Капана.БГ

Капана.БГ

Спектакълът на хореографа Мила Искренова е част от програмата за 50-я юбилеен сезон на танцовата трупа 

Балет „ Арабеск” ще гостува в Пловдив със спектакъла „Сидхарта” по Херман Хесе на 8 февруари, на сцената на Драматичния театър. Проектът на хореографа Мила Искренова е част от програмата на 50-ия юбилеен сезон на танцовата трупа, замислена като един обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на „Арабеск”през годините. Важно място в този период от половин век заема направлението танцов-театър, като негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова месец февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на творчеството на Искренова. 

"Сидхарта" е танцово-театрален спектакъл по мотиви от философската поема на Херман Хесе Върху великолепната музика на Вагнеровите увертюри от „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, единствената рага на Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе „Сидхарта“. Изискната сценография и костюмите  са на Свила Величкова, видеопроекциите – на Никола Налбантов.

Спектакълът предизвика много мнения, някои крайно противоречиви. Това означава, че силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл "изгаря чувствата". Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката ни прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла, изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това - интензивно визуално изживяване.

Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете  различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в  музиката, танцовия език и образността.

Мила Искренова споделя, че винаги си е представяла повестта "Сидхарта" на Хесе, написана през 1922 година като танц още, когато я е прочела за първи път на 16 години. Нейният спомен от това първо прочитане е на неизразимо силно впечатление на красота, една поетична философска повест за търсене на съвършенството. 

Много години по-късно от първата среща със „Сидхарта“, Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише „Сидхарта“ и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той;  защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише „Завръщането на Заратустра“, защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.

Всички тези открития, споделя Мила Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода, че „Сидхарта“ е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят.

 „Сидхарта“ е изключително актуална днес. Периодът , в който е писана повестта,  толкова наподобява днешното време така  тревожно и заредено в същото време,  когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват.

Затова Мила се насочва точно сега към Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.

 

Идеята на е на губернатора Здравко Димитров 

Творби на Вълчан Петров, Димо Кенов и скулптора Димчо Павлов красят пространството 

Фоайето на Областна администрация Пловдив ще се превърне в Камерна зала, за да приюти културни събития и мероприятия на творци от региона. Идеята на губернатора Здравко Димитров е да бъде създадено ново пространство, в което да се реализират концерти, изложби и камерни театрални постановки. 

Пространството е изключително подходящо за провеждане на културна събития и мероприятия. Стените са декорирани с великолепни мозаечни платна на Вълчан Петров и Димо Кенов, покривът е пирамидална стъклена Оберлихт конструкция, която дарява залата с постоянен достъп на естествена дневна светлина, а точно в средата е разположен уникален шадраван, дело на  скулптора Димчо Павлов, който остана единственото негово произведение, изложено на обществено място.

Всички културни събития в новата Камерна зала, която разполага с много добра естествена акустика, ще се провеждат под егидата на Здравко Димитров.

Официалното откриване на Камерна зала в Областна администрация ще се състои на 1 февруари с концерт на именития пловдивски тенор Ивайло Михайлов, който е сред инициаторите на проекта. 

Събитието, което ще е с вход свободен, е с начален час 18.00 часа, а програмата е съставена от песните на Пучини. Акомпанимент на роял - Мария Калоферова.

 

Късноантичното наследство във фокуса на международна научна конференция в Пловдив

Както е известно, България ще кандидатства в ЮНЕСКО със серийния обект Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, Римска провинция Тракия. Формулярите за подаване на предложение за Индикативната листа са вече одобрени от Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерство на културата. Документите са минали и на предварително съгласуване с Центъра за световно културно наследство в Париж. От там за дадени няколко забележки, които са отстранени. Зад свършената до момента работа по кандидатурата седи екип включващ арх. Милена Крачанова, доц. Елена Кантарева, археолозите Жени Танкова и Мина Босапчиева, Станислав Станев и екипът на Фондация „Америка за България“. 

Заедно с Община Пловдив, Министерство на културата и НИНКН сме подготвили необходимите документи и процедури за предложението. Серийният обект е вписан като такъв в Българската индикативна листа и в момента се очаква решение, с което документацията да бъде изпратена в ЮНЕСКО като кандидатура на България. Това трябва да стане до края на месец януари, за да може предложението да бъде разгледано от експертите към Центъра за световно културно наследство през тази календарна година.

Няма да бездействаме до есента, за да видим дали серийния обект ще бъде включен в Индикативната листа на ЮНЕСКО. Започваме веднага работа по втория етап - номинацията, тъй като сме оптимисти, че заедно ще вървим напред. За ЮНЕСКО е от изключителна важност да бъде изградена защитната сграда, за да се съхрани археологическата ценност, но и да се работи за социализацията на обекта, и зоната около него. Изработването на план за управление на собствеността, който да осигури устойчивост е още едно от основните изисквания към проекта. Имаме пълната подкрепа и съдействие на Община Пловдив, на Министерството на културата, на НИНКН, и на Постоянното представителство на България в ЮНЕСКО. Работим успешно заедно, в една посока, за тази важна за града и страната ни кауза, обясни арх. Николай Трайков. 

Очаква се на годишното заседание през юли да бъде обявено дали кандидатурата минава на следващия етап. Ако това се случи, Мозаечното наследство на Филипопол официално ще стане кандидат за вписване като световно културно наследство. След това  започва същинската работа по номинацията, която ще включва по-широк екип от експерти, включително доказани международни имена в тази област. Според участниците в процеса, реалистично номинацията ще бъде подадена официално през януари 2020г., тъй като предстои много академична работа. Като например изготвянето на обосновка и доказване на изключителната световна значимост, и универсална стойност на обекта както и неговата цялост и автентичност. Ще се изработи и задълбочен сравнителен  анализ с подобни вече вписани обекти по света от същия период, което да докаже защо мозайките на Филипопол са различни по своята същност.

За постигането на тази цел ще помогне научна конференция, която ще събере експерти в сферата на културно-историческото наследство от цял свят тази пролет в Пловдив. Фокус на международния форум ще бъде Епископската базилика, мозайките  на Филипопол и историческите сведения, които ни дава този така важен археологически обект. Събитието ще бъде организирано от Фондация „Америка за България” в сътрудничество с Община Пловдив и ще се случи вероятно през април, паралелно с дейностите по изграждането на защитната сграда над останките от най-големия раннохристиянски храм в града и региона. 

Организаторите искат да дадат думата на всички местни специалисти, работили на този обект в последните четири години. Те ще разкажат пред колегите си какво са открили. Ще съобщят фактите, за да отворят полето за интерпретации. Очаква се Епископската базилика с всичките й исторически ребуси да бъде един дълъг академичен дебат, който ще продължи години наред. Затова и предстоящата научна конференция ще е първото от серия подобни събития, фокусирани върху базиликата и римското мозаечно наследство на Филипопол, особено в контекста на кандидатурата за ЮНЕСКО. 

Епископската базилика на Филилопол е комплексен обект и за да бъде разбран в пълнотата си ще е нужно много време и усилия на български и международни експерти в различни области. Бихме желали форумът да се случи колкото се може по-рано, защото той много ще помогне за разработването на сайта на Базиликата и материалите, които ще бъдат подготвени за бъдещата експозиция. Ще помогне и да си изясним за себе си какво знаем и какво не знаем. Ще бъде една първа стъпка, с фокус върху местните експерти - доц.Елена Кантарева, Жени Танкова, Мина Боспачиева и всички, които  участваха в разкопките, допълва арх. Трайков от Фондация „Америка за България”. 

 

Самостоятелна изложба подготвя художникът Лъчезар Бояджиев в галерия SARIEV Contemporary. "Уютни дистопии" ще бъде открита на 2 февруари и ще остане в галерията до 24 март и ще представи непоказвани работи на художника, създадени в периода 2004-2018 година. Тя се организира в контекста на ретроспективната изложба на Лъчезар Бояджиев в Софийска градска художествена галерия „Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекалено късо и доста тясно)”, която ще бъде открита в средата на февруари 2018 година. 

Лъчeзар Бояджиев е един от художниците с най-голямо влияние върху сцената в България. Неговите участия в групови артпроекти, кураторски инициативи, образователни курсове, дискусии, статии оставят уникална и трайна следа върху художествената ни сцена.  Първата му самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary – „Уютни дистопии“, е нова гледна точка на автора по теми, които го вълнуват отдавна – градовете и териториите.

По отношение на изложбата авторът споделя: „Уютни дистопии“ препраща към такива визии за града, и по презумпция за света, които го правят малко по-поносим за живеене, въвеждат минимум уют там, където той е липсвал или отдавна е изчезнал... Моите работи предлагат „поправки“ или добавки, предложения и напътствия към избрани градове, с които ме е свързал живота, с конструктивен, урбанистичен, инженерен или просто ментален характер. Те са леки и „скромни“ като идея, но радикални като ефект предложения; те са утопични поради нереализуемостта си, но съвсем реални в разумността си предложения за социална промяна без жертви!“

По думите на Яра Бубнова някои от творбите в изложбата демонстрират как Бояджиев иска да направи по-комфортен живота в онези градове, които са пре-употребени от международната артколегия: „На Венеция ѝ трябва метро!“, 2007-2018; „На Касел му трябва летище!“, 2007-2018. В друга от рисунките е заложена възможността да се реши проблемът на Йерусалим – конфликтният град е клониран, а клонингите са разположени по вертикала („На Йерусалим му трябва да се рее в небесата!“, 2008-2018). Или, както уточнява художникът, “За да се решат проблемите на града и хората, които живеят там, е нужно „светите места“ да се отделят от нормалния град […], като сакралното служи, за да пази дебела сянка на земното”.

В друга творба от същата серия, Бояджиев утроява Айфеловата кула („На Париж му трябва рестарт!“ (2004-2018), предлагайки решение за туристопотока.

Авторът пояснява своите творчески интенции, залегнали в изложбата: „Художниците все се опитват да въ-образят света, а въпросът е да го при-у-ютят“, както е в живописния колаж „Joie de Vivre/Жизнерадост“, 2017, където жълтия цвят „е като слънце, станало плаж или вода или нещо друго ужасно топло и уютно“, уточнява Бояджиев.

Идеята за уют е допълнена и от печката, разположена в средата на пространството („Вечен припек“, 2018), както и златистият „Нов-открит флаг за липсваща страна“ (2018), които създават „нещо като двойна утопия на мечтаното, целяща да внуши идеята за уют и топлота във все по-невъзможния за живеене свят, в който хората все повече се разделят и като че ли забравят за прости неща като „вечния припек“, който всяка утопична идея ни внушава поне на ниво метафора“, пояснява авторът.

Лъчезар Бояджиев (р. 1957) е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-влиятелните съвременни български художници, в работата си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции. 

Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните „Места на мъдростта“, Галерия ИСИ-София (съвместно с Отворени изкуства – Пловдив, 2016); „Не съм библиотечен художник“, SALT, Истанбул (2013); „Художник в депото“ от серията „Другото око“, СГХГ, София (2010); груповите през 2016-17 „Economize”, Музей „Лудвиг“, Будапеща и „Симптоми на обществото“, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите“, Музей „Пера“, Истанбул; „С главата надолу: домакинстване на критиката“, Музей за съвременно изкуство, Белград и „Ниско-бюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Наопаки“, Градска галерия, Любляна; „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва и „Изкуство за промяна“, СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.

 

Четвъртък, 18 Януари 2018 09:15

Meet The Brewer at Котка и Мишка

Четвъртък вечер е и се чудите какво да правите в Пловдив. Може да опитате едни от най-яките бири на Балканите в "Котка и мишка". От крановете ще се лее Dogma Albino White IPA, a ще има и достатъчно количество прясно бутилирани Svetionik Pale Ale, Hoptopod IPA, както и Albino.

Освен да изпиете по няколко бири в компанията на Gorjan Dukovski (главен виновник за приготвянето на кехлибарената течност) и Zoran Stojkovic (човекът отговорен за продажбите на Dogma), ще можете да научите някой от тайните на занаята и тънкости в производството на Dogma.

Срещата в Капана започва в 19 часа.

Опасни връзки e пиеса по текст на Пиер Шодерло дьо Лакло и Хайнер Мюлер. Режисурата, сценична адаптацията, сценографията е от Константин Еленков. 

Костюмите са на Ирен Дойчева, композитор и музика на живо от Явор Карагитлиев. Участват Мила Роберт, Мария Бакалова, Кристиян Негалов, Александър Секулов – младши и Константин Еленков. 

"Скука е второто име на дявола".

Премиерата на спектакъла на камерна сцена в Драматичен Театър Пловдив е тази вечер (18 януари) от 19 часа. Билети на касата на театъра или онлайн.

Празничен концерт-спектакъл с музиката на Щраус, Калман, Лехар, Офенбах предстои в ГДК "Борис Христов". Концертът е тази вечер (18 януари) в ГДК "Борис Христов" от 19 часа. Диригент ще бъде Константин Добройков, а режисьор на спектакъла Георги Динев. Солисти: Симона Кодева, Ивана Албрехт, Марияна Панова, Светлана Иванова, Марк Фаулър, Георги Динев, Евгений Арабаджиев и др.

Страница 5 от 1006

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…