Всички знаем прословутата песен на морската група "Обичам". Всички сме си я припявали не само през лятото, но и винаги когато я пуснат по радиото, в някой клуб или където и да е. Крилатата фраза "Обичам да пуша, да пия и да ям...мидички" винаги въздига една възбуда на веселие и смях. The Pomorians са повече от свежа банда, изпълнена с позитивни музиканти и оптимистични вибрации. Триото Янко Бреков, Тихомир Люцканов и Красимир Керкинов, създават едни от най-успехните рок парчета в страната, а участията им са незабравими купони, с неясен край. Срещнахме се с Янко "Бръснаря" за да ни разкаже повече за себе си и групата. Той сподели много интересни и искрени неща пред Паулина Гегова, с които се надяваме да се докоснете малко повече до артистичното сърце на един творец.

-Кажи, сега, защо Бръснаря?

Баща ми е бръснар от 60 години. Още от малък ми лепнаха този прякор, заради неговата професия. Един път питах мой приятел: "Защо ти викат Доктора?" и той каза: "Поради същата причина, заради която на теб ти викат Бръснаря!" 

-Какво е Поморие за вас освен роден град?

Поморие е тихо, спокойно местенце през всички сезони, освен лятото, светилище за артисти - маринисти. Полуостров, събиращ в себе си много култури, националности... инспирация за всичко. Старите рибари казват: "Морето, само да го гледаш, пак ще те нахрани"

-А Пловдив? Често се завъртате тук по проекти и концерти.

Пловдив е градът, в който свиря най-често през последните няколко месеца. Хората са много гостоприемни, топли и със супер яко настроени към нашето творческо-айляк-густо послание. Евала, майна!

-Пишеш и книга. Разкажи ни повече за нея.

Когато бях на 12 години, открих музиката, поезията, литературата и за първи път прочетох книга на Чарлз Буковски, която разпали желанието ми за това и аз да опиша пътя, който ми предстоеше, въпреки че не знаех колко и какво ми предстоеше и все още не знам. Започнах да си водя автобиографични записки на една стара пишеща машина на таванската ми стаичка с бутилка водка в ръка. Сега съм на 40 и колекцията ми от архиви и спомени е доста цветна, и преминава през десетките метаморфози на цирка на Лудата Бръснарница. Възходи и падения, демони и ангели-спасители, пътувания и безкрайни луди партита, където нощите се превръщат в дни, а колелото продължава да се върти. Благодаря Ти, Господи! 

-Участва в новия клип на Антифриз. В една от сцените беше преоблечен като травестит. Как се чувстваше в женско амплоа?

Беше ми много интересно да наблюдавам реакциите на момичетата около мене... те ме приемаха като ЕДНА от тях. Мъжете се смееха, защото знаеха, че съм ЕДИН от тях. С Антифриз и компания доста се позабавлявахме. Нямам търпение да видя крайния резултат. Небето няма граници! 

-Всъщност от къде идва това желание за съдействие и подкрепа към други групи? Не би ли трябвало да сте конкуренти?

Аз смятам, че колкото повече групите си помагат, толкова повече предават тази енергия и на публиката и това служи като пример за мирна и спокойна симбиоза. И третирайки хората по начина, по който искаш да бъдеш третиран, щафетата се предава, а конкуренцията е само градивна и креативна.

-Каква е целта на The Pomorians? 

Целта на The Pomorians е да се изпрати посланието до колкото се може повече нации, забравяйки за цвят, религия, националност, норми, догми и табута. Да бъдат разбивани стените, защото аз искрено вярвам, че музиката е най-могъщата и силна магическа терапия на вселената, която е променяла, променя и ще променя нещата към, надявам се, по-добро.

-Ти си един доста освободен и разкрепостен човек. Нямаш много задръжки. Чудя се това ли е истинският Янко Бреков или е само една фасада?

Аз съм, всъщност, едно срамежливо и скромно момче от малък полуостров, но препятствията по пътя ми, нещата, с които се сблъсках, странностите, които опознах, промениха и разшириха до свръхестествена степен (в добър аспект, може би) границите на съзнанието и разбиранията ми за пиратите в джунглите и маймунките в океаните. Не се приемам на сериозно, но вярвам в Бог, Музиката, Любовта и живея оценяйки и най-назабележимите, иначе, моментни елементи, които живота ми поднася.

-Каква е твоята философия за света? Нещото, на което най-много държиш?

Музиката, семейството, приятелите. Вземи тази Любов от мен и я върни обратно на вселената! Знам, че звучи много старомодно, хипарско, утопично, но във времена като тези, ако не се обичаме, представете си какво ще се случи със следващото поколение, а по-следващото, а по-по-следващо ще има ли?!...

-Цитирай ми част от песен, която те олицетворява най-точно.

 "...endless summer of sixty-nine!" 

-The Pomorians са приети най-вече като лятна група. Как прекарвате лятото си, освен да създавате подходящи за него песни?

Посрещаме всички изгреви на слънцето след як концерт, яко парти и така до следващия изгрев, до следващото лято.

-Море или планина?

На всеки му липсва това, което няма. Тревата е винаги по-зелена от другата страна. И затова гледаме да ходим в колкото се може повече страни, и винаги пак тук да се връщаме, защото нашето море и планини са си най-добри. Кеф ти риба, кеф ти паламуд. Камъкът прави попчето.

-Животът на "рок звездата" в България такъв ли е, какъвто си го представят хората - наркотици, жени, слава, бързи обороти, живот на ръба на пропастта?

Имам всякакви примери, всякакви приятели. Някои от "рок звездите" са така, други си гледат семействата и си стоят вкъщи по пантофи с дистанционното пред телевизора. На мен общоприетия имидж за "рок звезда", който ти ми даде като пример по-горе, ми допада много повече. Но за жалост разликата между истинските "рок звезди" и тези, които се мислят за такива, е в банковите сметки, портфейлите и кредитните карти.

-За какво мечтаеше като дете? Един мъдър човек е казал, че мечтите умират преди мечтателите.

Мечтаех си да забавлявам хората, докато обикалям света. "Живей, живей и умирайки крещи, смъртта не съществува, тя е само виц."

-Как намираш муза за изкуство? И когато изчезне има ли начин, по който да си я върнеш или чакаш докато сама се появи?

Всичко в този и всички други паралелни светове, вибрации, измерения, пространства, вода, въздух, вятър, огън, космос, вселена, любов, агресия, омраза... всичко за мен е неизчерпаем източник, нестихваща стихия, непресъхващ кладенец, от който намирам пътя към необятното, към музиката, към всичко, към силата... "I'm just a dreamer, I dream my life away..." "...but I'm not the only one..."

-“Не можеш да не харесваш някой, който харесва китарата." - Стивън Кинг! Какво е наистина китарата? Защо всички са влюбени в нея?

И аз бях влюбен в моята китара, обаче после тя забременя от мен и се превърна в бозуки. Китарата е по-силна от всяко оръжие. Тя е проводник на всичко чисто, свято, мръсно и рогато, излизащо от хорските души. 

-А ти в какво си влюбен?

Влюбен съм във всичко, за което досега говорихме! И ще отстоявам докрай каузата, в която вярвам, въпреки че на корема си имам татуирана думата Utopia.

-Благодаря ти за този разговор, Янко! Ти си един прекрасен човек.

Благодаря Ви, че ми отделихте от скъпоценното си време! Обичам Ви!