна пред магията на четката. С акварела най-пълнокръвно изразявам своята душевност. Като бивш иконописец мога да кажа, че това ме научи на труд, дисциплина и ред други морално-волеви качества. Натюрмортите в изложбата също  си говорят за една магия. Цветята са живи, те не са нещо мъртво, а в Горни Лом гъмжи от какви ли не горски и полски цветове и аромати. Мисля, че една нормална душа няма как да не бъде опиянена. Има и две картини от язовир Огоста, където ходя на риболов. Горни Лом се намира в една зона, наречена "турлашко" - малко позабравен регион, но за мен това е един колоритен край. Мъчно ми става, обаче, като гледам, че все повече къщи се разпадат. Надявам се един ден красивата ни страна да бъде населена само с хора, които я оценяват, обичат и обработват. Дано тази утопична мисъл, която храня, да пребъде и да запази българското. Тепърва аз ще пресъздавам този край. Харесва ми. Просто го обичам.

Това ли е мястото, което най-силно Ви вдъхновява?
Да. Като човек, който е пътувал много, бих казал, че познавам цяла България, но ако не беше дядо ми от там, нямаше да знам, че има такъв край в страната ни. Благодарение на него осъзнах това, което е и сега чрез него тук, пред пловдивската публика, искам да представя кътче от моята душевност.

Вие представяте това кътче не само у нас, но и на много места по света. Как възприемат чужденците тази част на България?
Тя буди много голям интерес, защото на хората им е писнало да гледат големи сгради, които си имат в изобилие в ежедневието. Те искат да се докоснат до такъв корен, от който да замирише на човешкото. Има една хубава поговорка "Назад към природата". Моят девиз е на обратно - "Напред към природата". Ние забравихме, че сме нейни деца и ако я пренебрегваме тя ще си отмъщава. В последната година има много примери за това. Неминуемо всяка душа се връща към своите корени - там, от където сме произлезли. Нека в това модернизирано и електронизрано време да обърнем поглед към едно простичко и автентично място. Има една прекрасна мисъл "Избрана простота". Харесвам този девиз и все повече хора от ню уейв движението го възприемат. Бих го предал като едно послание към хората.

Ходихте ли в Горни Лом след трагичния взрив от миналия месец?
Да. Това много ме разстройва. Познавах едно от момчетата, които загинаха. Той живееше през една улица от нашата къща. Сега там хората са схлупени. С нищо не може да се компенсира една отнета душа, тя е свършена. Може би вече бих възприемал Горни Лом през една призма, която го показва вече не такъв, какъвто е. Хиляди пъти съм се разхождал покрай този завод, но не съм подозирал опасността, която се е криела в него.

Как бихте изобразил сега Горни Лом?
Въпреки трагедията и болката, в крайна сметка животът продължава и това ми дава един оптимизъм. Аз ще продължа да го интерпретирам по същия начин. Може би, ако застана до една картина сега, бих я изобразил различно. Винаги в съзнанието ми изниква една мисъл "Всяка картина говори за себе си" - много философско послание. Аз пак ще го възприемам по старому, но винаги с нови очи. Аз практикувам Тантра. Една техника гласи " Възприемайте един предмет или човек сякаш го виждате за пръв път!". Често практикувам тази техника и много от близките си хора ги виждам сякаш за първи път, а какво остава за изкуството? По този начин човек си подмладява и погледа, и съзнанието. Не бих се сетил за по-подходящ пример от Яворовото стихотворение "Две хубави очи" - мисля, че то говори много за тези невинни очи. Преподавам на деца, но след една определена възраст блясъкът в очите им се губи и там се ражда политика. Малкото дете е наивно - то скача и започва да рисува. Едно такова дете все още живее в мен и се радвам, че то пресъздава наивно това, което вижда. Това е любов от пръв поглед. Затова, ако сега трябва да нарисувам Горни Лом, в картината ми няма да присъстват тъмните цветове на случилото се. Аз никога не рисувам, когато съм в лошо настроение. Творя, когато се чувствам щастлив и то спонтанно. Животът е винаги тук и сега.