Обичайните Заподозрени честват 20 години на сцена под звездите в Стария град на 5 юли

Това, което се случва в момента около нас, не ме изненадва. То е последица от много други неща, казва творецът

След десетгодишна пауза на музикалната сцена, Стефан Вълдобрев се завърна към концертния живот заедно с музикантите от оригиналният състав на групата Обичайните Заподозрени от 90-те години - Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов и Веселин Веселинов. Това е бандата, с която Стефан записва хитовите си албуми "…Към", "Пропаганда, Хромозоми, Силикон", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Революция" и "Обичам те, мила", достигнали общ тираж от над 250 000 копия, прави три национални турнета, става два пъти изпълнител на годината на България – 1999 и 2000, а през 2008 е номиниран за изпълнител на десетилетието от музикална телевизия ММ. На 5 юли бандата излиза на откритата сцена в Конюшните на царя за първи път. Концертът ще е паметен. Защо? Отговаря самият Стефан Вълдобрев за КАПАНА. БГ. 

Какво да очакваме от Обичайните Заподозрени на 5 юли в Конюшните на царя?
Често казано вътрешно съм се нагласил за най-добрия концерт тази година. Такова усещане имам. Всички много обичаме Пловдив. Не сме свирили в тук в чистия рок вариант от много години. Имахме концерт на Сцена на кръстопът, но бе театрална и филмова музика. Рок енд ролът бе нещо съпътстващо. Сега ще е чиста рок програма, парчетата от всички албуми досега. Мисля, че няма да пропуснем някое от по-известните парчета. Има и нещо друго специално в концерта ни на Конюшните- аз не обичам поводите и юбилеите, но правим 20 години от първия ни албум „Обичам те мила”. Така че ще направим мини акцент върху това и ще има някакво честване на пловдивска територия.  Мисля, че ще стане много приятна програма. Изненади в самата формация няма да има. Излизаме петимата- Лечев, Стунджи, Леко, Миро и аз. Това е бандата, с която в последните две години правим концертите. Групата ще е в чист вид. Пак подчертавам- концентрацията сега ще е изцяло върху парчетата, музикантите, солата, без мултимедии и отклоняване от рок темата. 

Каква промяна намираш в себе си в музикално отношение след 20 години?
Малко нескромно е така да се говори, но в момента правим нещата точно така, както винаги ни се е искало. Никога досега през тези 20 години не сме свирили с толкова енергия, толкова наслаждение, удоволствие и без да се притесняваме от някакви странични фактори. В момента, като се съберем- то е наслада. То се вижда, усеща се в начина на музициране, на протичане на самия концерт. Наистина е наслада. Промяната е, че просто сме по-добри. Като един отбор сме. Сега тече световно първенство- виждате като има стикован отбор нещата вървят. И при нас е същото. Като гледам колко голове се вкарват на това световно метафорично мога да кажа, че ние ще вкараме много голове на 5 юли на Конюшните на царя. 

Забравяш за всичко това, което се случва около нас, качвайки се на сцената?
То няма как да забравиш, но за два часа, в които преминаваш през някакви територии, правиш едно зареждащо пътешествие. Това ми подсказва и обратната връзка. Не само на нас, но и на публиката действа зареждащо това, което правим. Много се наслаждавам на това, тъй като преди не беше така. В момента е THE REAL THING. 

Изкуството ли е островът на спасението?
В това напрежение, в този хаос, може и така да е. Надявам се да е така. Усещам го и на представления, и на концертите. Хората са озарени по някакъв начин. То цялата тази гнъс, която ни заобикаля няма как да се забрави, но поне за два-три часа- защо да не. Може и остров да е. А островът в Пловдив- Конюшните, винаги ми е бил мечта. Бил съм там, представял съм си как един ден и ние ще свирим на това място. И сега това се случва. Вълнуващо е, защото самото кътче е уникално. Мисля, че ще стане много хубаво. 

Как заспиваш днес и как се будиш? Как човек на изкуството живее в тази действителност?
Малко ще те изненадам с отговора. Преди няколко години повече се притеснявах, повече ме втрещяваха тези неща, защото някак си усещах тенденциите, усещах накъде отиват работите. И това, което се случва в момента, не ме изненадва. Не ми е дошло изневиделица. Това е последица на много други неща. Когато преди време съм се вълнувал, дерзаел, наистина не съм можел да спя нощем, и съм мислил всяка секунда за това какво става, някакви хамлетовски перманентни терзания… натоварвах се много. И в един момент си казах, че това е непосилно, това е нечовешко. Реших, че е по-добре да се фокусирам върху моята си работа, да стана по-добър в нея. Като си лягам да си кажа: Ето, днес бях по-добър от вчерашния ден. И това е смисълът, защото по този начин някак си ще помогнеш и на други хора. В момента се чувствам по-концентриран и мисля, че го правя много добре. И най-приятното е, че имам чувството, че има някаква общност от хора на тази чистота, на тая вълна. Ако щеш и хора, които са си изхвърлили телевизорите, но не защото са асоциални, аполитични, а просто защото се стремят за съхранят някаква чистота в себе си. И тази общност става по-голяма. Когато се срещнем на концерти разбирам, че сме хора, които сме на една чистота. В това има много по-голям смисъл, от блоковете сутринта например и интервюта из студията. Мисля, че в текстовете, които пиша, аз коментирам това, което става в света. Много залагам на текста и като изляза на сцената аз изпявам и изговарям онова, което искам да кажа. Хората разбират какво ме вълнува, по какъв път съм минал, какви стъпки съм направил, къде съм сега. Няма нужда от повече думи- всичко го има в песните.