Йоана Иванова

Не е нужно задълбочено познание на историята, за да забележим, че като наука изучаваща миналото, тя създава един наратив, фокусиран върху действията, взаимоотношенията и мирогледите на мъжете. С други думи историята е история на мъжете и жените рядко влизат в нея. Заради тях се водят битки, но те самите не ги инициират, не започват войни, не откриват нови континенти. Историята, разбира се, познава и кралици, но в повечето случаи жената е Другият, тя успява да упражни влияние чрез семейството си, положението си, съпруга си.

Няма да анализираме обстоятелствата, поради които жените в историята са по-скоро изключение, но е важно да се открои значимостта им. Такъв опит прави Феминистка разходка - проекта на Българска асоциация на университетските жени "Жени, женски организации и места на колективна памет в София, Русе, Благоевград, Велико Търново, Пловдив и Бургас", реализиран с подкрепата на Български фонд за жените.

През последните няколко години подобни разходки се провеждат в София, Благоевград и Русе. От тази година стартират във Велико Търново, Пловдив и Бургас. В Пловдив сборният пункт е площад „Съединение“. Мястото е избрано неслучайно. Паметникът тук присъства много силно в символното пространство на града. Една нежна на пръв поглед крехка млада жена, крилата, символ на обединението. Той е единият от трите паметника на жени в Пловдив. Другите са на Олга Скобелева и Ана Маймункова.

Разходката, водена от Мина Маринова, преподавател по история в ПУ „Паисий Хилендарски“, преминава през още три важни исторически пункта и запознава участниците с постиженията и заслугите на жени като Недялка Шилева, Райна Княгиня, Екатерина Каравелова и други. Забележително е, че повечето от споменатите жени са от аристократични и заможни семейства.

От площад „Съединение“ участниците се отправят към ул. „Христо Г. Данов“, където внимание се обръща на две знакови сгради. Едната е познатата на пловдивчани Къща с нимфите. Малко известен факт е, че тази сграда е дело на жена архитект. Името й е Емилия Събева, дъщеря на венециански художник. Освен фасадата на тази красива къща, нейно дело е и сградата на Драматичния театър, гледаща към Главната. Сградите се открояват със специфична орнаментика и стил.

Другата знакова сграда на ул. „Христо Г. Данов“ е тази на Кукления театър. Интересното за нея е, че някога там се е помещавало благотворително дружество „Майчина грижа“. Обиколката продължава в още две благотворителни дружества, защото една от най-значимите дейности на жените в миналото е свързана с благотворителност.

От ул. „Христо Г. Данов“ разходката се отправя към ул. „Лейди Странгфорд“. Тази улица е една от трите в Пловдив, носеща името на жена. Другите са ул. „Недялка Шилева“ в Тракия и ул. „Райна Княгиня“ в Северен. Естествено в града под тепетата има и булевард, кръстен на дама. Това е бул. „Княгиня Мария-Луиза“. Тук няма как да не споменем белега, който Емили Странгфорд е оставила в родината. Тя освен всичко е радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението. В Пловдив са запазени и няколко артефакта за лейди Странгфорд. В Историческия музей се съхранява писалището й, а в Народна библиотека „Иван Вазов“ - относително слабо известният хербарий от водорасли, събиран от Емили Стангфорд в периода 1843 – 1845 г., докато тя плава с корабите на баща си по крайбрежието на островите Оркни (Северна Шотландия) и на Ирландия.

Улица „Лейди Странгфорд“ обаче е интересна и с друго. В пейзажа на града е закодирана и памет за Ана Маймункова. Нейното име носи ПГ по облекло „Ана Май“.  Ана Маймункова е учителка от Хасково, дъщеря на директор. Увлича се от социалистическата идеология. Тя предлага 8 март да се чества като Ден на работещите жени. В сградата на ПГО „Ана Май“ в миналото се е помещавало благотворително дружество „Постоянство“.

От ул. „Лейди Странгфорд“ феминистката обиколка продължава в Стария град, където се спира на две знакови места. Първото е Първа девическа гимназия (понастоящем Градска художествена галерия). Девическата гимназия е открита през 1881 г. Сградата е построена по проект на Йосиф Шнитер и е обявена за дворец на просветата. Предвидена е за около 400-450 ученички. Първоначално започва със 116, но те много бързо нарастват и се налага да наемат помещения от околните сгради. В крайна сметка се взема решение за изграждане на допълнителна втора сграда (понастоящем там се помещава АМТИИ).

Сградата на новата гимназия на Тексим тепе отново е дело на жена архитект. Тя е проект на софийската архитектка Виктория Ангелова-Винарова. И това се случва по времето, когато жена е областен архитект в Пловдив. Това е Надежда Нанчева. Тя е потомствен архитект и една жена която разчупва стереотипа и успява да се да се пребори с предразсъдъците на обществото, което не е свикнало жена да заема толкова отговорен пост, а и се съмнява във възможностите й.

Това е мястото, където Феминистката разходка завършва, но маршрутът търпи промени. Просто защото има толкова много да се каже за тези жени. А трябва да се споменат и онези, чиито имена не са толкова познати, но те несъмнено са оставили следа в Пловдив. Следващите разходки ще се проведат на 9 и 31 март. Един чудесен начин да се запознаем с приноса и значимостта на жените в Пловдив. И да си пожелаем повече от днешните жени да оставят своя белег. Защото днес в България не е нужно да си нечия съпруга, дъщеря или сестра, за да правиш история.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…