На прага на новото десетилетие решихме да обърнем поглед назад и да се завърнем в културния и икономически фурор на 20-те години на миналия век.

След края на първата световна война и преди началото на глобалната рецесия, наричана още Голямата Депресия, Западът се радва на едно цяло десетилетие бурен икономически растеж. С настъпването на индустриализацията започва масово производство на консуматорски стоки, сред които автомобилите и домашните електроуреди. Перални, хладилници и кухненски пособия намират място в много домове и оставят домакините с повече свободно време и желание за развлечения.

Жените се радват и на все повече права, като през 20-те в повечето западни държави те вече могат да гласуват. Индивидуалната свобода става символична за периода. Нейно олицетворение е образът на Флапър момичетата, които скъсяват роклите си, отрязват косите си къси и се наслаждават на всички нови културни феномени.

Заедно с по-практичните изобретения се наблюдава и значителна иновация в развлекателната индустрия. През периода, наричан още Ерата на Джаза, за пръв път е възможна масовата дистрибуция на музика чрез набиращите популярност радио и грамофони. Така новият за времето джаз достига до все повече слушатели и става национална и глобална сензация. Паралелно с това започва излъчването и на озвучени филми, които значително помагат за популяризацията на музикалния стил.

Музиката става все по-голяма част от ежедневието на обикновения човек. Безбройните танцови клубове процъфтяват. Така наречените “dance crazes” завладяват населението и на дансинга се редуват стъпки от Блек Ботъм, Кейк Уолк и известния и до днес Чарлстон. Свободата на облеклото дава повече възможност за движение и социалните танци стават основна форма на развлечение. Пищни партита, озвучавани от големи джаз групи и с многобройни посетители са емблематични за десетилетието и са запаметени в култови литературни произведения като Великият Гетсби на Ф. Скот Фитцджералд. В края на периода се заражда и Линди Хопа, наричан още националният американски танц, който поставя началото на Суинг Треската.

Сто години по-късно културата, музиката и танците от онова време оцеляват в локални и световни суинг общества. Родният ни Пловдив също се радва на активна винтидж общност. Джаз партита, стари филми и винтидж мода стават част от живота на все повече наши съграждани, събрани и вдъхновени най-вече от масовото развлечение на епохата – танците. Забавлението и усещането за общност привличат нови ентусиасти с всеки нов курс по суинг танци – следващият стартира скоро и записването е отворено тук.

Културните и икономическите феномени от 1920-те са сред най-значимите за модерната Западна история. И така, с надежда за също толкова бурно развитие, музика и танци, навлизаме в новите 20.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…