Това е пиеса за несъстоялата се любов, от която излизаш по-силен, мъдър, смирен, казва Елена Атанасова

Паулина Гегова

Миналия месец излезе новата премиера на Драматичен театър Пловдив – „Двама на люлката“, която се игра за втори път снощи в Камерна зала. Лично режисьорът на постановката Бина Харалампиева присъстваше в публиката, а персоната й не остана тайна за никого, защото г-жа Харалампиева е една от съвременните икони на родния театър. Главните актьори в пиесата също не веднъж са ни радвали с таланта си. Герасим Георгиев – Геро и Елена Атанасова са свежи, чаровни, умеят както да разсмиват, така и да насълзяват. „Двама на люлката“ не е изключение. Започващата като комедия история, бързо се превръща в пример за това колко нещастни могат да бъдат двама човека. Две нещастни души, избрали да бъдат нещастни заедно. И макар че за момент са склонни да забравят своето отчаяние, то изплува на повърхността, а техните сърца потъват все по-надълбоко.

Историята е любовна, но не типичната между мъж и жена, а такава, в която мъжът е отдаден на миналото, от което не може да избяга, докато жената се бори със собствените си слабости, които не може да преодолее.

Това е пиеса за несъстоялата се любов, от която излизаш по-силен, мъдър, смирен. Две самотни души, които са се срещнали, за да си дадат сила и вяра. А животът е немислим без любов! Да репетираме с Геро беше празник, ние сме състуденти и от 10 години не се бяхме срещали на сцената. А с режисьор, като Бина Харалампиева, актьорите могат да са сигурни, че една силна ръка ги води напред по пътя, който извървяваме в търсенето. Надявам се, след спектакъла ни, зрителите да отнесат в душите си усмивката на мъдростта и силата, споделя актрисата Елена Атанасова за работния процес.

Определено човек може да открие себе си в двата персонажа, ако не напълно, то поне отчасти. Всички сме преживявали разочарования, всички сме имали моменти, в които не сме вярвали в себе си, всички сме искали да се откажем, да оставим съдбата да ни мачка, да изоставим мечтите си. Нужна е истински кураж да продължиш, а героите в пиесата го правят. Или поне ни се иска да вярваме, че е така, за да вдъхнем надежда и на самите себе си.

Целта на театъра е да показва по изкривен начин реалността. Всичко, с което се сблъскваме през земния си път, от най-скритите ни страхове, до най-битовите ситуации. В това е неговата сила и ако ни накара поне за малко да се замислим, и ако ни напомня да се връщаме към истинското си аз, към истинските си чувства, то тогава мисията е изпълнена. С тази камерна постановка мисията е изпълнена по отношение на голяма част от същността ни.