Капана.БГ

Капана.БГ

ФОРУМ КОЛЕКЦИОНЕРИ / РАЗГОВОРИ / КОЛЕКЦИОНЕРИ

10 април, 14:00 ч
събитието може да бъде гледано във Facebook и YouTube каналите на Фондация „Отворени изкуства“
https://www.facebook.com/open.arts
https://www.youtube.com/user/TheOpenarts
 
участници: Николай Неделчев, Ирена Гергова
 
концепция и водещ: Веселина Сариева (Фондация “Отворени Изкуства”,  Галерия Sariev)
 
организатор: Фондация “Отворени Изкуства”, в рамките на програмата “Въведение в съвременното изкуство”
 
Фондация „Отворени изкуства“ има удоволствието да представи второто събитие от пролетната програма на „Форум Колекционери“ 2021, което ще се проведе на 10 април 2021 г.
 
Събитието ще се реализира като панелна дискусия с български колекционери на съвременно изкуство, някои от които ще бъдат представени за първи път публично. Разговорът ще премине през запознаване с колекции им, ще представи техните съвсем различни подходи на колекциониране, ще разкрие ситуации, с които те се сблъскват, ще говори за това как пандемията влияе на навиците и плановете им. Ще се обсъдят и новите тенденции в колекционирането на изкуство. В края на дискусията колекционерите ще дадат своите препоръки към галеристи, автори и артспециалисти. Дискусията ще се проведе на български език.
 
През 2021 година в постпандемична ситуация на артсистема в криза „Форум Колекционери“ предприема разширяване на традиционния си формат на тематично, структурно и времево ниво, следван от намерението да подпомогне адаптацията на участниците в артсцената в България. Поставяйки основната теза, че познаването и приемането на другия в микрообщността, обединението и споделянето на проблемите и решенията е изход от настоящето и път към бъдещето, „Форум Колекционери“ има намерението да създаде обща среда на споделяне и видимост, които дават панорама, възможни насоки за справяне и  предпоставки за бъдещо сътрудничество. Освен тази нова линия, ориентирана към микрообщността, „Форум Колекционери“ продължава и традиционната си програма, като реализира международен обмен и запознава с международни колекционерски практики.
 
Следете за допълнителна информация и предстоящи събития нашия уебсайт и профилите ни в социалните мрежи.
 
Поради противопандемичните мерки пролетната програма на „Форум Колекционери“ ще се реализира онлайн.
 

 
Повече за участниците:
 
Николай Неделчев е основател и главен изпълнителен директор на групата за маркетингова комуникация в България – Publicis Groupe. Извън бизнеса Николай е меценат и колекционер, любител на книгите, спорта и пътуванията.
 
Николай колекционира творби на български съвременни автори от 2010 година насам. Син е на скулптора Трифон Неделчев и израства в безвремието на изкуството, заобиколен от творчеството на Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев и други големи майстори.
 
Колекцията му има две лини: автори от началото на 20 век и линия на съвременни художници. В линята съвременно присъстват имена като Сашо Стоицов, Димитър Генчев, Любен Петров, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Георгиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Красимир Кръстев-Рассим, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Миряна Тодорова, Калия Калъчева, Валентина Шара, Йонко Василев, Димитър Шопов, Зара Александрова, Вальо Ченков, и други.
 
Изложби с творби на съвременното изкуство от неговата колекция са представяни в Националната Художествена Галерия, София и в Склад в рамките на програмата Пловдив европейска столица на културата 2019, Пловдив.
 
 
Ирена Гергова е директор на линията за съвременно изкуство във Фондация MFG. Ирена е майка на три деца, любител на здравословния живот и здравословните мисли, гурме пътешествията и морските ваканции.
 
Фондация MFG е създадена, за да подкрепя творческия потенциал, иновативността и солидарността в българското общество. Постоянна дейност на фондацията са развиването на различни проекти и включването в значими инициативи и каузи. Специален фокус в дейността й е съвременното изкуство. В тази посока от три години фондацията работи по създаването на международна художествена колекция. Макар и да има широка гама от творци в портфолиото си, неин фокус са младите, работещи в областта на съвременно изкуство, художниците от България и Балканите.
 
Като всяка колекция, и колекцията на MFG отразява предпочитанията на своите създатели. Пътуванията и срещите с изкуството по време на тези пътувания, са първият импулс, събудил интереса към съвременното изкуство за двете семейства, основатели на фондацията.
 
В колекцията може да видим творби на авторите: Стефан Николаев, Моника Попова, Сашо Стоицов, Мич Брезунек, Любо Кръстев, Мартин Гунчев, Стиляна Узунова.
 
Колекцията на фондация MFG продължава да се развива и да търси своята идентичност, следвайки изкуството на талантливите съвременни художници от целия свят.
 

Партньор: Национален фонд „Култура"
 
През 2021 проектът се реализира с финансовото съдействие на „Програмата за подкрепа на професионални организации в областта на изкуството“ на Национален фонд „Култура“.

 

 

Тя е с благотворителна насоченост за Дома за сираци „Св. Николай“ при манастира „Св. Троица“ – с. Нови хан

 

От 6 до 21 април в изложбеното пространство  на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив, фоайе на ет 1, може да бъде видяна изложбата скулптура на Сашко Павлов. Работите представляват метална пластика върху камък.

 

Сашко Павлов е роден през 1950 г. София. Той е завършил лингвистика с профил английски език. Дълги години е преподавател в катедра „Английски език“ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на няколко книги. През годините проявява интерес и се занимава с пластика и скулптура.

 

Настоящата изложба е с благотворителна насоченост за Дома за сираци „Св. Николай“ при манастира „Св. Троица“ – с. Нови хан.

 

Пловдивският живописец Иван Чакъров отбелязва своята 50-та годишнина с ретроспективна изложба в Градската художествена галерия – Зали за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15, първи етаж. Тя ще се открие на

 

6 април от 17:00 до 19:00 часа при стриктно спазване на противоепидемичните мерки.

 

Под заглавието „Лица“ художникът представя селекция от творби, които е създавал през различни периоди, като доминират портретите. Това са и най-скоро рисуваните от него картини – лицата на най-близките до художника хора. За творческия си метод авторът споделя:

 

„Живописта в най-чистия й вид винаги ме е вълнувала и продължава да ме вълнува. Винаги си представям картината, която започвам. Тя е в главата ми. В процеса на работа тя се променя малко или пък изцяло и смятам, че това е правилният начин. Вероятно проектът за композицията не трябва да бъде изяснен докрай, за да има възможност за импровизация.“

 

Иван Чакъров не смята, че пандемичната обстановка се е отразила на темите и сюжетите на картините му, защото те са мислени в един по-дълъг период от време. За отдавнашните си предпочитания той казва:

 

„Много харесвам праисторическото изкуство с великолепната живопис и пластики на животни. Може би това е причината да рисувам животни, в един не малък период от време“.

 

Изложбата „Лица“ ще продължи до 25 април.

 

 

 

Иван Чакъров

 

Роден на 20.03.1971 г. в Пловдив.

 

Завършва „Живопис“ в Националната художествена академия в София при проф. Теофан Сокеров.

 

Възпитаник е на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив.

 

2000, 2001 – Първа награда за живописен етюд от Академичен конкурс „Марин Уста Генов”

 

2017 - Награда за живопис на Дружество на пловдивските художници

 

В момента преподава живопис и рисуване в НГСЕИ - Пловдив.

 

 

 

Самостоятелни изложби :

 

Галерия „Възраждане” – Пловдив, 2000, 2006, 2010, 2011, 2013, 2015, 2017, 2019

 

Галерия „Теа” – София, 2005, 2009

 

Галерия „Роувър” – Пазарджик, 2007

 

Национални есенни изложби – Пловдив, 2010

 

Галерия „Бизнес хотел” – Пловдив, 2013

 

Галерия „Икар“ – София, 2018

 

Галерия „Зелена линия“ – Пловдив, 2018

 

Арте Спа хотел – Велинград, 2019

 

 

 

Участие в общи изложби:

 

Галерия „Възраждане” – Пловдив, 1998 - 2018

 

Галерия „Възраждане” – Нощ на музеи и галерии „Ателие на живо”– Пловдив, 2007

 

ОХИ „Тялото”, СБХ – София, „Съвременен български фигуратив”, 2008

 

Общи изложби на ДПХ – Пловдив, 2010 - 2018

 

Балканско квадрианале на живописта – Стара Загора, 2012, 2016

 

Национална изложба арт колаж – Пловдив, 2015

 

Галерия „Бизнес хотел“ – Пловдив, 2014 – 2018г.

 

 

Според Марк Нелисен „Дарвин в супермаркета“ е своеобразен сборник на човешкото поведение. Ние ще добавим само, че тази остроумна „лекция по дарвинизъм“ отдавна плачеше да бъде издадена. Вече и в българските книжарници в превод на Мария Енчева!

Ако на някой марсианец му попадне документална поредица за поведението на земляните, направо ще се пристрасти към този канал – толкова сме интересни. Ние обаче не го осъзнаваме, защото сме нагазили с двата крака в случващото се, не слизаме от подиума и за секунда няма как да проследим спектакъла от разстояние. На актьора не му е дадено да се наслади на красотата на сцената, докато играе на нея, нали? Векове наред поведението ни е било повече задавано, отколкото изследвано. Религията, политиката, философията напътствали човека какво да прави и най-вече какво да не прави. Приемало се, че човекът превъзхожда останалите животни, понеже духът му умее неща, които го възвисяват високо над животинския свят. За щастие, днес разполагаме с поведенческата биология, която ни предоставя по-широка и реалистична гледна точка: показва ни откъде в крайна сметка идва всяко наше съзнателно или неосъзнато решение.

Марк Нелисен е белгийски поведенчески биолог, преподавател в Антверпенския университет и автор на много книги за човешкото поведение и еволюцията, написани по достъпен и увлекателен начин. „Дарвин в супермаркета“ (208 стр., цена: 18 лв.) разказва 36 истории за еволюцията и човешкото поведение с много хумор и самоирония. Оказва се, че следите на Чарлс Дарвин са навсякъде: в магазина, на улицата, във вестника, в получения имейл. След тази книга, за добро или зло, никога повече няма да погледнете на човека пред вас на опашката със същите очи.

Днес на нейно място е Сточна гара, която в близко или далечно бъдеще ще бъде заменена от голям търговски център

Пепиниери навремето наричали разсадниците, в които се подготвяли млади фиданки, дървета и храсти за парковете. В Пловдив разсадникът бил устроен още през 80-те години на 19 в. По това време градът нямал нито една свястна улица, нямал канализация, обществени сгради, а водата за пиене се загребвала направо от Марица. Не се знае кога точно е създаден– дали през 1881 или 1882 г, но за мястото няма спор – днешната Сточна гара, Станимашкото шосе, началото на ул. “Богомил” и началните стотина метра на сегашния булевард “Цар Борис III”. Един район от близо 300 декара, който преди това бил блато. Благодарение усилията на швейцарския градинар Люсиен Шевалас, наречен още министърът на цветята, тресавището се превърнало в райска градина. Израснала красива гора, а нейната сянка започнала да привлича пловдивчани. Лека-полека Пепиниерата се превърнала в място за празнично веселие.   Още от ранна пролет към разсадника тръгвали шумни компании, лятно време там винаги било оживено. Вестниците пишат и за партийни сборища на хладина под дърветата. По-късно в парка бил изграден градският колодрум, появили се две заведения.

Пепиниерата носела добри доходи. Общинските управи от цяла Южна България идвали в Пловдив да купуват разсад за своите паркове. Оттук са тръгнали дръвчетата, които днес красят прочутото Аязмо на Стара Загора. Дори градинарите на двореца в Евксиновград разчитали на пловдивчани. Това  станало само десетина години след създаването на разсадника.  Покрай тази годишнина през 1891 г. Пепиниерата била наречена Шеваласов разсадник, по името на своя създател.

Публикациите във вестниците след 1911 г.  обаче показват една друга картина – държавата  зарязала разсадника. В архивите няма сведения поради какви “неотложни нужди” райската градина на Пловдив била изоставена. От документите се вижда, че правителството предлагало тя да се предаде на някое земеделско училище, а Пловдивската община отказала до поеме стопанисването ѝ, защото нямала  средства. През следващите няколко години едни от дърветата били изсечени, други – изкоренени. От някогашната гора оцелели само няколко растения. Делото на швейцарския градинар било погубено докрай, а на негово място останало само едно голо и пусто индустриално място.

Източник: Lost in Plovdiv

Българската литература е част от живота ни от най-ранна възраст. Едва ли има някой, който като дете не е рецитирал „Аз съм българче” или не е чел разказите на Йордан Йовков и Елин Пелин. В наши дни българската литература продължава да се радва на много и талантливи автори, които си струва да бъдат прочетени. Именно и поради тази причина решихме да ти представим 5 български романа, които наистина заслужават вниманието ти.

 

Физика на тъгата

 

 „Истинското търсене на Георги Господинов е как да живеем с тъгата, да ѝ позволим да бъде източник на емпатия.“ – това казва Гарт Грийнуел, автор в американското списание The New Yorker, за  книгата „Физика на тъгата” Георги Господинов, преведена на 15 езика. Това е книга, която трудно би могла да бъде описана, ако не е прочетена – трябва да се изживее. Препоръчваме ти, ако все още не си, да се насладиш на таланта на Георги Господинов.

 

Сън

 

През последната година пътуването е мираж за много голяма част от нас. Затова ти предлагаме да отпътуваш за слънчева Португалия през завладяващата история на Камелия Кучер – „Сън” . Житейският път на Жоао ще те отведе през редица съдбоносни избори и техните последствия. Потопи се в тази история, която те пренася през минало и настояще и която ще разкрие тайни, пазени с години. 

 

18 % Сиво

 

Още една книга, която ще те отведе през далечни земи – този път Съединените Американски щати и Мексико. История за българина – Зак, заминал за САЩ, чийто живот се преобръща за много кратко време. Поеми на пътуване със Зак, изпълнено с редица трудности, въпроси и… изненадващ финал! Книгата  „18 % Сиво” е екранизирана през 2020 година. В главните роли се превъплащават Руши Видинлиев и Доля Гавански.

 

Живот в скалите

 

Историята, написана от Мария Лалева, докосва стотици хора. „Живот в скалите”  е книга, която провокира у читателите нуждата да си задават въпроси и да търсят техните отговори. И това не е всичко – книгата ни пренася през богата палитра от емоции, към които едва ли някой би могъл да остане безразличен. Ако все още не си се докосвал към абсолютния бестселър през последните години на Мария Лалева, направи го!  

 

Утре

 

 „Утре” – книга, написана в съавторство от майка и син – Радостина А. Ангелова и Александър Станков. На пръв поглед романът ни пренася в обикновеното ежедневие на майка и нейния син, които се „борят” със злободневни проблеми. Но само на пръв поглед. Всъщност, „Утре”, насочена както към родители, така и към техните (пораснали) деца, поглежда дълбоко в душевността на героите и ни носи усещане за топлина и любов. Заинтригувахме те, нали?

 

Надяваме се предложенията ни за съвременна българска литература да са ти допаднали. Ще се радваме да ни споделиш в коментар, ако това е така. А дотогава, кажи ни кои са твоите любими български произведения.

 

Източник: Orange center

 

 

 

„Хиджиката, самураят от Севера“ е следващата фаза от развитието на спектакъла „Хиджиката и неговият двойник“, представен в рамките на програмата на Пловдив 2019: спектакъл, посветен на Тацуми Хиджиката, легендарният създател на буто 

 

12 април, 19:30, Дом на киното, премиера

 

„Хиджиката, самураят от Севера“

 

режисьор: Ани Васева

 

теория: Боян Манчев

 

консултанти: Футоши Хошино и Ясуо Кобаяши

 

дигитални апарати и програми: Стефан Дончев

 

с участието на: Леонид Йовчев

 

„Хиджиката, самураят от Севера“ е следващата фаза от развитието на спектакъла „Хиджиката и неговият двойник“, представен в рамките на програмата на Пловдив 2019: спектакъл, посветен на Тацуми Хиджиката, легендарният създател на буто – авангардната японска танцова форма, преобърнала историята на съвременните сценични изкуства. Тази нова версия на представлението се фокусира върху паралелите между биографията и фантастичните сюжети в творчеството на Хиджиката, както и върху странните връзки между фигурите на хореографа Хиджиката Тацуми, самурая Хиджиката Тошизо от 19 век, писателя Юкио Мишима, римския император Хелиогабал и не на последно място – самурая от българския Север Леонид Йовчев.

 

„Хиджиката, самураят от Севера“ не е представление с постоянна, повтаряща се форма, а е процес на работа: всяка среща с публиката представя и развива материала в нова, уникална форма, част от продължителен изследователски процес. Всяко изиграване на представлението е различно от предишните. Структурата остава постоянна, но текстът и микросъбитята в него се променят всеки път. Екипът на спектакъла достигна до този метод на работа, следвайки любопитството и желанието си - започва се с основен изследователски и драматургичен, исторически и теоретичен материал, с обща посока, след което се изгражда конструкция в реално време, в която актьорът има свободата да работи с езика. Това означва, че създадената структура е динамична – има детайлно изработени опорни точки, но при всяка репетиция и при всяко представление речевият поток е различен, до отделните събития се достига всеки път по нов начин. Това прави действието живо, неочаквано и занимателно.

 

 

 

Тацуми Хиджиката (1928-1986) е една от най-радикалните фигури в полето на сценичните изкуства през втората половина на миналия век, основоположник на нова сценична форма, известна като Буто: по-точно, анкоку буто: тъмното буто, или букавално, тъмният танц. Хиджиката се опита да отвори потенциала на човешкото тяло като изразен инструмент, като надхвърли нормалните техники за изпълнение и дори отвъд общите модели на движение на тялото изобщо. Въпреки че по време на изтеклия от първия буто-спектакъл повече от половин век, буто е естетизирано под формата на донякъде макабрена, донякъде дидактична красота, а Хиджиката прогресивно се превръща в култова фигура на сцената на перформативните изкуства, почти нищо не се знае за ранните му програмни произведения, от които са запазени само фрагментарни кадри и документация. 

 

Прeдставлението е осъществено в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата, със съдействието на EU Japan Fest и Министерство на културата.

 

През 2021 представлението се играе с помощта на Министерство на културата.

 

Дейността на „Метеор“ през 2021 г. се осъществява с помощта на Национален фонд „Култура“.

 

Страница 7 от 1868

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…