Книга за Кичука, която прави бърз преглед на съвременното живеене

Завиждам ви, че тепърва ви предстои да прочетете „Маса за един”, сподели писателката Ина Иванова

Тази седмица Димитър Гачев седна на горещия стол на Spirt&Spirit в Петното, за да разкаже за романа си „Маса за един”. За това как един невероятен съвременен български поет се отклонява от пътя си и се озовава в прозата. Как умението да събираш максимум смисъл в минимум думи е помогнало да сътвори една цяла книга. Как докторите по професия крият в себе си таланта на изкуството зад бялата престилка.

Това е роман, който безкомпромисно прави бърз преглед на съвременното живеене. Аз до скоро не знаех, но ми обясниха, че това е т.нар. сюжетен роман, обясни на публиката авторът. Един от най-големите проблеми в съвременната българска проза е поддържането на ритъм, което поетичната муза на Гачев успява да овладее прекрасно. Действието в целия роман се развива за един ден в едно квартално барче, събрало няколко приятели в себе си. Така, както се случва и в реалния живот, всички те отичат от топоса, но променени и различни.Едни от любимите герои на всички, прочели книгата са бабите. Онези жени, които бърборят на масата до вас, на пейката до вас и навсякъде, където се озовете - клюкарещите старици винаги са там.  Действието може да е бързо,  но книгата те кара да се връщаш постоянно назад и чисто душевно да се наслаждаваш на всяка една дума в нея, сподели писателката Ина Иванова и допълни, че завижда на всеки, на когото тепърва му предстои да прочете романа.  Гачев сподели, че нещо подобно от разказа му  се е случвало и в реалния живот. Една сутрин, минавайки покрай кварталното кафене вижда един от най-големите разбойници, който може да съществува във възможно най-разбойническия квартал – Кючук Париж. Той стоял зад бара, а Гачев учудено го питал какво прави там.Оказва се, че разбойникът е набил собственика и го е заключил в тоалетната отзад.
Счита ли се Гачев за интуитивен писател? Аз считам себе си за велик писател, както всеки един написал поне една книга, каза Гачев от сцената. Неговото обяснение за публиката в Петното беше – всеки гении иска да е най-добрият и ако може другите да умрат без да са създали нищо, за да може той да остане за вечни времена. Признавайки си, че е слабо филологически и философски подготвен, да си интуитивен писател е много добро измъкване от подобна ситуация. Но все пак душевният писател пише за малките неща. За дребните неща. За хората.той прави героите си малко по-мъдри, от колкото мисли, че заслужават. Обяснението му за това е , че не може да дочака няколко книги, че да може те да са глупави, глупави и да се изкачват заедно с него. Няма време за еволюционни поредици.