На 3 октомври от 18 часа в първо студио на Радио Пловдив ще се проведе среща с екипа на предаването „Великите европейци” по повод петата година от неговото начало.
Входът е свободен, въпросите са желателни, предвидените изненади за публиката – приятни.
Както се казва в някои по-артистични среди – цветя и бонбони не пием.
Благодаря и добре дошли!
Пламен Асенов
Какво е общото между Платон, Свети Августин Блажени, Данте Алигиери, Жана д Арк, Волфганг Амадеус Моцарт и Вацлав Хавел?
Нищо, освен че са деца на общия ни континент Европа, че с мисъл, слово или дело допринасят за развитието на европейския дух и възхода на човешката цивилизация.
Светът знае и помни не просто имената на тези велики хора. Светът, дори светът на глупаците, независимо съзнателно или не, носи в себе си тяхната стойност, тяхното качество. Без ненатрапчивото им, но постоянно присъствие, модерното общество не би имало компютри и интернет, космически кораби и квантова физика, не би разгадало човешкия геном и не би продължавало да дълбае пластовете божествена същност.
Ако приемем, че сме пеперуда, те са прашецът по крилете ни.
И, да, другото общо между тях е, че са – или предстои да станат, част от поредицата „Великите европейци”, реализирана в Радио Пловдив. Тя звучи също в предаването „По първи петли” на програма „Хоризонт” на БНР, както и в програмата на радио SBS, Мелбърн, за българската общност в Австралия.
„Великите европейци” е уникална в историята на българската журналистика и е плод на идеята, че на България ѝ трябва не втора епоха на Възраждане, както смятат някои, а първа епоха на Просвещение – особено по отношение на нашето голямо, но недобре познато европейско семейство.
Дотук, за пет години, в поредицата са представени над 250 радио портрета. През декември 2014 година тя получи годишната награда на Съюза на българските журналисти в раздела „Електронни медии – радио”, номинирана е за наградата „Сирак Скитник” на БНР.
През 2015 излезе и първа част от книгата „Великите европейци”, финансирана от КЦМ – Пловдив и Радио Пловдив. Освен адаптираните текстове, тя включва богат илюстративен материал и е впечатляваща като издателски продукт с артистичния графичен дизайн на художника Александър Гьошев.
Честно казано, не вярвам, че минаха цели пет години от старта на „Великите европейци”!
От друга страна – не вярвам, че минаха само пет години. Имам чувството, че покрай всекидневните ми срещи със страстите и величията на тези изумителни хора, преживях още поне три живота, които допълниха трите ми досегашни.
Най-красивото нещо, което ми се случва всеки ден покрай подготовката на поредния текст от „Великите европейци”, е, че за мен Европа, нейната история, култура, наука, политика, религия, общност и противоречия, величия и падения, се разгръщат вече не просто като голямо ветрило, както ми изглеждаше отначало.
Много повече е. Пред очите ми се подрежда огромен пъзел, чиито сегменти са сякаш живи и се движат, започват сами да търсят мястото си, да се напасват един към друг, да си сътрудничат или заговорничат един срещу друг в представянето на по-ясна и пълна картина на общия ни континент.
Пъзелът е безкраен, но целта не е да се нареди, а да се нарежда.