Чалгата посегна към едно от най-красивите любовни послания в българската поезия. „Прощално“, едно от предсмъртните стихотворения на Никола Вапцаров, посветено на съпругата му Бойка, бе употребено в новата песен на някоя си попфолк певица.

Това веднага предизвика оправдано възмущение. Истината е, че въпросната певица не прави нищо ново. От край време думите на великите поети са служили за вдъхновение на музикантите, които базират песните си на фраза, строфа или цяла поема. Разликата е, че го правят елегантно и отдавайки почит на поета, а не поставяйки го във вулгарен контекст.

По-долу сме подбрали няколко примера за това как музиката си служи с поезията, без творчеството на автора да бъде осквернено и погазено.

П.С. И Вапцаров го има.

The Divine Comedy – Lucy по „Люси“ на Уилям Уърдсуърт

Fleetwood Mac - Dragonfly по „Водно конче“ на Уилям Хенри Дейвис

Still on the Hill - Ballad of the Landlord по „Балада за хазаина“ на Лангсън Хюз

Dead Can Dance - How Fortunate The Man With None, превод на “Die Ballade von den Prominenten” на Бертолт Брехт

Les colocs – Paysage по „Paysage“ на Шарл Бодлер

JJ Burnel – Ozymandias по „Озимандий“ на Пърси Бис Шели

Carla Bruni – I Felt My Life With Both My Hands по „I Felt My Life With Both My Hands“ на Емили Дикинсън

ТДК – Емил Димитров, съставена от Вапцаровото стихотворение „Вяра“ и песента на българския естраден певец Емил Димитров „Ако си дал“