Искаме да провокираме способността на всеки да сътворява света, в който живее, казва двигателят на форума Емпатийст
Не трябва да има идея за провал, защото не знаем колко дълъг е пътят

Първият по рода си в България и на Балканите EMPATHEAST форум стартира след броени дни. Събитието за социални иновации чрез емпатия започва, като програмата включва десетки събития, будещи гражданския потенциал за промяна – от неформални срещи, през лекции, игри, инсталации в градска среда, работилници, World Cafe, партита, въздушна акробатика до плейбек театър и много други. Двигателят на форума Янина Танева пред КАПАНА.БГ.

Какво да очакваме от форума Емпатийст, каква е целта му?
Емпатийст е един опит да разкажем историята на социалното предприемачество и социалните иновации. Опит да започнем да разказваме една такава история в България, с което се опитваме да провокираме една креативност от нов вид- не креативност в рекламните агенции, не креативност в бизнес средите. Искаме да провокираме креативност за социална промяна, да докараме едни хора от цял свят, които променят системите около себе си и го правят по един постижим, прост, лек и интересен начин. И да се опитаме да ги съберем на едно място, за да избухне една креативна експлозия от идеи и взаимодействия. Ние го наричаме опрашване на идеи. Затова създадохме Емпатийст. Името на събитието идва от Емпатично виждане за промяната в Източна Европа.

А защо емпатия?
Защото е една хубава латинска дума, която никой не познава, а ние искаме да си имаме една хубава латинска дума, която никой не познава… (смее се ). Защото означава, че можем да създаваме новите модели в обществото ни, което е пълно с дефицити и вакууми, които нито бизнесът, нито публичните услуги успяват да решават. По тази причина всъщност социалните иновации са единственият изход да създаваме такива нови модели, които с времето да изместят едни нефункциониращи, стари, индустриални модели в образованието, в икономиката, в управлението, от които всеки ден страдаме, но не си даваме сметка. Едно време човешкият ген е бил такъв, че сме възприемали заплахата, когато дойде до теб един вълк например. Знаеш, че това е опасност, събираш целия си адреналин и човешкото същество някак си се спасява. В момента заплахите към обществата ни са отвсякъде, те са много по-различни, много по-комплексни, много по-сложни, много по- трудно ги дефинираме като проблеми, защото идват от много места- образователната система не става, икономиката се движи странно, прозрачността е наникъде, при положение, че всички имаме достъп до информация… Това не е само в България. Има една карта, която показва протестите от 1968г. насам и през 2013-та за първи път целият свят пулсира в един и същи ритъм. Ритъмът на промяната. А тя е супер спешна. Често не си даваме сметка, тъй като влизаме в една рутина. Именно така решихме да изберем лектори, които са успешни в сферата, в която работят, за да създадат нова система, която е обърната към това да служи на хората. Един такъв пример е банка Етика, която е банка без клиенти, а с 37 хиляди членове. Които решават заедно къде да инвестират парите си. Банка, създадена от хора за хора, създадена, за да прескочи мафията на Берлускони. Мисля, че ситуацията в България не е много различна. Единственият начин да се противопоставим на корупция, на нефункциониращи модели, е хората да си имат доверие. Да създаваме модели на доверие. Тук е въпросът как се създават те в едно общество, в което 73 процента от нас нямат доверие на институции, на хората около себе си, на системите, които функционират. Как да се случи това? В една държава, в която социална и предприемач са мръсни думи, какво правим? Как създаваме социално предприемачество? Всъщност задавайки си всички тези въпроси осъзнахме, че не е време, в което някой може да отговори на всички тях. Ние можем да ги зададем заедно създавайки едно такова събитие. То задава въпроси, а не създава отговори. Не е конференция, на която седите и гледате отговорите на вашите големи въпроси на сцената. Тотално ще обърнем парадигмата. Това е неконферентен формат, в който например откриването няма да е откриване. Никой няма да си седи на топлите червени столчета в Борис Христов, да му се случват някакви красиви неща и да консумира едно събитие. Ще трябва да бъдат довлечени на сцената по някакъв начин. Това ще се случи с участието на Плейбек Театър- форма, която работи с емоциите на хората от публиката.

Тук е моментът да попитаме как подбрахте хората, които да участват в този формат?
Това е резултат от дългогодишно пътуване и изследване на тази тема. Изграждане на контакти, общи проекти. Имаме такъв вече с Банка Етика например. Опитваме се да идентифицираме хора, които са на ръба на допустимото в иновациите, които предлагат и на авангардността в решенията си. И това не е нещо отцепено примерно в сферата на съвременното изкуство. Това не са решения само в една сфера, те са комплексни и отговарят на много повече от един въпрос. Това търсим. Поканили сме например Даниела Димитрова, която е от Диалог в тъмното. Това е социално предприятие за незрящи в Хамбург. В момента тя лети между Хонконг и Руанда например- обучава хора по целия свят. Това, което те правят- задават нов модел в едно общество, в което ние гледаме недъзите на хората. Гледаме, че те не могат да виждат, но не си казваме, че един такъв човек може би може много други неща повече от нас. Не говорим един за друг за тези, които виждаме, като човек, който не може да рисува например, а пък всъщност говорим за нещата, които можем. По този начин те създават на базата на това, което могат, една цяла система, която чрез сетивата и това, което могат повече от зрящите да усещат и чувстват, е една цяла платформа за развитие и емпатия в тъмното. Тя събира такива екипи, които в тъмното трябва да си говорят по една методология.
В Пловдив идва и Вокс Попули- студио за документален театър. Те също са един такъв пример за емпатична работа- в смисъл на това, че живеем в система, която постоянно продуцира някакви проблеми и има едни такива хора, които се опитват да решават някакви части от тази система. Въпросът е да не решаваме тези предизвикателства като Супермен- литваш и затриваш проблемите на хората, купуваш индулгенции. Не. Нещо с дълбочина и разбиране на хората, на които служи. Това, което прави този театър е, да изследва хората. Те взимат интервюта от хора в социална беда и разказват историите им на сцена чрез актьори, които слушат документално записания разговор, и го играят. Това за много хора е шанс да се срещнат с една паралелна вселена. Всъщност проблемът на нашето общество е, че един паралелни системи вървят паралелно наистина, не се срещат, а добрите решения не могат да се случат така. Не можем да имаме фрагментарен свят. Решенията трябва да са кроссекторни, интердисциплинарни, трябва да сливаме различни сектори да стигнем до нещо ново и креативно. Не може например Министерството на екологията да не знае какво прави Министерството на икономиката. Тук идва идеята, че имаме доста информация и няма никаква причина да не участваме във взимането на решения за много повече хора, за по-малко време. Спирката не е техническа в момента. Искаме да провокираме способността на всеки да сътворява света, в който живее. Има един формат, който се казва Уърлд Кафе- хората, които са успели да реформират здравната система в Германия например. Сега тези хора идват в Пловдив, в Тютюневите складове и ще работят по спешни въпроси за българското общество. Хората, които каним, са хора, които биха дискутирали по тези теми, имат добри идеи и могат да се захванат с реализирането им.

Как се спряхте на самите локации? Как можете да промените там средата? В Хаджи Асан махала например?
Арт предизвикателството, което е част от Емпатийст, всъщност беше продължение на една идея, която започна през април и се казва Предизвикателство за социална промяна. Открихме един формат, който работи, много ни забавлява и в същия момент решава проблеми. Това е много добра комбинация и решихме да повторим. Тогава в Пловдив събрахме предизвикателства в различни проблеми- администрация, градска среда, изоставени сгради, корупция. Събрахме ги в база данни и ги хвърлихме на едни екипи, които да ги решават в приключенски стил. Излязоха страхотни неща и много от тези идеи ще видите на Емпатийст. Сега решихме да пробваме такъв формат за хора, които се занимават с креативни професии. Локациите ги избраха партньорите ни от Хамалогика, Пловдив 2019, Колектив Космос. Идеята бе това да са локации, които могат да бъдат преобразени и имат нужда от промяна. Тя може да е всякаква- намеса, флашбом, нещо малко или голяма инсталация. Никой не знае все още, до събота на обед, когато ще видим представяне на идеите в Капана, в клуб Баския, в 13 часа. Ние също не знаем- това е една провокация за колективна интелигентност. И ние не знаем какво ще се случи- нека видим.

Какво друго освен Емпатия е нужна за голямата промяна?
За да се случи промяната, човек трябва да си нацапа ръцете. Не става с хипстърски балони и въобще с балоните, в които нашето поколение се опитва да живее, опитвайки се да избегне реалността. Все един ден ще се сблъскаме с една нефункционираща здравна система, или с една социална система. С ужасното образование вече сме се сблъскали, но, Слава Богу, сме оцелели… някои от нас. Ако искаме да живеем в света, в който живеем, без той да е императивно поставен от някой друг, имаме като никога шанса сега да го направим. Това в момента е възможност, която не мисля, че в много други времена е имало- да разполагаме с технологиите, с комуникацията и социалните условия да създадем нови модели. Освен емпатия трябва още ефективност и колаборативност- да можем да работим с хора от други сектори, да чуваме други идеи, да ги комбинираме и да създаваме идеи спрямо хората, на които трябва те да служат.

Кое е основното послание на форума?
Няма да има едно велико, голямо откриване на един нов свят със заря и червени завеси, а това ще става с натрупването на иновативни малки модели, които се доказват един по един, че работят и доказват някакви предизвикателства на повече от едно ниво- социални, икономически, културни. Такива решение трупайки се, започвайки да функционират, ще доведат неизбежно до една критична маса, която ще доведе до един различен свят, в който живеем. В момента това се случва на едно много микро ниво- има едни мънички инициативи, неща се случват на парче. И точно тук е важно да има емпатисти- нищо не може да случи с една идеология, с един човек и един лидер, а само със споделено лидерство. За нас важно е разбирането, че заедно можем да направим споделена визия и че имаме всички възможности  да го направим и че тази игра, освен всичко, е забавна. Да си емпатист е готино, възможно е. Когато се доверяваме на интуицията си, а не на някакви модели, на идеологии и стереотипи, присъстваме тук и сега и колкото и будистко да звучи можем да го съотнесем съвсем спокойно към организационната култура, към държавата, в която живеем. Когато функционираме човешки, тези системи функционират насочени към човека- тогава ще имаме свят, който е създаден от хора, с еманципирано съзнание, а не подчинени на системата хора.

Вярваш ли в тази заедност, възможна ли е?
Ами задавам си въпроси. Има няколко такива тестове, в които да видим дали тази заедност е възможна. Единият е това, че събитието е с безплатна регистрация, но с идеята, че можеш да платиш толкова, колкото прецениш, че това събитие ти е донесло. Това е тест. Ще проверим хората дали са готови за идеята за солидарна икономика. Друг тест е инициативата Приюти Емпатист, в която пловдивчани ще могат да приютят хора от другите градове, които идват за форума. Мисля, че има много предизвикателства пред тази Заедност. Страшно много. И също така вярвам все повече в нея, колкото по-трудно става. Защото нямаме изход- ако спрем да вярваме в това изборът ни е никакъв и какво значение има аз дали вярвам или не. Какво ще се случи е нещо, което зависи от всички нас. То не е религия, за да вярваш в него. Просто трябва да го направим това заедно.

Какъв е производственият цикъл на една идея, за да излезе от конвеира? Как трябва да изглежда той?
Точно това се опитвахме да създадем в Предизвикателството за социална промяна. Има няколко основни методологии, които ние използваме. Да човек иде на едно място и да слуша. И да си остави креативността, слушайки хората, които живеят на това място. Техните проблеми, а не това, което той си мисли, че е проблемът. Може би поколението между 20 и 40 спокойно можем да бъдем от тези медиатори, които да помагаме да се решават такива проблеми. Но не ние да ги решаваме, а да помагаме с начина как това да се случи. Не е толкова сложно- отиваме, чуваме и назоваваме проблема. Само че тука е емпатичната част, затова има нужда от емпатисти. Досега цялата проектна култура в България е да се намерят едни пари, милиони, за да се решават едни проблеми, защото един финансов донор така е решил. Без да се чува какъв точно е проблемът на даден кръг от хора. Без да се допитаме до тях. Без да се изследва достатъчно нуждата. Първо трябва да знаем нуждата на един човек, на една група, на един град, на една държава, да я съчетаем със страст, за която аз например горя с думата справедливост, и с таланта- това е рецепта за производство на иновативни идеи. Да се стигне до там да дефинираме по най-добрия начин Социална нужда имаме нужда да можем да чуваме, да слушаме. Важно е още идеята за приключение и игра, защото играта е най-древният начин, по който всички ние сме се учили да развиваме нови знания. И това е новото, което Фабрика за идеи се опитва да донесе в тази сфера. Връзката между социалната промяна и играта. За да създадем новия свят, колкото и наивно да звучи, трябва да сме готови да играем и експериментираме, защото никой не знае правилния отговор. Да сме готови да бъркаме, да грешим, и това да не ни фрустрира- напротив, да ни кара да учим и да ни зарежда. Да няма идея за провал, защото не знаем колко дълъг е пътя.