Такъв ли трябва да запомним Левски, какъвто го е представил Максим Генчев
Изкуството да превърнеш национална икона в екшън герой
Аня Петрова
Обичате да си горите пари и да си губите времето?Тогава отидете да гледате „Дякон Левски” на кино. Ако случайно не се мразите чак толкова много, то тогава не стъпвайте в киносалона, освен ако не ви бъде предложена достатъчно висока сума, която да покрие разочарование, обидата и сълзите още в първите десет минути на филма. Сълзи от болка в сърцето, че има още час и половина до края му.
Така де, може да е една идея преувеличено началото, но основата си е тази. Четете всички негативни коментари за филма и на пук на цялата система отивате да го гледате. НЕДЕЙТЕ! Стига сте правили това, не си заслужава цялата мъка. Просто приемете, че филмът е недодялан и с неособено добър подбор на кадрите. Разбира се, че малкият Левски ще е синът на жената с парите, а тя самата ще се покаже на няколко пъти с малко чадърче и фалшив британски акцент. ЧУДО! Някой си е платил, за да влезе във филм, ще кажете вие, но това е филм за Левски. На никого не му пука, че не бил документален/биографичен/исторически, а историята била само основа за създаването на цялата лента. Да, окей, аз мога да направя филм, в който Хан Аспарух е гей например. Какво? Не работим ли така вече? Звучи много по-арт. Съжалявам, Дяконе, че историята ти е такава и не става за пресъздаване на филм. Съжалявам, че смъртта на баща ти е супер скучна и се заменя с някоя екшън сцена. Важно е кръв да има и дузина бойни сцени на забавен каданс. Разбира се, ако бъдат премахнати 10% от забавения кадър и ненужните сцени бъдат съкратени от две минути на достатъчните 10 секунди филмът от 210 минути ще стане в границите на поносимо- 120. САМО ПРИ ДЕСЕТ ПРОЦЕНТА, ПОВТАРЯМ И ПОТРЕТВАМ. Тази техника трябва да допринася за напрежение в дадена сцена, не за тоталното отегчение на хората в залата. Що за садист трябва да си, че да причиниш нещо подобно на човечеството, че и после да заплашваш, че другата седмица ще се прожектира втората част. Хайде, моля ви се!
Актьорският състав – много хубави имена, наистина, но до там се спираме. Ники Сотиров си театрализира през цялото време. Николай Тодоров, в ролята на Раковски, можеше преспокойно да изиграе някое от дърветата в гората. Епичните ефекти при появата на Ана, изиграна от Деляна Христова, направо те оставят без дъх. То едно връщане на кадъра, то камъчета в обувката, а тя три дена и нощи чака Левски да й събуе обувката и да й махне камъчето. Романтика и половина, преминаваща към две. Ефектът „Не сме си закрепили камерата добре” не съм сигурна дали е нарочно или не, така че заслужава да бъде пропуснат. Разбира се, не всеки човек иска картината на филма му да си бъде разтресена като от земетресение. РЕЧИТЕ! Да, ако няма забавен кадър или ненужна сцена, то има епична реч на някого, или в по-лошия случай – несполучлив хумор. Когато Христо отива да предлага годеж и казва „Изчакай само да си лъсна....”, а Левски го прекъсва с думите „Обувките. Да си лъсне обувките” – да, няма как да не се разсмееш на този толкова жалък опит за хумор. Същият този стоя като статуя с празен поглед, докато около него търчаха нападнати бунтовници и след като всички се изнизаха и мина ТВЪРДЕ много време, човекът се сети да изрече заветното „Лъвски скок”. Ямата, която беше прескочена, разбира се, остана в тайна за зрителя. Да погъделичкаме малко въображението ви, сещате се. Парите не стигнаха да се изкопае една дупка. Ей това са ситуации тип „да се смея ли, да плача ли”. За сценария единствено мога да кажа – „ебане”. Е, да му се невиди, толкова ли всичко в тоя живот е „ебане”, толкова ли е „недоебан” и филма, че „наебахте” всички пички материни, лелини и родата до девето коляно на всеки втори герой. Левски бил псувал – ами, да, то всеки бунтовник е псувал, но толкова ли не можа да се сложи една реплика без „ебането”. Айде, утре по училищата всички ще псуват, защото „Дяконът така каза”. И без това децата по-скоро биха гледали филма, от колкото да седнат да прочетат нещо за Апостола в някоя книга. За това сетихте ли се?
Когато Дяконът е превърнат в пън. Пън с празен поглед и несполучлива игра. Когато някой е решил, че може да се гаври с историята. Когато е тръгнал да върви по тънък лед с кубинките и разбива. Троши една икона и се хвали с този си акт. Той Левски добре си спи вечния сън, дано наистина никога не се събуди. Дано няма Рай, от който да се вижда какво се случва с името му. ИМЕ, което носи приходи. ИМЕ, което пълни залите. ИМЕ, заради което си тръгваш в средата на прожекцията.
Айде, дори филмът ще цитирам за финал: „Черква ми не требе, а ракия”.
НАЗДРАВЕ и АМИН!
