Както казахме, краят на годината е време за обзор. Време да спрем за малко, да помислим и да определим какво беше наистина важно през изминалите дванайсет месеца и какво трябва да променим през следващите дванайсет. Факт е, че промяната не идва от само себе си. Идва от нас, хората. От тези, които искаме не само да усетим движението напред, но и да побутнем и дадем, макар и малък, тласък. Всеки може да бъде част от тази промяна – от продавача до държавника, от майката до детето. Всеки може да промени живота, съдбата и света, стига да иска. Стига да има смелост, кураж и готовност.

В изминалите 12 месеца имаше много хора, които ни накараха да бъдем горди, предимно в културната сфера. Те запретнаха ръкави и свършиха добра работа, която ще се отразява и за в бъдеще. Хора, на които можем да благодарим за работата. За да дадем пример, ще изброим част от тях. Със сигурност пропускаме някого, за което се извиняваме.

Недялко Славов 

И преди сме твърдели, че словото е най-силното оръжие, познато на цивилизацията. Чрез думи може да се постигне всичко, а когато един човек владее словото, то той може да изгради или премести мостове. Недялко Славов е такъв човек. Той е автор, който носи литературния дух на съвремието и в същото време е твърд бранител на традициите. Той е поет, писател, драматург, който доказва, че будителството не е просто дума от миналото, а мисия. Недялко присъства в този текст заради цялото си градско присъствие, заради сериозната му работа за развитието на фестивала „Черната кутия” и смелостта да се захване с нов литературен формат- „Европейски литературни срещи”. Но най-вече заради това, че е първият писател, спечелил голямата награда за литература на „Хеликон” в две поредни години. През отминаващата завоюва отличието с новия си роман „Камбаната”.

Александър Секулов

И като говорим за писатели, няма как да пропуснем драматурга на Драматичен театър Пловдив – Сашо Секулов, чийто принос за града разчупва бариерите и стига национално ниво. През 2016-та Александър Секулов постигна много. Неговата драматизация на пиесата „Вълци” изстреля пловдивският театър на световно ниво. Тя бе и завършек на трилогията на Драмата от съвременни български текстове, след „Възвишение” и „Сестри Палавееви”. Книгите му печелят все повече почитатели, като последната „Море на живите” събуди голямо любопитство и търсене от страна на ценителите на високото слово. Платформите под негово ръководство, които „Петното на Роршах” организира, също се грижат за културното и историческо израстване на Пловдив. Тази година Секулов имаше редица лични, но и общностни победи- номинациите и наградите му в  театралните АСКЕЕР и ИКАР, и разбира се, поредната номинация за наградата Хеликон.  Изглежда с каквото и да се захване Сашо, все дава положителни резултати.

Кръстю Кръстев

Няма как да говорим за култура и театър, без да не споменем директора на Драматичен театър „Николай Масалитинов”- Кръстю Кръстев. Откакто той встъпи в длъжност, театърът се преобрази и всички виждаме полетът му нагоре. След три години ходене по мъката, това лято Драмата най-накрая се върна в собствения си дом. Със средства от Министерството на културата, но най-вече благодарение на упорството на Кръстев. Той е човекът, който успя да се пребори изгорялата сцена на театъра да бъде не просто ремонтирана, а напълно реновирана. Днес тя е най-модерната в страната. И приема всичките заглавия, зад които седи изключителния екип на театъра, ръководен от Кръстю Кръстев. 

Нина Найденова

Трябва да кажем едно голямо „Браво” на директора на Държавна опера Пловдив – Нина Найденова. Макар изправена пред толкова финансови, политически и бюрократични проблеми, тя, подкрепяна от творците и работниците на операта, съумя не само да спаси институцията в последните няколко години, но да я изстреля в космоса през 2016г. Годината, в която Нина роди, Операта може да се похвали с цифри, на които биха завидели най-работещите столични културни институции. Хиляди зрители на Опера Оупън, засилващ се оперен туризъм в Пловдив, много нови заглавия. И на фона на това, една морално остаряла и дори опасна Концертна зала, в която се прави цялата тази продукция. Нина е пример за това, че ако човек не се отказва, няма как да се провали. От елитарно и позабравено изкуство под тепетата, операта се превърна в лидер на местната сцена. След такъв целогодишен успех няма как държавниците да откажат Дом на операта. 

Хората от живата верига пред тютюневите складове

Това са всички пловдивчани и българи, които станаха част от инициативата за запазването на Тютюневия град. Онези, които се хванаха на жива верига пред съборения склад на улица „Одрин 8”. Които ревностно се бориха за съхранението му, против разрухата. Тези, които застанали със собствените си тела пред багерите показаха, че в Пловдив има гражданско общество. И то е най- силно, когато става въпрос за проблеми в областта на културата и културно историческото ни наследство. Това бяхме аз, ти, той, тя, всички ние! Както изявени имена, така и анонимни стоици. Много различни хора, но всеки със собствен глас.

Жана Джугаланова

Експертът към НИНКН Жана Джугаланова е може би най-търсеният от нас за коментари човек през тази разрушителна за културно-историческото ни наследство година. Тя е експертът, който се опитва да брани недвижимите ценности в града ни, търсейки баланса между обществения и частния интерес. Тя застава документално пред багерите, преди живите вериги след поредната съборена от инвестиционните щения сграда. Тази година багерите на няколко пъти победиха по незаконен начин, но се надяваме, че това няма да остане ненаказано. Битката продължава, а Жана е щитът, в който ние сме сигурни.

Жени Танкова и Елена Кантарева 

Разкриването на Епископската базилика е знакът на археологическата 2016г. Решението за премахване на пътя пред Католическата катедрала се оказа ключово и благодарение на него започна работата по недокоснатия от археолозите през годините Северен кораб на най-големия раннохристиянски храм. Точно шест месеца, в пек и студ, на терен се трудиха археолозите от екипа на Жени Танкова. Бяха проучени общо 1200 квадратни метра. Разкрити бяха много от архитектурните и исторически тайни на най-важния обект в Пловдив. Археолозите намериха нови близо 500 квадратни метра мозайки. Както и средновековни стенописни фрагменти. За които пък започна да се грижи екипът реставратори, под ръководството на Елена Кантарева. Догодина разкопките продължават, както и реставрационните дейности, а комплексът Епископска базилика трябва да бъде открит в края на 2018г.

Виктор Бойчев 

Не само Драматичният театър отчете успешна година. Кукленият не остана по-назад. 2016-та беше изключително плодородна за кукленото изкуство, а това е възможно не само заради артистите и администрацията, но най-вече заради човека, който ги обединява и ръководи. Това е Виктор Бойчев, който за пореден път показа, че куклите не са просто играчки. Новите пиеси в репертоара на театъра са достойни за възхищение, сложни и впечатляващи. Може би една от най-добрите идеи на директора е решението му да работи с интригуващата режисьорка Веселка Кунчева, която в последните години създава само и единствено шедьоври. Тазгодишният спектакъл „Дама Пика” е истински диамант в пловдивската театрална сцена, а фестивалът „Двама са малко, трима са много” пожъна невероятен успех.

Мирослава Кацарова

Заради Мира Кацарова градът имаше удоволствието и тази година да се наслади на Plovdiv jazz fest, който доведе под тепетата някои от най- знаменитите имена на съвременната световна сцена. Освен главните концерти, се проведоха и съпътстващи лекции, срещи с музиканти и изкуствоведи. Родни и чужди изпълнители ни запознаха с най-новите тенденции на джаз музиката, която Пловдив обича все повече и повече. За доказателство – всеки концерт в Дом на културата беше пълен. И всичко това благодарение на кадифената певица, която като за финал на силната си година, застана на сцената, за да подари на пловдивчани коледен джаз концерт. 

Божана Апостолова и Стойо Вартоломеев 

Нека се върнем на литературата. В нея важни са не само самите й създатели, но и хората, стоящи зад тях. Тези, които печатат произведенията, намират талантите, за да им дадат зелена светлина, да защитават интересите им и да разпространяват творчеството им. С други думи – издателите! Има достатъчно издателски къщи из България, но две са наистина значими за Пловдив- „Жанет 45”, ръководена от Божана Апостолова, и „Хермес” на Стойо Вартоломеев. Ако не познавате Божана, нека ви кажа каква жена е тя – тя е жена с голямо сърце, още по-голяма уста, огромно чувство за хумор и самоирония. Тя е двигателят на все по-добрият  фестивал „Пловдив чете”, а тази година заедно с Недялко Славов стартира Европейските литературни срещи. Стойо Вартоломеев пък отбеляза 25 години издателска дейност на неговата къща „Хермес”. Четвърт век книгоиздаване в съвременна България и в свят на високи технологии! Това е героизъм!

Атанас Хранов

Едно от събитията в областта на изобразителното изкуство без съмнение е изложбата „Дневниците на Балтазар” на Атанас Хранов. Музей-галерия „Филипополис” се оказа тясна за гостите и почитателите на Храновите творби. За отбелязване е, че всички работи на маестрото, изложени в полите на Стария град, бяха откупени. Което се случва изключително рядко. Магическият свят на Хранов се оказа вдъхновение за десетки ценители на изкуството. „Живеем в свят, в който святото е тежко принизено до широка употреба”, каза художникът преди изложбата. И припомни на публиката, че всъщност красивото и доброто имат юмруци.

Меган Луенбърг

Американският архитект Меган Луенбърг романтизира квартал Тракия с изложбата си „Живи пространства”, в рамките на Седмицата на архитектурата. Събитието си постави за цел да преобърне представата за панелния квартал като сиво градско пространство и до голяма степен успя. Проектът на Меган получи покана за представяне в престижния Швейцарски музей на архитектурата в Базел. Мегън Луенбърг, живя в панелния квартал Тракия повече от година, за да изследва нагласите и средата там. Самата тя определя изложбата като “жива и интерактивна лаборатория”, която ни дава шанс да се поучим от процесите, които продължават да променят и до днес облика на квартала. 

Любозар Фратев 

Любозар Фратев е бизнесмен! Кратко, точно и ясно! Да, ама и не! Не само това се крие зад тази фигура, а един истински колекционер и защитник на българското изобразително изкуство. Картините, които красяха стените на офисите на фирма НОВИЗ са истинско културно наследство, а г-н Фратев е тук, защото ги е събрал, за да ни ги покаже. Пазел ги е за момента, в който обществото ще е готово да ги приеме отново и този момент дойде в края на годината, когато Градска художествена галерия подреди изложба с тези съкровища. Както Фратев сам каза – „изкуството не е на един човек, а на целия народ, затова и аз ги връщам на хората”. 

Галина Лардева 

Галина Лардева е човекът, който оживи Стария град с чиста проба култура тази есен. Кураторът на Националните есенни изложби събра девет напълно различни творци, утвърдени и млади, пред чийто работи в продължение на месец се тълпяха стотици ценители на изобразителното изкуство. Всички се огледаха в творбите на Милена Цочкова, Андрей Градечлиев, Яна Стойчева, Ясен Панов, Стела Василева, Евелина Петкова, Иван Кюранов, Милена Бочукова и Деян Янев. Такова бе и името на тазгодишния форум- Огледалото. Лардева отново курира Есенните изложби с новаторство, смелост и естетика. И лично поведе публиката в така наречените изложбени турове. В края на годината Галина Лардева стана Декан на Факултета по изобразително изкуство в АМТИИ.