Светлана Куюмджиева: Не отхвърляме постъпили предложения по административни причини

Проектите ме обнадеждават- ще имаме силна програма. НО ако бюджетният ни проблем с държавата не се реши, всичко рухва моментално

Фондацията ще очаква към март 2017 г. общо 5 милиона евро от София. Към момента няма влязъл нито лев

Въпросните 6,5 милиона лева от Министерството на финансите са дадени на общината за инфраструктура и са изразходени за инфраструктура, казва артистичният директор на Фондацията

Светлана Куюмджиева, артистичен директор на Фондация „Пловдив 2019”.Интервю на Иво Дернев

Докъде стигна процесът с оценка на входираните към Фондацията проекти?
Имаме 173 проекта, които са пристигнали за последната дата на отворените покани, през декември. В момента сме на етап, в който почти сме готови с резултатите от втората сесия.Тях ги забавихме поради неяснотите с бюджета ни. Искахме да изчакаме, за да видим дали ще има някакво движение.Все още няма. Но ние няма как да ги бавим повече. Допълнително време отнеха и процедурите на разглеждане на самите проекти. Имаме три етапа, през които минава всеки проект - комисия по допустимост, жури и накрая Управителен съвет, който утвърждава решението на журито.Проектите първо се гледат от комисия по допустимост, която работи по тях чисто административно- оглежда бюджетите, изчислява ги, гледа финансовата надеждност на кандидата и прочие. Тя пише препоръка до всеки от кандидатите, след което те имат срок, в който могат да си коригират документите и да ги внесат в коригиран вид, за да може да ги разглежда вече самото жури. Този процес също отне много време, тъй като ние не отхвърляме проекти по административни причини. Сега сме на път да публикуваме резултатите от втората сесия, но първо те трябва да минат за одобрение и през Управителен съвет. Колкото до самите проекти - те се регистрират при нас стриктно по реда на пристигането им и се разглеждат по същия ред.

Колко проекта са били върнати за коригиране?
От първата сесия бяхме дали препоръки за коригиране на два проекта. Те сега са входирани пак. Много от проектите, които виждам сега, пристигнали от третата дата, са ми познати от консултациите при нас. Особено в последните дни преди крайния срок беше много динамичен период.  Имахме дни на отворените врати, в които имаше от сутрин до вечер хора при нас.

Кои са хората в журито, които оценяват съдържанието на проектите, и какъв обем работа е минал през тях в последния месец. Колко страници общо са прочели например в този период?
Нямам право да разкрия външните членове на журито, до обявяване на окончателните резултати, тъй като има риск да бъдат подложени на натиск.Постоянното жури, така нареченото ядро, сме аз, като артистичен директор, Ханс Дитрих Шмит, който е артистичен консултант на Фондацията, и Надя Гризу, която също е част от екипа германски консултанти. Тя е и сред хората, участвали в писането на програмата, с която Пловдив спечели титлата Европейска столица на културата. Към това ядро от трима души за всяка сесия има по двама външни консултанти. Те се канят от предварително утвърден от Управителния ни съвет списък с експерти от различни области и от Пловдив, и от страната, а някои от тях са и от чужбина. Спрямо постъпилите предложения каним и някои от тези външни експерти като допълнителни членове на журито.  За втората и третата сесия имаме различни две двойки външни консултанти. Отделно за проектите по втората сесия сме привлекли и допълнителен външен одитор, който да огледа проектите пак като бюджет, адекватност, допустимост на разходите, за да ни даде още една експертиза. Той е консултант към комисията по допустимост, която пък е от административния екип на Фондацията. През всичките тези хора минава огромен обем страници. Двата основни документа, които изискваме, са бюджетният формуляр и формуляр за участие. Вторият средно е между 8 и 10 страници, бюджетът е средно между 3 и 5 страници. Това са минимум 15 задължителни страници за проект. Към тях има още съпътстващи документи като декларации, CV-та, подробно описание на проектите, което е минимум от 3 до 5 страници. Имаме подробни описания по 25-40 страници.А по третия краен срок например имаме проект, който направо е издаден в книжка. Той е от международен партньор от Германия. Говорейки за страници, имаме предвид онлайн, тъй като ние не искаме да ни изпращат проектите на хартия. Всичко се гледа и оценява онлайн. Искаме оригиналите на хартия, едва когато вече са одобрени проектите и ще се сключва договор.Така че, можем да говорим за обем от минимум 3000 страници, които се изчитат от абсолютно всички в двете комисии. Това, което е общо като тенденция за проектите, е че всички са се впуснали в някаква литература. Дори сме слагали на формулярите супер рестриктивни ограничения за брой знаци, тъй като искаме просто и кратко обяснение кой какво иска да направи.Така или иначе обаче това е масов синдром, независимо дали става дума за български или международни партньори. И когато се впуснат в литература, в един момент става така, че не можеш да отсееш, какво всъщност ще се случи по този проект. И започваш отначало. Което означава, че понякога се налага да четем един проект по 2-3 пъти. 

Колко време имахте, за да се справите с този огромен обем?
Оценката на журито тече един месец.Вътрешният срок, който сме си сложили за проектите от финалната трета сесия, е средата на февруари.

Можем ли да разкрием нещо около самите проекти? Колко международни проекта са входирани?
Ще дам една такава статистика. Бяхме обявили, че по тези две отворени покани ще изразходваме 10 милиона лева. Имахме едно основно условие - бюджетите да бъдат реалистични, спрямо нуждите на проекта. Това не се случи. Получихме проекти,в които исканата от нас сума е на обща стойност приблизително 57 милиона. При лимит десет милиона. Процентно, много малко са проектите с наистина реалистични бюджети и те правят впечатление веднага. И не мога да отрека, че печелят симпатии още на първо четене.
Има проекти от много различни държави - Франция, Италия, Германия.Има партньори на кандидати от България от цяла Европа и извън нея.Това разширява значително международния обхват на проектите, които са пристигнали. Което е добър резултат, защото честно казано аз бях притеснена за международния отзвук на двете отворени покани. Отделно партньорите ни по книга реагираха адекватно, разписаха си подробно бюджетите и ги входираха при нас. Има проекти от Варна например, проекти, разписани и входирани от общини- Карлово, Чепеларе. Има проекти от читалища в региона около Пловдив, което е много положителен резултат за мен, защото проектът ги е активирал и е променил динамиката в културния живот и не само. Има, разбира се, доста кандидати от София, има и много от Пловдив, като мисля, че проектите от тук са по-голям процент от столичните.

Как оценявате подготвеността на хората да участват в този процес?
Този синдром за впускане в литература е знак, че не са достатъчно подготвени за този тип проектно субсидиране. Тъй като ние наистина си направихме труда да организираме много на брой консултации и срещи преди това, то си беше някаква форма на взаимно ограмотяване между нас и партньорите ни. Процесът на консултация и професионализация в писането на проекти бе важен и е дал някакви резултати, но това трябва да продължи.В този процес се стараехме максимално да помагаме и именно за това не се режат проекти по административни причини. Но си даваме сметка, че не е лесно това, което сме заложили като програма, условията не са коледна песничка. Искаме огромна купчина документи, затова и даваме допълнителни срокове, изчакваме, консултираме, за да не се чувства някой изключен по формални причини.

Имаше ли проекти, които ви накараха да кажете „Уау!”?
Аз съм много доволна, защото има проекти, на които казвам „Уау!”. Обаче казвам „Уау!” на проекти, които са супер реалистични. Казвам „Уау!” на проект, който наистина ще стане. Ще има публика, ще има хора, че участват хората и ще има резултати. Мечтателни и фантасмагорични  идеи, изведени във формата на проект, не ме впечатляват. Но не крия - има проекти, които много харесахме във втората сесия. Има и в третата такива, но за там още не мога смело да говоря, тъй като на този етап не съм вникнала в детайл във всеки един от проектите. Като цяло съм доста обнадеждена, че ще имаме силна програма. Но ако се реши бюджетния проблем… Защото тука има едно голямо „Но”. Ние в момента сме смели, цепим напред, оценяваме проекти, сключваме договори, НО ако бюджетният ни проблем с не се реши, не си получим бюджета от държавата или не получим допълнителен по-висок бюджет от общината всичко това рухва моментално.

Добре, нека си говорим за пари.Какъв е крайният срок за решаване на проблема с бюджета?
Крайният срок е вчера. Отново и отново прелистваме цялата кореспонденция, която сме водили с Министерството на културата и с Министерството на финансите. В последния график, който сме им дали, сме поискали бюджета си за 2017 г. на стойност 5 милиона лева, разписани по книга, до март тази година. До този период ние вече ще имаме резултати от поканите и утвърдени проекти и ще бъдем на етап сключване на договор с бенефициентите си. Ако нямаме пари, ще трябва или да редуцираме бюджетите на одобрените проекти, или да разтрогваме договори.

Същото се отнася и за сключените договори от първата отворена покана, предполагам…
Да. Същото се отнася за абсолютно всички проекти. А бенефициентите от първата отворена покана вече работят.

Колко точно пари чакате от държавата към днешна дата?
По график и апликационна книга в евро са 500 хиляди за 2014-та, 750 хиляди за 2015-та, 1,25 милиона за 2016-та и, ако сметнем и средствата за 2017-та, още 2,5 милиона. Или общо 5 милиона евро.

Колко от тези средства са влезли директно към Фондацията?
Нито лев. Въпросните 6,5 милиона лева от Министерството на финансите са дадени за инфраструктура и са изразходени за инфраструктура. Цялата субсидия- издръжката на Фондацията и програмния бюджет до момента, идва от Община Пловдив. Иначе действаме доста активно по привличане на европейско финансиране, кандидатстваме по  проекти от Фондацията. Работим и в посока привличане на частни спонсори. Но това е процес и той не може да компенсира отворените дупки в бюджета.