Къщата на Иван Андонов край Централна гара е руина отвън, но музей отвътре
Шедьовърът на Йозеф Шнитер разграбен и осквернен по комунистическо време, плаче за реставрация
Градоустроителят прави революция с проектирането на скрития днес за погледа дворец- прави вътрешни тоалетни
Всички знаем кръговото на Централна гара. Всички сме висели там с векове по задръствания. Чакаме рейсове на спирката, или зеления светофар зад волана. Виждаме изкривените плочки, дупката в асфалта или просто броим дюнерджийниците и кебапчийниците наоколо. Това, което обаче никога не забелязваме, е един диамант, скрит зад временна постройка- месарски магазин днес, казино в миналото. Зад тях е скрит, скрит за света е изключителният шедьовър на Йозеф Шнитер- Къщата на Иван Андонов. Тя е от първите творения на градоустроителя на Пловдив. Домът на няколко поколения е все така действащ, макар и външно да не си личи.
Къщата е построена 1892 година. Проектирана от архитект Шнитер в европейски стил, с високи тавани по 4 метра, с много прозорци, светлина и въздух. Дебели стени и великолепни дограми, невероятни архитектурни елементи, динамика в линията… Истинска прелест. Арх. Шнитер шлифова диаманта си за видният възрожденец Иван Андонов- обществен деец, учител, адвокат, журналист, участник в националноосвободителното движение от 1 872 г., е дин от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в града . Андонов е имал десет деца и Шнитер е взел в предвид огромната фамилия на общественика при проектирането на къщата. Горният етаж е бил единствено за детски спални. На долния архитектът прави работен кабинет, приемна и спалнята за родителите. И нещо изключително за онова време- две тоалетни и баня вътре в къщата. Докато всяка българска къща се е гордеела със санитарен възел в двора, то Шнитер е бил достатъчно съобразителен и мислещ в перспектива, за да създаде нещо подобно.
Къщата заживява своя бурен живот с фамилия Андонови. Вътре са живели пет поколения, дали видни личности на града и държавата като цяло. Като големият режисьор Иван Андонов, проплакал за първи път именно между стените на тази сграда.
Къщата не е убита, просто е ограбена. Не аз съм виновен за това престъпление, не аз сторих това на архитектурния шедьовър, казва днес Андон Андонов- бившият областен управител, който днес живее под покрива на Шнитеровото творение.
При назначението му като областен управител заплатата му е била 80 000 лева деноминирани пари, което се равнява на днешните 80 лева. Максимумът до който е достигнал като заплата бил 800 лева. За всеки е ясно, че с подобни доходи ремонт на подобен имот не може да се направи. Това, което е успял да стори през годините на прехода е частична реставрация и ремонт на един балкон и крилото около него, който му е излязъл 1000 долара.
По комунистическите закони през 1967 е било възможно да се отчужди къща, стига това да не включва лицето на самата сграда. Дори законът не е успял да попречи на нечий тлъсти мечти. Красивата ограда с масивна врата, големият двор с чемшири, цариградски люляци, френско грозде и борове- всичко било унищожено, сравнено безжалостно със земята. Дойдоха, събориха оградата и откраднаха вратата, спомня си с тъга Андонов. Семейството му е скочило на бунт в защита на безценната си собственост, но властите са казали „Прибирайте се да не ви пратим в Белене”. На мястото на тази изящност построили грозна конструкция, в която бил открит магазин 1001 стоки. Красивото е заличено завинаги. А на мястото на цариградските люляци започнали да продават газ, цървули и бидони за зеле. През сивите години на комунизма в един момент бива определена за събаряне. Властта искала направи управление на БДЖ, което в момента се намира от отсрещната страна на релсите. Сградата е спасена от Национален институт на паметниците на културата, водено от Людмила Живкова тогава. Наследството на Шнитер оцелява благодарение на институцията.
Идва демокрацията. Други герои на деня отварят широко уста и бързо пространството около къщата, което е било огромен двор, се парцелира, разпределя и в последствие избуява в нови, най- често спорни откъм естетика сгради. Макар и квадратният метър в този регион да е достигал до 2 000 евро, тъгата от загубеното наследство е по-голяма. Споменът по снимки за красивата градина и портите, приветстващи гостите във фамилната къща на Андонови, великолепието на фасадата, вече са само минало. Къщата не е убита, а просто ограбена.
Все още има шанс за връщане на старата фамозна визия на Шнитеровия дворец. През годините след прехода Андонов се е опитвал да я реставрира, но все без успех. Решава да пробва с публично-частно партньорство- кандидатства за общински средства, като към тях иска да добави собствени пари, та с общи усилия да се финансира жизненоважния ремонт. В двора му обаче идва бригада от типа „общ работник” . Бачкьорите хал хабер си нямали на фасадата на каква сграда ще работят. Андонов любезно ги отпраща с ясното съзнание, че на тази къща не и трябва дюлгерин, а творец. Отказва какъвто и да било достъп на неквалифицирани хора до наследството на Шнитер. Според него само и единствено хората, работещи в Стария град, могат да помогнат за реставрацията.
В момента три семейства живеят между вековните стени. Една част от магазина е техен, но доходите от него трудно покриват и живота им, а камо ли сериозен ремонт. С най-голямо удоволствие ще го махна това отпред, за да се открие гледката към къщата. Но кой ще поеме издръжката на 11 хора без доходи, казва бившият областен управител. И дава яснота за задънената улица, до която ни отвежда този казус.
От вътре в къщата кипи живот. При това не обикновен. Живот, сякаш от времето на самите Шнитер и Иван Андонов. Руинирала отвън паметта вътре се пази до детайл. Пространството на цялата постройка е като етнографско-исторически музей. Голяма част от мебелировката е оригинална и е била собственост на видния пловдивски общественик. Гарнитурите са от Германия и Франция. На око се набива стенен часовник, по-стар от първия автомобил. Телефон на стената от 1936, все още функциониращ. Английският грамофон от 1903 също работи и звучи все така, както преди 110 години. Антрето е осеяно с невероятни картини на съпругата му. Там се мъдри и една страхотна колекция от стари радио приемници от преди войната. Оригинални снимкови портрети на Стефан Стамболов и Иван Андонов, още като четник, красят сегашния офис на Андон Андонов. Прозорците са с автентичните си витражи, печката е все същата, топлела дома и преди столетие. В едната част на сградата има чудна историческа експозиция – монети, ордени и кремъци, оръжия, чиято стойност е повече сантиментална, от колкото парична. Дори борът, който стои редом до външните стени е същият, посаден още при започването на строежа. Влизайки през обикновените метални врати се озоваваш век назад във времето. Историята на пет поколения побрана между дебелите стени на Йозеф Шнитер. Десетки проплакали за пръв път гласове, много слави животи. Милиони спомени и никой, който да може да помогне за запазването на това чудо. Тъжно, много тъжно! Но надежда има…
