Това че вече сме големи не означава, че уроците, които научаваме от детските книги, са по-маловажни. А четенето и препрочитането на историите, предназначени за най-малките, е занимание, притежаващо особен чар. Екипът на Капана подбра задължителните заглавия в тази категория. Ако сте ги чели като малки, сега е времето да разлистите познатите страници. Нищо чудно да откриете нещо ново там. Ако пък сте пропуснали да се срещнете с тях в детството си, никога не е късно.

„Анн от „Зелените покриви“ от Луси Мод Монтгомъри

Анн от „Зелените покриви“ неслучайно е бестселър. Пламенното, независимо червенокосо сираче улавя авантюристичния дух на детството. Книгата ни кара да видим магията на заобикалящия ни свят в природата, приятелите и съседите през очите на Анн.

„Паяжината на Шарлот“ от Е. Б. Уайт

Кой не си спомня историята на малкото прасенце Уилбър и мъдрия стар паяк Шарлот?

Красивите мрежи от думи на Шарлот запазват Уилбър от заколване и го хвърлят в светлината на прожекторите на местния панаир. Вълшебната, състрадателна книга учи възрастни и деца за приятелството и загубата.

„Хари Потър и философският камък“ от Джоан Роулинг

Първата книга на Роулинг от световноизвестната серия "Хари Потър" възроди фантастичния жанр. Историята на привидно обикновеното 11-годишо момче с очила е чудесна приказка за скрита магия и фантастични животни, а освен това е многопластова и пропита с мъдрости, което я прави обичана от малки и големи.

„Лъвът, Вещицата и дрешникът“  от К. С. Луис 

Може да сте обичали тази поредица като дете, но фантастично подробната и сложна история на Нарния си заслужава да я преразгледате като възрастен. Алегорията може и да ви е убягнала като малки, но със сигурност сте забелязали, че авторът е построил най-невероятния свят.

„Мечо Пух“ от А. А. Милн

Простите неща могат да ни направят щастливи. Точно това доказва А. А. Милн с Мечо Пух, Кристофър Робин и приятелите им от Голямата гора. Мечето продължава да очарова и забавлява читателите през 21 век, а книгата е обичана от малки и големи.

„Гънка във времето“ от Маделин Ленгъл

Маделин Ленгъл създава гениалната история на Мег Мъри, момиче, чийто баща изчезва по време на своите експерименти с пътуване във времето през петото измерение.

Ако кажем нещо повече за тази книга, бихме рискували да ви развалим удоволствието от четенето. Ще кажем само че романът е също толкова увлекателен за възрастните, колкото и за децата. 

„Тайната градина“ от Франсис Ходжсън Бърнет

Мери Ленъкс е самотна в английското имение на чичо си, докато не започва да изследва градината и не намира всички тайни по пътя. Тази книга е класика в детската литература и дава израз на вярата в лечебната и мистична сила на природата. Ако сте я чели като деца и я препрочетете сега, може би ще погледнете на чичото на Мери с други очи.

„Малкият принц“ от Антоан дьо Сент Екзюпери

„Малкият принц“ е поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература.

„Тъмните му материи“ от Филип Пулман

Поредицата на Пулман често е поставяна до заглавия като „Властелинът на пръстените“, „Хрониките на Нарния“, „Хари Потър“ и „Землемория“. И не случайно. Историята е оригинална и увлекателна. Приключенията в паралелни светове задържат интереса на по-младите читатели. Но това е само повърхността, има нещо повече в тези книги. Авторът засяга по-дълбоки теми като духовност, морал, науката срещу религията, квантова физика, съществуването на душата и ги преплита в сюжета по толкова естествен и умел начин, че крайният продукт безспорно е един шедьовър.

„Поредица от злополучия“ от Лемъни Сникет

Духовитият хумор на „Поредица от злополучия“ не прилича на нищо друго, което ще видите в литературата за деца. Дългият и заплетен сюжет на книгите всъщност е доста сложен и определено ще разберете повече, ако я четете като възрастни, отколкото като деца.

„Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол

Книгата представлява приказна история, чийто главен персонаж е малко момиченце на име Алиса, което, следвайки говорещ бял заек, попада в непознат и напълно объркан свят, пълен с причудливи и фантастични персонажи. Със сигурност ще ви бъде забавно да посетите този свят и като възрастни, особено в моментите, когато се нуждаете от почивка от ежедневните грижи.

„Пипи Дългото чорапче“ от Астрид Линдгрен

„Пипи Дългото чорапче“ не е типична история, но и самата Пипи не е типично момиче – по днешните стандарти или по тези на Швеция през 1945 г., когато книгата е публикувана за първи път. Самата авторка казва:

„Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.“

При публикуването си книгата получава доста критика – Пипи не е смятана за много добър модел за подражание за малките деца. Други пък я смятат за икона на феминизма, която предизвиква авторитарните общества и статуквото, благороден дивак или абсолютно забавна.

Както и да я приемате, самият факт, че Пипи е шокирала, ядосвала, окуражавала и очаровала хората, е достатъчно добра причина да прочетете книгата като възрастни.