Докато подреждат картините за предстоящата съвместна изложба на Иван и Стефано Поповски в Културен център „Бялата къща“ се появява и идеята за едно непринудено, но истински лично блиц интервю. Проведохме интервю първо със Стефано и след това, използвайки същите въпроси, се обърнахме към Иван Поповски – доайенът на художниците в Пловдив. За безусловния им талант, говорят картините им, но за връзката им като баща и син, ги оставихме да разкажат самите те...
Какво е да бъдеш син на Иван Поповски? И съответно какво е да бъдеш баща на Стефано Поповски?
Стефано: Чудесен въпрос... Да знаеш, че човекът, който е подготвял толкова художници, архитекти и творци е твой баща.. означава да знаеш, че до себе си имаш най-добрият учител.С любов и отговорност ще насочи ръката ти, когато трепери и ще ти покаже верния път. Баща ми е освен моя гордост и мой стимул. Всичко, което знам за традиционната живопис – е благодарение на него!
Иван: Действително се гордея с него... Мъж с изключително висока култура, знае 7 езика, владее математиката. За рисуването ни е ясно... Винаги е информиран.. Абе страшен е. Има малко особен характер, прилича на дядо ми, който беше доктор...
Не само кръвта и изкуството Ви свързват. За мнозина душата Ви е една, но преминала през различни житейски спирки и личностни метаморфози...Коя е любимата Ви картина, създадена от другия?
Стефано: Любимата картина, създадена от баща ми представлява един внушителен нощен пейзаж на Черно море, рисуван през 1986 г... Тогава той беше около 60-годишен. Един художник достига пълнотата си на тази възраст... Бях впечатлен и омагьосан. Поисках я... Вече я притежавам, заедно с още 10-на негови творби.
Иван: Тази последната му картина „Стария Пловдив“... Има я нарисувана и с по-нежни нюанси... Но тази възприех най-силно! Отидох в ателието, заради нея. Специална е...
Всеки артист е господар на времето си. Кои са вашите мигове на вдъхновение?
Стефано: Много правилно...Действително разполагам с времето си, но това не означава, че липсва дисциплина в дните ми. Има дни, в които ръката ти се движи по-трудно, но както казват французите „Апетитът идва с яденето“... И все пак, кой художник не мечтае за онези мигове, в които всяко движение става със замах и лекота?..
Иван: Жена ми ме вдъхновяваше през целия ми живот.. И сега, когато я няма страдам необикновено много. Изкуството е велико откровение на човешкия дух и аз се възхищавам от гениите, оставили имената си в пространството...
А осъзнавате ли, че Вие сте един от тези гении?
Иван: Не. Но духът ми е винаги извисен към красивото и живописта.
Съществува ли сблъсък между дигиталния съвременен поглед и традиционния?
Стефано: Това е естествен процес. Никой не отрича технологиите. Те са ни необходими. Това, че съм се занимавал с дизайн и компютърна анимация по никакъв начин не е попречило на традиционните ми техники за рисуване. Разбира се, важно е един художник да има класическо образование. Нещата се съчетават и допълват. Успехът ми в Deviantart* и прозвището Сеньор е поредното доказателство за мен самия, че балансът е в основата на успеха...
Иван: Човешката душа е устремена към реализма. Тя търси асоциативното, вдъхновявайки се от метафори. Човекът трябва да върви по своя път... Модерното изкуство може да бъде противоречиво, но има място и за него. Има ли душа...
Изкуството ли е акцентът на Вашата емоционална връзка?
Стефано: ...По скоро е една много важна спойка.Вибразията ни е обща. Мислим в една честота и разговорите ни са друго ниво. Несравнимо е...
Иван: Абсолютно! Нищо че аз в младежките си години се занимавах с гимнастика и играех в цирка... Стефано от малък разбра, че изкуството е нещо несравнимо и необятно. Някак знаеше, че то е сила и дори векове на варварство не могат да унищожат следите й...
Културната сцена в Испания и България е различно организирана.Какво можем да направим, за да катализираме благоприятните културни промени у нас?
Стефано: Испания има огромни традиции в живописта. Огромни средства се отделят както за големите музеи и галерии, така и за най-малките такива. На културните дейци е поверена задачата да улесняват артистите максимално. Ценностите им са други. Хората се редят на опашки, за да се докоснат до изкуството в различните му форми. На децата в междучасията се пуска класическа музика... Поколението бива култивирано към този морал.
Живописта е най-изразителният начин да се вкопчиш в живота. Винаги ли това отдаване на цветовете е било приятно и желано?
Стефано: Цветът е много важен. За мен е по-важен от формата. Той е създател и мотиватор. Внушението, което желаеш да представиш, се постига най-лесно с тоновете и нюансите. Аз съм много опитен в осъзнатото сънуване.. Мога да контролирам съня си, а както може би знаете, спектърът на цветовете в 27 пъти по-голям в сънищата. На практика, в будно състояние човек не разполага с целия този спектър. Вълнуващо е да боравиш с ума си...
Иван: Без това отдаване... животът не би бил същият. „Изкуството, ах, каква наслада и утеха!“ Моят транс.
* Deviantart е социална мрежа за изкуство, т.нар. Електронна Библия за повече от 10 милиона творци от всички континенти.
Иван Поповски е роден в Кнежа през 1925 годнина. Завършва Художествената академия в София, специалност живопис. Негови учители са били още Бруно Кордати и Иван Христов. Член е на СБХ от 1960 г. Дългогодишен преподавател по рисуване включително и в Художествената гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив от основаването й. Той е творец, отдал живота си на рисуването, работи в различни сфери, във всички жанрове, прави много смела живопис, наситена с много нюанси, преживявания. Носител е на Ордените „Кирил и Методий“ I–ва и II-ра степен, лауреат на награда „Пловдив”.
Стефано Поповски - Стефано Поповски е роден в 1964г. в гр. Пловдив. От 2004г. живее в Кастейон, Испания. Завършва Национална Худжествена Гимназия „Цанко Лавренов” – през 1983г. Пловдив, а през 1990 г. - ВТУ „Кирил и Методий” - специалност живопис.Негови любими теми са абстракцията, натюрмортът и пейзажът. Същевременно създава и дигитални произведения с различни техники като – фрактали, триизмерни картини, дигитална живопис и др. Талантът на Поповски - син се потвърди и от най-авторитетната социална мрежа за изкуство в света Deviantart. Тя присъди отличие за най-добра творба на пловдивчанина, който от 7 години живее и твори в Испания. Негови са думите: „Ставаш истински художник не когато се научиш да рисуваш, а когато не можеш да живееш без да рисуваш.”
Откриването на изложбата ще се състои днес (10.02) от 18:00 часа в културен център "Бялата къща"