Капана.БГ

Капана.БГ

От днес желаещите да се явят на вторите предварителни кандидатстудентски изпити в Университета по хранителни технологии могат да подадат заявленията си.

 

Те ще се проведат онлайн на 17 април. От 9 ч. е изпитът по Математика, а от 11 ч. – по Химия и опазване на околната среда.

 

Последната дата за подаване на документите е 15 април, а на 16-и кандидатите ще имат възможност да се включат в пробен изпит. Целта е участниците да се запознаят със системата за достъп, а също и да се ориентират във времето, тъй като изпитите са с продължителност 60 минути, заяви зам.-ректорът на учебна дейност доц. Христо Спасов.

 

Той припомни, че с получената оценка кандидатите биха могли да участват в класирането. Ако не са доволни от резултата, ще имат възможността да се явят отново на приемен изпит на 5 юни, когато е третата предварителна сесия.

 

Цигуларката Таня Стрингс ще зарадва почитателите си с първа авторска песен “Always with me” в звездна колаборация с трикратната носителка на награди “Грами” Тифани Ред. Дългоочакваният проект излиза на 15 април по случай рождения ден на талантливата пловдивчанка. Предпремиерата на видеото и песента ще се състои на 13 април от 19:30 ч. в уиски бар “СандъкЪ”.

 

След 17 години успехи по света, Таня Стрингс се завръща на българската сцена, за която твърди, че ѝ дава възможността да се превъплъти в артиста, който винаги е мечтала да бъде.

 

Музикалната ѝкариера в световен мащаб бележи редица успехи -свирила е в единственото по рода си шоу на Бродуей на вода, на красивия карнавал в Бразилия, по лични поводи на владетелите на Близкия Изток, както и в признатите от цял свят оркестри на неподражаемите Андреа Бочели и Анна Нетребко. Многобройните изяви на цигуларката са допринесли за самочувствието й на добър изпълнител и интерпретатор, но не и на автор.

 

Именно срещата на Таня и продуцентътна хитовите саундтраци към филмите “Диви и Щастливи” и “Привличане” -STANI я вдъхновява да излезе от зоната си на комфорт, за да се развихри и като композитор. Стани ѝ вдъхва смелост и увереност да напише дебютните музика и текст по негова първоначална идея на бийтове. Така се ражда и песента “Always With Me”-“chill house” парче с пронизващо кадифения вокал на Тифани Ред.

 

Американската R&B изпълнителка е носителка на 3 награди “Грами”, а в момента работи по албум със сестрата на Тони Бракстън (Тамар Бракстън). Ред е писала песни за супер звездите Джейсън Деруло и Зендая, но когато Таня плахо ѝ изпраща нейната авторска творба, Тифани с ентусиазъм одобрява идеята и се съгласява да изпълни вокалите.

 

Посланието на парчето има биографичен елемент за Таня и приключенията ѝ по света.

 

“В текста се споменават Америка, Близкия Изток, България, цяла Европа, Африка, Азия, а свързващият елемент е музиката, която винаги е била с мен и ми е помагала в срещите с други култури. За музиката не съществуват граници като цвят на кожата, религия, възраст, професия. Тя е обединяващия фактор и винаги ще бъде такава”, споделя успешната цигуларка.

 

Романтика, пъстрота и емоции се преплитат по необичаен начин във видеото на свежото парче, в което участие заемат примабалерина на Софийската опера и балет, китайска производителка на мед, арменски собственик на уиски бар, цирков артист и венецуелски търговец на бижута.

 

“С Tanya String създадохме мелодия, коятоте връхлита и не те пуска, ритмите те карат да танцуваш в каквато и да е атмосфера. Вокалите, в комбинация с майсторското изпълнение на Таня, дават хитовото лятно звучене, което на всички ни е нужно, за да се извадим от сивите мисли на пандемичната ситуация!”, разкрива с усмивка STANI.

 

Събитието и е отворено за публика и всички почитатели на музиката са поканени да присъстват на първия показ на музикалното видео пред света.

Снимка Reezy Rane

 

 

Как мисли детето? (на 2–7 години) на Танит Кери и д-р Ангард Ръдкин е практически наръчник за модерни родители от издателство Книгомания

 

Разберете какво наистина мисли детето, когато казва „Виж какво направих!”, „Не ми се спи” и „Смущаваш ме”.  

 

Превеждайки ви през над 100 ежедневни ситуации, тази книга ви помага да дешифрирате детското поведение, да вникнете в психологическия му подтекст и уверено да прилагате най-добрите решения.

 

Ще откриете през какви повратни точки минава детето от 2 до 7 години и как да се справяте с главоблъсканици като гневните пристъпи, съперничеството между децата в семейството, онлайн безопасността и много други.

 

В съзвучие със съкровените мисли на детето, бъдете родител какъвто искате да сте. 

 

 

 

***

 

 

Наръчник за родители на деца от 2 до 7 години дава най-добрите решения на ключови ситуации

 

Да бъдеш родител е едно от най-предизвикателните, приятни, трудни, забавни и невероятни изживявания, които разделят живота на преди детето и след като се появи. Никой не знае как да бъде родител преди да стане такъв и даже не подозира колко малко се опознава и колко много има да се учи на търпение, приемственост, отговорност, всеотдайност, емпатия. Докато отглежда детето си, родителят има и шанса отново да изживее детството си: да прочете любимите си детски книги, да скача в локви с гумени ботуши, да прави ангели в снега… Но и да се справя с гневните изблици и страхове на малкия човек; да му е опора, когато плаче и е тъжно; да го забавлява, разбира, изслушва; да преоткрива света, защото „родителите са цялата му вселена и начинът, по който те се отнасят към него, се отразява на себеоценката му“. Да, от родителя се очаква да бъде и приятел. Балансът е труден. Затова наръчникът „Как мисли детето?“ предлага 100 от най-често срещаните сценарии през първите седем години на детето и какво се крие зад поведението му. Тя превежда неговите реакции на езика на възрастния, учейки го да ги тълкува по-добре. Изданието е цветно, с много илюстрации и инфографики, и с подходящо оформление на разиграните сценарии, а това ви помага асоциативно да запомните предложените решения. Друго удобство е, че наръчникът „Как мисли детето?“ може да се чете избирателно, по теми, или да потърсите решение на конкретна възникнала ситуация.

 

Целта на „Как мисли детето?“ е да усъвършенства общуването между родител и дете. Благодарение на развитието на невропсихологията, никога не се е знаело толкова за детското развитие колкото днес. Дадените препоръки са в реален контекст и макар събраните съвети да не обхващат всички възможни ситуации, двамата съавтори (които общо имат пет деца) подсказват на съвременните родители „правилните“ думи и действия в определени ситуации, за да се открие най-полезната стратегия. Изданието се позовава на задълбочени изследвания по детска психология и невропсихология и ни припомня как да види света през очите на детето.

 

Авторите, Танит Керет и д-р Ангард Ръдкин, правят паралел между преживяванията на всеки родител като дете, изискванията и отговорностите му, доколко се е привързвал към другите, как е изразявал чувствата си. Според тях това е път към откриването на собствен родителски модел. „Как мисли детето?“ изследва и ценностите на всеки родител, за да е наясно какви принципи ще следва при възпитанието на детето – как  и кога да отговаря на нуждите му, защо емпатията е толкова важна за развитието на малкия човек.

 

Много родители се питат дали са добри родители и се стремят към съвършенство,  усещайки натиск от очакванията и укорите на близки и роднини. Съветът, който книгата дава, е да не се стремят към съвършенство, а да се научат да тълкуват езика на детето и да разбират себе си по-добре през опита, споделен в разглежданите сценарии.

 

Според спецификата на всеки отделен етап и възрастовите особености книгата е разделена на:

 

- 2–3 години

 

- 4–5 години

 

- 6–7 години

 

Към всяка ключова фраза имате предполагаем сценарий на ситуация. С инфографика е показани  репликата на детето, какво си мисли то и как родителят приема думите му. Авторите на книгата дават решения как да откликнете в момента и в дългосрочен план, какво трябва да му обясните, как да го мотивирате с похвала и т.н. Следва и кратко описание на характерната реакция на детето за съответната възраст и причината за нея. Така например не трябва да се притеснявате, че ако детето ви е на 3 г., често проявява собственическо чувство и не желае да споделя. Психолозите обясняват, че в тази „егоцентрична възраст“ детето току-що е открило идеята за собственост. След година-две с радост ще споделя с другите, но просто трябва да му трябва време да усвои това умение. В момента на случката е важно родителят да не настоява детето да сподели, тъй като това не става с принуда. Нито пък е правилно да вземете играчката насилствено от ръцете му, това ще го разтревожи. Важно е да му обясните как се чувства другото дете и да го похвалите, ако предприеме да отстъпи играчката. Разбира се, най-голямо влияние оказва личният пример и да му покажете, че самите вие споделяте. А най-любимите вещи могат да бъдат предварително прибрани преди гостуване.

 

Съветите на Танит Кери и д-р Ангард Ръдкин повеляват да позволявате на децата да опитват и градят увереност и самостоятелност, да избягвате битката за власт, да оценявате помощта му, като разбира се, не пренебрегвате безопасността и задавате разумни граници на действие. Обръща се внимание и да не предлагате подкупи на детето, за да свърши нещо, или обратното – да го лишите от нещо любимо

 

Всяка възраст е свързана с различни поведенчески прояви от развитието на малкия човек. Чували сте за „бебешкия пубертет“ на двегодишните и до болка познатото „Не!“, което наистина може да ви влуди в комбинация с тръшкане в магазина или докато се опитвате да му сложите грейка и гумени ботуши, защото навън е мокро и студено. Периодът между 2-3 години е свързан и с първите опити на детето да се социализира, учейки се да споделя играчките си с други деца, както и да връща вещите, които не са негови. „Споделянето се учи, затова покажете на детето как да го прави. То е ключово умение за сприятеляване“, съветват авторите.

 

Вторият период, който се разглежда, е 4-5-годишните. Тогава детето се впечатлява от всичко наоколо и е способно да зададе невероятно количество въпроси, на които веднага трябва да получи отговор, като „Защо небето е синьо?“, „Дървото има ли си майка?“, „Защо възрастните не се катерят по дърветата?“ и много други.

 

Изисквайки вниманието и одобрението ви, то доста често извиква: „Виж какво направих!“, а вие си мислите: „Толкова работа ме чака. Защо иска пак да ми показва това“. В тези моменти книгата ни учи, че „нашето внимание, похвала и безусловна обич оказват най-значимо влияние върху детето“. Други важни ситуации, коментирани в книгата, са: страхът от тъмното, нуждата от одобрение, изпитване на границите, които му поставяте, проявите на агресия.

 

Последният етап от „Как мисли детето?“ разглежда общуването с 6–7-годишни деца, от които можем да чуем ужасяващи реплики, като: „Мразя те“, „Искам друго семейство“ и „Никой не ме харесва“. Често пъти бързаме да се обидим от някоя от тези реплики, без да осъзнаем какво се крие зад тях. Авторите съветват да подходим емпатично, с разбиране, защото зад всяка една толкова зловеща фраза се крие обида, огорчение, разочарование – чувства, които книгата ни учи как да умеем да разпознаваме и назоваваме в диалог с детето. Как да ги приемeм в живота си, без да ги отричаме, а и да помогнем на детето да ги открива и назовава.

 

Родителството е път, който извървяваме заедно с детето. Не забравяйте да се радвате на моментите, докато учите заедно, защото „нищо не вдъхва по-дълбока сигурност на детето от усещането за свързаност с родителя“.

***

 

 

Откъс:

 

 

Дай ми телефона!

 

 

С цветния си екран телефонът очарова детето, затова е разбираемо защо ви се приисква да му го дадете, когато е раздразнително или отегчено. За развитието на познавателните и социалните му умения обаче е добре от ранна възраст да ограничавате времето пред екрана.

 

Сценарий I: Докато чакате да ви сервират в сладкарницата, детето пита дали може да си поиграе на телефона.

 

Детето казва: Дай ми телефона!

 

Независимо дали в момента използвате телефона, детето е забелязало, че възрастните се вглъбяват често в екрана, и иска да е като вас. За него телефонът е най-страхотната високотехнологична играчка. Позволяват ли му да си играе с него, постепенно ще започне да го възприема като неотменна част от всяко забавление.

 

Вероятно си мислите: Телефонът ще ангажира вниманието мум докато ни сервират храната. Откажа ли, ще предизвикам нервен изблик.

 

Изкушавате се да отстъпите, вместо да се справяте с пристъпи на раздразнение. Блазни ви навярно мисълта да си осигурите време за себе си или мислите, че образователните приложения са полезни. Дадете ли телефона обаче, му казвате, че джаджите са по-интересни от хората, и охотно му предоставяте заместител на вашето време и внимание.

 

Какво си мисли детето: „Забавно е да си играя с телефона на татко. Харесва ми.“

 

Ярките цветове и изображенията, откликващи на леко плъзване с пръст, включват нервните пътища на удоволствието в мозъка на детето. Незабавната обратна връзка е причина то да предпочита да се занимава с телефона, вмести да играе и да общува в реалния свят.

 

 

КАК ДА ОТКЛИКНЕМ

 

В момента…

 

1

 

Дръжте телефона извън полезрението Давайте пример за здравословно ползване на телефона и в присъствието на детето свеждайте до минимум проверките на социалните мрежи и телефонните разговори. Мозъкът на детето все още е пригоден да учи най-добре от взаимодействие лице в лице.

 

2

 

Казвайте „не“ Покажете ясно, че телефонът ви не се предлага свободно. Макар да успокоява сякаш чудодейно раздразнителни деца, поставянето на ясни граници за използване на екрана е правилният път.

 

3

 

Бъдете в настоящето Детето ви е в период на забележително когнитивно развитие. Покажете му колко много неща за наблюдение и обсъждане има наоколо. Заместете самотното взиране в екрана с разговори, игри за двама и рисуване – важни занимания за упражняване на говорните и двигателните му умения.

 

В дългосрочен план…

 

Не позволявайте телефонът да се превърне в играчка Връчвате ли му телефона винаги когато се отегчи, детето няма да се научи да разчита на своите способности – да използва въображението си и любознателно да изучава околния свят.

 

Не вярвайте, че детето поумнява благодарение на телефона Няма данни телефонните приложения да поощряват познавателните способности на децата на тази възраст. Много изследвания обаче показват, че недостатъчното общуване с възрастните забавя усвояването на говорните и социалните умения.

 

 

С премиера на Кармина Бурана на върха в началото на юни

Оригинални видео проекции ще се вплитат в сценографията на премиерния спектакъл

Стартира предварителната продажба на билети

На 5 юни 1965 се е състоял първият оперен спектакъл на открито в Пловдив - "Аида" на хълма Бунарджика.

Архивни кадри/снимка на корицата – държавен архив; сн.2- държавна опера/

"Колелото на съдбата" се завърта и 56 години по-късно ни връща отново на същата дата и на същото място за откриването на OPERA OPEN 2021 с "Кармина Бурана" от Карл Орф в изпълнение на над 150 артисти на сцената.

Оригинални видео проекции ще се вплитат в сценографията на премиерния спектакъл на Опера Пловдив, с който се възражда традицията за оперни представления на знаковото за пловдивчани тепе!

До предстоящото представяне на пълната програма на OPERA OPEN 2021, което се очаква този месец и ще съдържа четири оперни премиери, Държавна опера – Пловдив обявява промоция.

Ранна продажба на ограничен брой билети от цена 20 лева в централен сектор само за премиерата "Кармина Бурана" на 5.06 (събота) от 21 часа на върха на Бунарджика.

ОНЛАЙН БИЛЕТИ: https://www.eventim.bg/…/drzhavna-opera-plovdiv…/event.html

БИЛЕТИ на касата на Опера Пловдив и на касите на ИВЕНТИМ

ВАЖНО: Стандартната цена на билетите в посочените сектори ще бъде 30 и 40 лв след края на промоцията! Закупените билети ще важат при ползване на пакетна отстъпка "Премиери", която ще бъде обявена по-късно през април.

КАРМИНА БУРАНА - Карл Орф

Диригент - Емил Табаков

Хореограф - Боряна Сечанова

Диригент на хора - Драгомир Йосифов

Сценография и мултимедия - Петко Танчев

Художник на костюмите - Цветанка Петкова – Стойнова, Яна Дворецка

Солисти: Пламена Гиргинова - гост, Иво Йорданов – гост, Александър Баранов – гост

Оркестър, Хор и Балет на Опера Пловдив

Хор към Детска академия на Опера Пловдив с диригент Яна Делирадева

OPERA OPEN е част от програма "Наследство" на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC. "Кармина Бурана" на Бунарджка се осъществява със съдействието на Район Централен - град Пловдив.

 

 

Авторите на книгата "Ковид 19 или Войната за душите ни" с благотворителен търг за проекта на нашите учени

 

Благотворителна вечер с търг и томбола в подкрепа на българската ваксина, създадена от Института по микробиология към БАН, ще се състои на 14 април от 18 ч. в музей-галерия АНЕЛ.  Събитието съвпада с премиерата на книгата "Ковид 19 или Войната за душите ни" с автори Патриция Кирилова и Мила Салахи.

 

Рецензенти на книгата са проф. д-р Георги Чернев, който пръв поведе война с масовите лекарства за кръвно, които учените в цял свят свързват с развитието на ракови заболявания, както и хирургът д-р Ивайло Христов.

 

Събраните средства, по време на вечерта, ще бъдат връчени на учените от БАН, които създадоха българската ваксина срещу Ковид. Те ще бъдат сред гостите на благотворителната вечер, а в набирателната им сметка вече има дарения от българи от цял свят, след кампанията, която Патриция и Мила започнаха преди 2 месеца.

 

"Властимащите  неглижират българските  научни постижения, а ние като народ, доказан в световната история с открития, променили начина на живот на всички хора по света, сме длъжни да застанем рамо до рамо  с нашите учени", коментират инициаторите на петицията в подкрепа на българската ваксина - Патриция Кирилова и Мила Салахи. Те припомнят, че България е лидер в производството  на ваксини от 1960 г. до момента. 

 

Специален гост на благотворителната вечер ще бъде именитият български скулптор Павел Койчев и неговите творби, включени в търга.

 

През 1999 г. той участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.

 

По време на благотворителната вечер ще има търг на картини на художничката и скулпторка Анжела Минкова.

 

Участвала е в множество общи изложби в България, Холандия, Испания, Англия, Гърция, Германия и Италия. Организирала е над двадесет самостоятелни изложби, участвала е в сборни изяви. Излага акварел, керамика, пластика, фотография.

 

Носителка е на много награди, сред които I-ва награда на Международно биенале на рисунката „Перес Виниамил“ – Ел Ферол, Испания. Произведения на художничката са притежание на частни колекции и галерии в страната и чужбина.

 

В подкрепа на българската наука се включват българи от цял свят. Сред тях е DiYoN ART & DESIGN - запазена марка на известната дизайнерка Петя Йончева. Уникалните аксесоари ще бъдат включени в благотворителната томбола за българската наука.

 

Кметство с. Ослен криводол, община Мездра, дарява уикенд за двама, предоставен лично от кметския наместник г-н Роман Иванов. Недалеч от центъра на селото се намира единственият по рода си древен скално- култов комплекс на Съвкуплението.

 

Уикенд за двама в Кацарева къща в село Ковачица, община Гърмен, предоставя г-жа Мариана Дикова.

 

Талантливата дизайнерка Мария Йончева дарява бижута-уникати, а авторите на книгата Патриция Кирилова и Мила Салахи ще предоставят билкова козметика със запазената марка Лилит и серия GOLD - за вечна младост и красота.

 

Всички гости на благотворителната вечер в подкрепа на българската наука ще опитат вино от времето на древния ни цар Севт, приготвено по рецепта на повече от 2400 години. Древността ще бъде представена и от фирма "Трежър", част от Историческия парк, с реплики на антични съдове.

 

Учените от БАН, които създадоха българската ваксина срещу Ковид 19, бяха подкрепени от българи от цял свят, които се подписаха в петиция до управляващите, с настояване да бъде финансиран българският проект.

 

Книгата може да бъде поръчана тук.

На корицата - екипът на БАН

 

 

 

 

Случва се да си представим какъв би бил животът ни, ако бяхме посещавали друго училище, ако бяхме свързали живота си с друг човек, ако бяхме избрали друга страна.

А може би точно такъв друг живот наистина съществува? Ще разберем на 9 април, когато излиза чудесният роман на Никол Краус „Лес тъмен”, получил признание от самия Филип Рот.

 

„Лес тъмен” (превод: Здравка Букова, 304 стр., цена: 20 лв.) подхваща разказ за един адвокат, превърнал се във филантроп, който няма търпение да се раздели с притежанията си („за да си разчисти място за размисъл“), но и за една писателка, озовала се в задънена улица – и в творчески, и в личен план („ами ако, вместо да съществува в едно универсално космическо пространство, всеки от нас е роден сам в своя блестяща празнота, която накълцва на парчета, сглобявайки стълбища и градини, и гари по свой уникален модел, докато оформи своето пространство в един собствен свят? Ами ако на човешкото възприятие и способността за творчество се дължи създаването на мултивселената?“) Двамата герои от паралелните нишки на повествованието напускат Ню Йорк в посока Тел Авив с мисълта за върховно преобразяване, опирайки се на Кафка, Фройд и юдейската философия.

 

Никол Краус е родена през 1974 г. в Ню Йорк, учила е в Станфордския университет в Калифорния и в Оксфорд. Публикувала е поезия и разкази в различни издания като  „Гранта“, „Ню Йоркър“, „Ескуайър“ и др.  Книгите й са преведени на 35 езика и й носят поредица от награди. Бестселърът „История на любовта“ печели приза „Сароян“ за международна литература, оглавява множество класации и е носител на редица награди в САЩ и Великобритания. През 2016 г. е екранизиран с успех от режисьора Раду Михайлеану.

 

 

„Лес тъмен“ е четвъртият поред роман на Краус, определен от „Гардиан“ като блестящо постижение и завладяваща рефлексия върху самата природа на литературата. Художник на корицата на българското издание е Живко Петров.

 

Никол Краус - „Лес тъмен“

 

 

Изгонването от Рая по същината си е вечно. Следователно изгонването от Рая е окончателно, животът на тази земя неотменим, но вечната природа на този процес все пак прави възможно не само завинаги да останем в Рая, но и в настоящия момент фактически да пребиваваме там, независимо дали го знаем тук и сега, или не. /Кафка/

 

 

Айека

 

 

По времето, когато изчезна, Епстийн бе прекарал три месеца в Тел Авив. Никой не знаеше къде е живял. Дъщеря му Луси бе идвала с децата си, но Епстийн ги настани в „Хилтън“, където им правеше компания по време на обилната закуска, докато той самият пиеше само чай. Луси поиска да ги покани в дома си, но той отклони молбата ѝ с извинението, че жилището било малко, скромно и съвсем неподходящо за посрещане на гости. Все още разстроена от развода на родителите си, тя го бе изгледала невярващо – защото до неотдавна нищо свързано с баща ѝ не бе изглеждало нито малко, нито скромно, – но въпреки подозрението си трябваше да приеме обяснението, заедно с всички други промени, които бяха настъпили около него. В крайна сметка служители от полицията заведоха Луси, Джона и Мая в една порутена сграда близо до древното пристанище на Яфа, където се намираше въпросният апартамент. Боята по стените се лющеше, струята на кривия душ явно биеше точно върху тоалетната. Тлъста хлебарка тържествено напредваше по каменния под. Едва след като полицейският инспектор я размаза с тока на обувката си, Мая, най-малкото и най-умното от децата на Епстийн, бе осенена от мисълта, че това същество навярно последно е видяло баща ѝ. Ако Епстийн действително бе живял тук, то единствените вещи, които навеждаха на мисълта, че е обитавал жилището, бяха книгите с пожълтели страници, сгърчени от влажния въздух, нахлуващ през отворения прозорец, и шишенцето с хапчета „Кумадин“, лекарството, което той вземаше, откакто преди пет години му бяха открили предсърдно мъждене. Човек навярно не би нарекъл жилището мизерно, но въпреки това приличаше повече на бордеите в Калкута, отколкото на местата, в които той бе настанявал децата си по крайбрежието на Амалфи и на Кап д’Антиб. Все пак една прилика имаше – също като онези стаи, и тази тук бе с изглед към морето. През месеците, преди да изчезне, бе ставало все потрудно да бъде открит Епстийн. Вече не се случваше панически да върне обаждане в някой безбожен час на деня или нощта. Ако преди винаги той бе имал последната дума, то бе, защото никога не бе оставял човека насреща без отговор. Въпросът е, че бавно и постепенно отговорите му бяха ставали все по-редки. Времето помежду бе нараствало, защото бе нараствало и вътре в него: двайсет и четирите часа на денонощието, които някога той бе запълвал с всевъзможни дейности, сега наподобяваха по мащаб хилядолетия. Семейството и приятелите му привикнаха към тези ту по-кратки, ту по-дълги промеждутъци на мълчание, тъй че когато в продължение на седмица в началото на февруари той не даде никакъв знак дали изобщо е жив, никой не се разтревожи. Накрая се случи така, че Мая се събуди посред нощ, усетила някакво трептене по невидимата нишка, която все още я свързваше с баща ѝ, и помоли братовчед му лично да провери как е той. Моти, който бе измъкнал хиляди долари от Епстийн, плъзна ръка по дупето на спящата в леглото му любовница, после запали цигара и нахлузи на босо обувките си, защото, макар да бе нощ, той се зарадва на тази подхвърлена възможност да повдигне пред Епстийн въпроса за една нова инвестиция. Когато се добра до адреса в Яфа, който бе надраскал на дланта си, той се обади на Мая. Сигурно имало някаква грешка, докладва ѝ, нямало начин баща ѝ да е живял в такава дупка. Мая позвъни на Шлос, адвоката на Епстийн, който единствен можеше да знае нещо повече, но той само потвърди правилността на адреса. Когато най-сетне Моти заби дебелия си показалец в копчето на звънеца и така успя да разбуди младата наемателка от втория етаж, тя потвърди, че през последните няколко месеца Епстийн действително обитавал жилището над нейното, но били минали много дни, откакто го видяла за последен път – откакто го чула всъщност, защото била привикнала със звука от стъпките му нощем над главата си. Докато разговаряше на вратата с оплешивяващия братовчед на съседа от горния етаж, сънената млада жена нямаше как да предвиди предстоящата бърза ескалация на събитията, която щеше да я принуди да привикне към шумотевицата от стъпките на множество хора, влизащи и излизащи от жилището на горния етаж, отново и отново проследявайки движението на един човек, когото тя познаваше съвсем бегло и с когото в същото време чувстваше някаква странна близост.

 

 

Още към обяд в първия ден от разследването полицейският екип бе изместен от Шин Бет, Службата за вътрешна сигурност. Шимон Перес лично позвъни на семейството и обеща, че планини ще бъдат преместени. Таксиметровият шофьор, возил Епстийн шест дни по-рано, бе издирен и отведен за разпит. Изплашен до смърт, човекът не спираше да се усмихва, излагайки на показ златния си зъб. По-късно той отведе следователите от Вътрешна сигурност до пътя край Мъртво море и след първоначалното объркване, което можеше да се обясни с притеснението му, успя да посочи мястото, където бе оставил Епстийн – кръстовище в близост до голите хълмове, на половината път между пещерите на Кумран и Ен Геди. Отрядите, ангажирани в издирването, се разгърнаха в пустинята, но откриха единствено празно куфарче с монограма на Епстийн, което, както се изрази Мая, увеличаваше вероятността за неговата действителна транссубстанциация.

 

През тези дни и нощи, събирайки се ту в една, ту в друга стая в апартамента в хотел „Хилтън“, децата му ту се обнадеждаваха, ту униваха, и после цикълът се повтаряше. Непрекъснато звънеше нечий телефон – само Шлос имаше три – и при всеки нов сигнал те се вкопчваха в последното получено късче информация. Джона, Луси и Мая научиха за баща си подробности, които изобщо не им бяха известни. В крайна сметка обаче по никакъв начин не разгадаха с каква цел бе дошъл в този град, нито какво се бе случило с него. Дните минаваха, обажданията ставаха все по-редки, чудеса не се случваха. Постепенно всеки от тях се нагоди към новата реалност, в която баща им, толкова непоклатим и решителен в живота си, ги бе запратил, предприемайки един последен, напълно неразгадаем акт.

 

Доведоха им един равин, който обясни – на английски, но с тежък акцент, – че според еврейския закон е необходимо смъртта да е доказана с абсолютна сигурност, за да могат да пристъпят към изпълнението на скръбните ритуали. В случаите, когато тялото липсва, било достатъчно да разполагат със свидетел на смъртта. А дори при липсата и на тяло, и на свидетел на смъртта стигало само да съществува доклад, че човекът е бил убит от крадци, удавил се е или е бил нападнат и завлечен нанякъде от диво животно. В този случай обаче нямаше нито тяло, нито свидетел, нито доклад. Нито крадци, нито диви животни, доколкото бе известно. На мястото на баща им бе останала единствено загадката около необяснимото му отсъствие.

 

Никой не би допуснал подобен завършек, но все пак краят сякаш изглеждаше някак логичен. Смъртта бе твърде нищожна за Епстийн. Погледнато в ретроспектива, дори не бе и реална възможност. Приживе той заемаше цялото налично пространство. Не защото беше едър, а защото бе неудържим. Той бе някак вездесъщ; и сам не можеше да се овладее. Всичко у него преливаше: страстта, гневът, въодушевлението, презрението към хората и обичта към човечеството. Израсъл бе сред словесни двубои и имаше нужда от сблъсъка на аргументи, за да се усеща жив. В някакъв момент прекъсна връзка с три четвърти от хората, с които навремето се бе сближил; онези, които му останаха, той смяташе за непогрешими и щеше да ги обича вечно. Познанството с него означаваше да бъдеш или сразен, или прехвален. Човек трудно можеше да се разпознае в неговите описания. По пътя си бе оставил цяло шествие от протежета. Епстийн им вдъхваше част от себе си, те нарастваха все повече и повече – което важеше за всеки, когото превърнеше в обект на обичта си. Накрая избраниците се понасяха като балона пред „Мейсис“ в Деня на благодарността. Само че един ден се забиваха в някой от високоморалните клони на Епстийн и се спукваха. От този момент нататък имената им се превръщаха в анатема. Със своите привички да раздува Епстийн бе истински американец, но липсата на респект към границите на личното пространство и склонността му към трайбализъм опровергаваха това впечатление. Той беше нещо различно и това различно водеше до поредното недоразумение.

 

И в същото време този човек притежаваше дарбата да привлича хората, да ги притегля на своя страна, под пространния чадър на стратегиите си. Вътрешният му плам не секваше и тази светлина се изливаше от него с небрежна лекота като у човек, който няма нужда нито да икономисва, нито да пести. Край него никога не беше скучно. Духът му се извисяваше и пропадаше, и се издигаше отново; той кипеше и порицаваше, но неизменно и напълно приковаваше вниманието. Любопитството му бе неизчерпаемо, а когато явление или човек привлечеше интереса му, той предприемаше пространно проучване. Никога не се съмняваше, че и всички останали ще се заинтересуват от обектите, привлекли вниманието му. Въпросът бе, че малцина притежаваха неговата издръжливост и упоритост. В края на вечерта неизменно някой друг (не и той, разбира се) настояваше да си тръгнат, но Епстийн упорито сподиряше компанията навън от ресторанта, като продължаваше да разсича въздуха с показалец, движен от желанието на всяка цена да наложи тезата си.

 

 

 

 

 

 

Метъл легендите идват на Midalidare Rock In The Wine Valley 2022 с „50 Heavy Metal Years”

 

Днес стана ясно, че заради продължаващата пандемия от COVID-19, турнето на Judas Priest се отлага за 2022. Групата, водена от емблематичния си фронтмен Rob Halford, e eдна от най-важните на световната рок сцена и трябваше да отбележи своята 50 годишнина с впечатляващо световно турне, което заради пандемията се отлага за втори път. Добрата новина е, че има потвърдена нова дата за България и рок легендите ще са част от фестивала Midalidare Rock In The Wine Valley 2022 на 17 юли догодина.

 

Заедно с тях на фестивала през 2022 г. ще дойдат и The Dead Daisies, които също трябваше да са част от Midalidare Rock In The Wine Valley 2021.

 

„Въпреки отпадането на Judas Priest и The Dead Daisies от афиша на фестивала през тази година, ние продължаваме да сме оптимисти и да работим по осъществяването на Midalidare Rock In the Wine Valley през тази година. Водим разговори с всички останали банди и ще имаме нужда от допълнително време за преговори. На 17 май (понеделник) 2021 година ще обявим официалното ни становище за провеждане на Midalidare Rock In The Wine Valley 2021, както и тогава ще дадем възможност за връщане на фестивалните билети за тази година. Съжаляваме, заедно с всички фенове на рока, за поредната принудителна промяна, но вярваме, че лятото на 2021 не е загубено“, споделят организаторите на фестивала.

 

Всички еднодневни билети закупени за деня на Judas Priest ще важат за новата дата през 2022 година, без да е нужно да се презаверяват. Всеки, който иска да върне еднодневния билет за Judas Priest ще може да го направи от мястото на закупуване от 7-ми април до 17-и май 2021-а година.

 

От днес в продажба са и еднодневни билети за Judas Priest за фестивала Midalidare Rock In the Wine Valley 2022.

 

Процедура за връщане на билети :

 

Сумите за билетите, закупени посредством партньорската мрежа на Eventim.bg, се възстановяват от конкретния обект, от който са закупени.

 

Билети, закупени от Офис 1 Суперстор, Книжарници Ориндж, Касата на Кантус Фирмус в зала България, Стефани Реклама Русе (Билетен център Ани), Смарт Медия Тийм (Седмицата Русе)  и  Мюзик център Пловдив се връщат на адрес – София, ул. "6-ти септември" 58 с банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата, заедно с име на титуляр на сметката и телефон за връзка.

 

В случай, че билетите са закупени от сайта на Ивентим БГ:

 

- с кредитна карта - трябва да се изпратят до централен офис на Ивентим БГ - София, ул. "6-ти септември" 58 и до 7 работни дни ще бъде възстановена сумата по кредитната карта, с която са закупени. !Билети, закупени с опция print@home и eticket се връщат по имейл до Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

- с наложен платеж или по банков път – феновете трябва да върнат билетите си по пощата на адрес – София, ул. "6-ти септември" 58 с банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата, заедно с име на титуляр на сметката и телефон за връзка.

 

Страница 5 от 1868

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…