Актрисата е оптимистично настроена за бъдещето на българския театър

Една нова звезда изгря на театралната сцена само преди около месец. Това е образът на Патриция Пъндева, която направи силен дебют в ролята на „Боряна“ от едноименната постановка по текст на Йовков и строгия надзор на Краси Ранков. След премиерата на спектакъла, оценките за младата актриса бяха повече от добри. Капана.Бг потърси Пъндева за разговор по повод вълненията и перипетиите на голямата сцена. Ето какво разказа тя пред Стефка Георгиева:

Здравей, Патриция! Само преди седмици бе твоят дебют на голямата сцена. Би ли разказала повече за емоциите след финала на първото представление на „Боряна”?

Връщането към този момент ме вълнува дори в момента. Той ще живее в мен завинаги. Емоцията е опияняваща! Публиката и това да бъда заобиколена от професионалисти неимоверно повишава адреналина. 

Кое бе най-голямото предизвикателство за теб по време на репетициите?

Предизвикателствата са много, но това е голяма част от магията на това да си актьор! Влизаме в други светове като пренасяме и публиката в тях. Необходимо е да владеем енергията и емоциите, за да се съсреточим в едно определно чувство – това на героя. 

На сцената си партнираш с големи имена от родния театър. Какво е усещането да работиш с тях?

Още едно предизвикателство .  Благодарна съм за това,че съм част от такъв екип и имам възможността да се уча от професионалисти. Самото присъствие на такива личности е вълнуващо. Всички вървим по дълъг път и се учим постоянно, но определно това е една приятелска среда. Срещнах силна подкрепа и за мен това беше едно голямо удоволствие и комплимент.  

Самата Боряна е със свободен дух и по детински чиста душа. Трудно ли бе да се превъплатиш в образа и припознаваш ли себе си в нея?

За да изградим един образ е важно първо да осводим себе си и съзнанието си, да се пръвъплатим в него. За да се роди Боряна, трябваше напълно да се слея с нейните идеали, мисли и чувства, да съпреживея предизвикателствата пред нея, проблемите, емоциите – всичко.  Мисля, че във всеки от нас има част от Боряна и нейните добродетели. Аз не направих Боряна своя, за да я доведа на сцената трябваше да се превърна в самата нея. Да я допусна в сърцето си.

Демонстрира едно изключително добро ниво на поготовка. На кого се длъжи? Кои са твоите учители не само на сцената, но и в жиота?

Най-големият учител за всички нас е живота! Всички ние се учим постоянно и се вдъхновяваме. Всяка личност върви по различен път, но провокациите са това, което ни кара да се развиваме, да стигнем до ръба и да разберем, че предстои още. Актьорското майсторство е емоция, то може да ви накара да съпреживеете мъката и радостта, най-вече изучава човешките нрави, но всеки го изразява по свои начин. Аз намерих своето призвание.

Нека се върнем малко по-назад във времето. Кога реши да се занимаваш с театър? 

Артистът в мен се пробуди в ранна детска възраст, дори не помня точно кога, защото съм родена с това чувство в себе си. Танцът беше първата стъпка, но след това не беше достатъчен, за да изрази всичко случващо се в душата ми. 

Семейството ти подкрепяше ли те в това ти начинание?

Семейството ми цени всяко усилие, което полагам , за да се развивам. В началото имаха притеснения. Майка ми е завършила Хореографска режисура и е наясно с всички трудности, през които преминава артистът. Но в крайна сметка това е част от мен и ми носи най-голямо удовлетворение. Както семейството, така и приятелите ми знаят, че това ми носи най-голямо удоволствие. 

Какво е театърът за теб?

Мисля, че отговора на този въпрос може да откриете в написаното досега. Не мога да дам точна дефиниция на това какво е театъра за мен, защото той е съвкупност от много неща, от цялото ми същество. За мен това е философски въпрос, осмислящ битието ми. Все едно да се запитаме „Какво е животът“ или „ какво е музика, какво е танцът...“

Кариерата е само част от личността на един човек, но пътят по който си поела изисква голяма отдаденост. Остава ли ти време на личен живот и имаш ли странични занимания?

Кариерата е само част от личността на един човек. Поела съм по този път, но не спирам да се занимавам и с други форми на изкуство като танцът, например.  Това ме кара да се зареждам емоционално. 

Какви са амбициите ти? Целиш ли се към големите театрални награди и смяташ ли номинациите са обективни?

Не съм имала амбиции, не мисля за награди. Гледам да си върша работата .

Залите в Пловдив са пълни, но в много от по-малките населени места ситуацията не е така оптимистична. Как виждаш бъдещето на българския театър?

Театърът живее от дълбока древност и ще продължи да бъде жив и за в бъдеще. Младите, интелигентни хора са будни и гладни за култура. Аз и моите колеги се стараем да допринесем за това. Ние се отдаваме изцяло на това да придадем нашите емоции на обществото и да ги заразим с този вирус наречен театър.

Ако сте пропуснали да видите младата Пъндева на сцената, то можете да го направите след 2 дни, а 10-ти февруари, от 19:00 часа в Драматичен театър Пловдив.