Хенри Дейвид Торо, роден на днешния ден през 1817 година, е американски писател и философ, известен най-вече с автобиографичната си книга "Уолдън". В нея той описва доброволното си отшелничество в колиба край езерото Уолдън, където води прост и природосъобразен живот.

Торо е една от водещите фигури в движението трансцендентализъм, чиито идеи той не само изповядва на теория, но и доказва на практика чрез примера на собствения си живот.

Екипът на Капана.бг ви представя Хенри Дейвид Торо в няколко любими цитата.

Това, което получаваш от постигането на целите си не е толкова важно, колкото това какъв ставаш, постигайки ги.

Този свят не е нищо друго освен платното на нашето въображение.

Сутрешната ранна разходка е благословия за целия ден.

Тръгнал ли съм да се разхождам, аз с наслада се оставям на сетивата си. Какво правя в гората, ако ще мисля за нещо извън нея.

Няма друг лек за любовта, освен да обичаш повече.

Мечтите са мерило за нашия характер.

Най-добрите управляващи са тези, които управляват най-малко.

Вместо да се възпитава уважение към закона, по-добре да се възпитава усет за справедливост.

Ако сте построили замъци във въздуха, работата ви не е била напразна — там им е мястото. Остава под тях да положите основите.

Нещата не се променят; променяме се ние.

Върви уверено в посоката на своите мечти. Живей живота, който си си представял.

Не това, което гледаш, има значение, а това, което виждаш.

Езикът на приятелството не се състои в думи, а в значения.

Съпричастността към Природата е свидетелство за непоклатимо здраве.

Вместо любов, думи или слава, дай ми истина.

Избягвайте всякакви начинания, които изискват да носите нови дрехи.

Бъди верен на своята работа, своята дума и своите приятели.

Къде е литературата, даваща израз на Природата.

Не наемай човек, който върши работата ти заради парите, а защото я обича.

Бъди верен на своята работа, своята дума и своите приятели.

Живей всеки сезон като последен. Вдишай въздуха, изпий питие, опитай плод и се остави на въздействието на всяко едно от тях.

Човекът не е нито безсмъртен, нито божествен, а роб и пленник на своето собствено мнение за себе си, изградено от собствените му постъпки. Общественото мнение е нищожен тиранин в сравнение с личното. Съдбата на човека се определя от това, което той сам мисли за себе си.