Ако мога да се върна назад, никога нямаше да отворя печатница, сподели книгоиздателката

Паулина Гегова

Името на Божана Апостолова е добре познато в литературните и културни средища на Пловдив, а и не само. Нейната работа е известна из цяла България, а зад този успех стоят години от неуморен труд, жертви и компромиси със собствените си критерии. Божана Апостолова е на 72 години и е издала 1400 автора до сега, но освен че издава, тя и пише. Пише поезия и снощи беше представена последната й книга със стихове, трета подред, озаглавена „За теб”. Книгата е посветена на покойния съпруг на поетесата, който е бил най-голямата й любов и най-големият й критик.

Пътят в литературата започва за Божана от дете, макар че тя се шегува, че пише още от 2-ро отделение. Израснала в еврейската махала, само с майка си, която е била слугинче в къщата на баща й, той почива едва на 33 години, поради което в училище на малката Божана й викали „сирачето”. Никой не й обръщал внимание, а тя жадувала да я забележат. Майка й била неграмотна и у дома не се четяло, но в училище обявили конкурс за стихотворение, посветено на Христо Смирненски – патрона на училището, и тя решила да участва. Написала 5 стихотворения и спечелила 3-та награда.

Напъните на малката Божана не спрели до там. Тя издирила координатите на Леда Милева, която по това време е била главен редактор и й изпратила още 5 стихотворения.

По това време дори не знаех, че тя е написала „Зайченцето бяло”. След време получих писмо от нея, в което пишеше: „Мило дете, опитът да се пише поезия е хубаво нещо. Чети повече художествена литература”. Нямах представа какво е художествена литература. Отидох в библиотеката и попитах на гишето дали имат. И картон нямах. Когато припомних тази случка на Леда след години, много се смяхме, разказа Божана с огнения си темперамент и емоционално жестикулиране.

Сега тя е една от най-успелите жени в родната литература. Тя признава, че за нея поезията е вид облекчение. Че не се пише с ум, а иска чувствителна душа. Признава също, че нейната представа за поезия е по-различна от съвременната пост модернистична такава.

„Издавам това, с което разполагам. Дори да не е по мой вкус, като издател съм длъжна да хващам времето, в което живеем.”

Книгата „За теб” е много емоционална и наситена с лични преживявания и спомени. Името на художника липсва, поради личното му желание, но той е дългогодишния художник на „Жанет 45” – Христо Гочев. След толкова години в бранша, Божана е уморена. За някои грешки съжалява. Осъзнава, че ако може да върне времето назад не би отворила печатница, която гълта много средства и нерви. В същото време признава, че издава защото е ужасена от това, което е България. От бездуховността. Затова и следи какво се харесва от хората и се опитва да им го предостави. Споделя, че поезията се търси повече от прозата, поне в нейната издателска къща. Макар и изморена, все още не се е отказала. Мечтае за бъдещето, в което ще спре да работи и ще си почине, но за сега то изглежда далечно.