Перипетиите на един пловдивски пингвин Избрана

11 Януари 2017 0

 

Пътят от дома до работа – екстремни и комични ситуации

Стефка Георгиева

Ден като ден. По средата на работната седмица, Пловдив все още е затрупан от сняг, а хората из града се поклащат като пингвини, опитвайки се да преминат през снежните преспи. Тук-там е почистено, тротоарите в по-голямата част от града, обаче, не са и са образувани само малки пътеки от предните минувачи.

Почти като пингвини сме. Тази сутрин бе почти непосилна задача да си хванете такси. Някои компании изобщо не вдигаха посочените телефони, а на други, диспечърките само заявяваха: „Съжаляваме, няма свободна кола.“ За да се придвижим, правим втори опит с градския транспорт. Разписанието на автобусите днес изповядва религията „Ще пристигна когато мога и ако мога“. Няма как да ги виним, защото обстоятелствата са такива и те не зависят от никого, а за да не рискуват с произшествията, шофьорите както на автобусите, така и на автомобилите се движат изключително внимателно и бавно.

След като не можем да се придвижим до централната част на града с такси или автобус, един от жителите на града, който ни помоли да го наричаме Пингивна, реши да се придвижи пеша. Не живея толкова далече от центъра, на около 20 минути пеша (при нормални условия), казва той. Всеки ден минавам по бул. „6-ти септември“, но днес беше истинско приключение тук започва моя разказ, заявявани с усмивка Пингвина. По непочистения булевард се движихме като в индиянска нишка. 8 души един зад друг, а насреща ни иде жена. Бърза и не спира, не се сеща, че няма място да се разминем. Поразбутахме се и паднахме, но за разлика от заледената пътека, снегът поне е мек. Вървя и си мисля, че истинския екшън ще настъпи, когато достига до подлеза на Баня „Старинна“, но с учуда забелязах, че той е почистен, а по стълбите е нахвърлян пясък. Честно ви казвам, много се зарадвах, продължаваше да разказва нашият читател.

И след като Пингивна излиза от подлеза, забелязва нещо. Две жени от чистота се карат. Едната е млада, малко над 20 години, а другата би могла да и бъде майката. По-възрастната жена крещеше: „Ще те оскубя, казвам ти! Бой ще ядеш!“ Не се сдържах и ги попитах какво се случва, а жената на средна възраст, на развален български ми каза: „Върви си по пътя, че и теб ще набия!“, разказва ни пешеходецът.

По-късно е станало ясно какво се е случило между двете жени. Едната, с премръзнали ръце от чистене на сняг, влязла да изпие един чай, за да се стопли, а другата се разгневила. Нямало време за почивка, работа ги чака, а хората не могат да ходят. Виж ги, че се клатушкат като пингвини, викнала тя. 

И така. Пингвинът не успял да си хване такси или автобус, но пък ни сподели, че искрено се е забавлявал искрено. Така че вместо да се ядосваме на студа и непочистените улици, можем сами да почистим пред домовете и офисите си, и междувременно да се спосмеем малко. 

 

Последно променена в Сряда, 11 Януари 2017 13:45

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.