Вирджиния Улф е една от най-изтъкнатите фигури в литературата на модернизма във Великобритания през 20 век. Тя е романистка, есеистка, феминистка, издател, автор на разкази, важна част от лондонското литературно общество между Първата и Втората световна война и член на Кръга Блумсбъри.
Родена на 25 януари 1882 г., Вирджиния Улф продължава да вълнува и вдъхновява и днес. С творчеството, с личния си бунт, с новаторските си възгледи…
“За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.”
“Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията, предрасъдъците и идиосинкретичността на говорещия.”
“Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.”
“Човек не може да мисли, обича и спи добре, ако не е вечерял добре.”
“Някой трябва да умре, за да може останалата част да цени живота повече.”
“Не може да има две мнения за това какво представлява интелектуалецът. Той е мъж или жена, който язди ума си в галоп из страната в преследване на една идея.”
“Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.”
“Големите общности от хора са невменяеми.”
“Нищо не се е случило в действителност, докато то не е записано.”
“Бях в странно настроение, мислейки себе си за много стара, но сега съм отново жена – както винаги съм била, когато пиша.”
“Телефон, който прекъсва най-сериозните разговори и най-важните наблюдения, крие своя собствена романтика.”
„Като жена аз нямам родина. Като жена аз не искам родина. Като жена моята родина е целият свят“
“Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.”
“Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.”
“Хуморът е първото, което се губи при превода.”
“Езикът е вино върху устните.”
“Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите клетки.”
“Истината е, че жените често ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната завършеност. Харесва ми тяхната анонимност.”
„Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.“
„Колко пъти хората са използвали писалка или четка, защото не са имали смелостта да дръпнат спусъка?“
„На мъжа принадлежаха и властта, и парите, и влиянието. Той е собственикът на вестника, неговият главен редактор. Той бе министърът на външните работи и председателят на Върховния съд… Той е онзи, който дава милиони на благотворителните заведения и на колежите, управлявани от нему подобните."
„Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни.“
„Не съветвам жените, които искат да имат нещо свое, да се омъжват.“
„Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи.“
„Да пораснеш означава да изгубиш някои илюзии и да придобиеш други.“
„Всеки, който струва нещо, чете това, което харесва, според настроението му.“
„Човек не може да намери мир, ако избягва живота.“
„Книгите са огледалата на душата.“
„Човек има у себе си дълбоко вкоренен, макар и нерационален инстинкт в полза на теорията, че единението на мъжа и жената – именно това е източникът на най-голямото задоволство, на най-съвършеното щастие… Нормалното и най-уютно състояние на духа ще бъде онова, когато двете половини съжителстват заедно в хармония и духовно си помагат.“