Николай Атанасов е великолепен художник, който твори в свой собствен стил. Миналата седмица бяхме на гости в неговото ателие и представихме част от биографията му. Както обещахме, идва ред и на интервюто с Николай. Предната публикация за него можете да видите в: Капана.БГ на гости: В ателието на един завърнал се художник
От колко време рисуваш?
Цял живот. Още от 7-годишен и тази година стават 40 години откакто се занимавам с това. От малък знаех, че ще стана художник.
Спомена в предварителния ни разговор, че имаш собствен стил, в който рисуваш. Как го наричаш?
Фрагментална реалност, но името дойде по-късно, когато вече живеех в Щатите. Винаги съм харесвал модерното изкуство, но и старите майстори. Исках да преплета двете неща. Моят стил се базира именно на това и започнах да го правя, но отново нещо ми липсваше. Тогава ми хрумна нещо. В Америка се събирахме и си гледахме на кафе, затова реших да вкарам фигурките от кафето в платната си. Исках да се получи така, че като гледаш картините ми, сякаш гледаш чаша с кафе, т.е. да се разгръща една безкрайна фантазия и постоянно да търсиш нещо ново. Като сън – спомняш си едно, после го забравяш и си спомняш друго.
Картините ти са особено творчески. Чувал ли си други определения за тях?
Определяли са ги и като контролирана лудост. Това много ми хареса.
Какво представляват самите картини?
Те са израз на това, което излиза от мен, но и не само. Понякога имам чувството, че някой друг рисува вместо мен. Имало е случаи, в които вниманието ми до такава степен се задържа върху нещо, че не съм ставал от стола по 15 часа. И след като приключа светът наоколо ми се струваше като най-голямото надрусване, а дори не ползвам наркотици. Но изкуството определено е най-яката дрога.
Можем ми да кажем, че картините ти в известна степен са абстрактни?
Абстрактна е само основата, но върху абстрактното има щампован реализъм. Но такъв реализъм, който не си виждала, който само сънуваш. Понякога имам усещането, че пиша книги чрез картините си. С тях разказвам истории.
Всяка картина ли има история?
Някои от тях да, но не всички. Има някои, които не започват с история, а със заглавието. Понякога то остава само работно и в последствие го променям.
Как избираш имената на картините си?
Ами те ми го подсказват, когато се вгледам в тях. Една, например я кръстих „Съновидение“, защото ми прилича на много преплетени сънища. Картините изглеждат като космични снимки на НАСА отдалече, но когато се вгледаш в тях отблизо, започваш да виждаш детайлите.
Какво целиш в работата си?
Да няма случайни петна. Михаил Камберов ни учеше да си представяме, че сме малки мравки, докато рисуваме. Такова внимание да отделим и да обходим всяка една точка от платното с четчицата.
Изглеждаш много позитивен и като артист, и като човек.
Да, бих казал, че съм много позитивен. Даже хората около мен са ми казвали, че винаги съм се опитвал да позитивирам нещата. Дълбоко вярвам, че всеки от нас трябва да има такова отношение към живота. Когато нещо лошо ти се случва, никога не знаеш какво добро се случва за теб в този момент. Повечето неща са уроци в живота ни.
На какво те научи рисуването?
На много неща. Да минавам в паралелните пространства без проблем, особено този начин на рисуване. В Америка ми предложиха да рисувам хипер реализъм, защото се продава много добре, но отказах. Исках сам да покажа какво мога пред самия себе си. Копията, които правих на стари майстори преди години в София също ме научиха. Всяко платно учи на нещо. Искам да подчертая, че съм голям късметлия в живота си, защото учителите ми по рисуване и дизайн ме научиха да мисля, която смятам е най-важното. Работата изисква да седнеш и да помислиш малко.
Каза, че си работил много неща. Имало ли е момент, в който си спирал с рисуването?
Не, абсурд, никога не съм спирал да рисувам. Първите няколко години в Щатите работих в сферата на строителството, но прибирайки се вкъщи, започвах да рисувам и го правех до 2 или 3 часа през нощта. На сутринта ставах и отивах на работа. Имало е дни, в които почти не съм спал, но никога не съм спирал.
Има ли разлика между зрителите и художниците в България и Америка?
Малко се разочаровах от тукашните художници, защото някои от тях комерсиализират изкуството. Преди ги издигаш в култ и си казвах: „Нашите художници са къде-къде по-добри.“, но сега имам усещането, че сме се върнали години назад в развитието си. Разбира се, това не се отнася до всички автори. Смятам изкуството ни за чудесно. Но пък Америка не е страна за художници. Там нещата постоянно опират до пари и сметки. Не е страна за свободомислещи хора, а за бизнесмени.
Коя е най-скъпата картина, която си продал?
Не я продадох лично аз, а галерия в Щатите, но беше на стойност 49 000 долара. В Щатите така и не направих пари. Всичко си отиде по каналите за сметки.
Кога да очакваме готова изложба?
На 2-ри септември ще открия изложба в галерия „Филипополис“, а в Нощта на музеите и галериите ще рисувам там. През ноември пък ще имам изнесен работен процес в „Баския“. Това ще се случва всеки ден по 8 часа, така че хората да могат да видят и станат част от творческия процес.
