Местна инициатива възстановява 175-годишен храм в село Дълбок извор по всички канони на художествената реставрация
Хората оправят църквата си, паметник на културата, без помощ от митрополия или държава. Продължават делото на сродниците си, които са я съградили през Възраждането
Реставратори обработват като хирурзи 300 квадратни метра стенописен ансамбъл на големия майстор Алекси Атанасов в продължение на шест месеца
Тази църква е емблема за силата на общността. Жалко, че добрият пример се случва в периферията на Пловдив, а не в сърцето на епархията, казват реставраторите Илия Ламбов и Сава Костадинов
Иво Дернев
600 хиляди лева от парите на данъкоплатците отпусна вчера държавата за ремонта на Пловдивската духовна семинария с правителствено решение, взето след личното предложение на премиера Бойко Борисов. Само няколко дни след посещението на министър-председателя в пловдивската епархия и обещанието му за финансова помощ, парите тръгнаха към митрополията. Очаква се още близо три милиона лева публични средства да бъдат инвестирани в довършването на ремонта на манастира „Св. Петка Мулдавска”, заедно с прекарването на водопровод до обителта и ремонт на пътя до там.
Тази новина се изтъркаля в почти всички регионални и национални медии в последните дни. Бе представена като добрата история в иначе черния роден информационен поток. Вгледани в правителствения PR, доволните духовнически физиономии и тръпнещите в очакване на новите материални блага миряни, никой от колегите не насочи вниманието към онова, което се случва само на няколко километра североизточно от Мулдавския манастир- в село Дълбок извор. Там има ново Възраждане. Под купола на местния храм „Възнесение Христово” се случва чудото. В Дълбок извор е истинската, добрата новина, останала обяснимо невидима за обществото- митрополит или висш държавник там не се е мяркал от години.
Без целеви субсидии, без правителствени обещания и високи делегации в селото, жителите му запретнаха ръкави и решиха сами да си помогнат и да възродят изключителния си храм- паметник на културата от регионално значение, въпреки че според специалисти националният му статут е задължителен.
Църквата „Възнесение Христово“ е построена в бълбукащите години на Възраждането. Завършена е през 1853 година, като за това свидетелства гравиран надпис върху каменна плоча, поставена до южния вход на изумителната като изпълнение постройка. По план, храмът е трикорабен, базиликален тип, с полу-цилиндрично сводесто покритие. Градежът е каменен, включително сводовете на тавана. По обеми и по визия прилича изключително много на митрополитския храм „Св. Марина” в Пловдив, като по никакъв начин не отстъпва по красота на черквата в сърцето на пловдивската епархия. Дори напротив. Към днешна дата между двете черкви има една огромна разлика- автентичността. Върху оригиналните стенописи в „Св. Марина” вече шаренеят винилови тапети. А между стените на „Възнесение Христово“ група реставратори работят като хирурзи вече шест месеца, за да възстановят оригиналните фрески на изумителния асеновградски майстор Алекси Атанасов, учител по рисуване на зографина от Чирпан и съратник на Левски- Георги Данчов. Стенописите се реставрират не с пари от държавата или митрополията, а с дарителски средства. С каквито в последните две години се възстановява целият църковен комплекс.
Началото
Всичко започва с идването на настоящия кмет на селото Костадин Кротнев. Той става основен двигател на дарителска инициатива на местните хора и църковното настоятелство за възстановяване на храма в Дълбок извор. Първоначално започнали с набирането на средства чрез група във Фейсбук, инициирана от кмета Кротнев. Нужната сума се събрала в рамките на година, но само за първите дейности по укрепването на черквата, ремонт на покрива, който течал от десетилетия, и реконструкция на камбанарията. Реставраторите идват след появата на последния голям дарител, който заявил, че поема отговорността за изписването на храма. Така, под тежко увредени от времето, течовете и бруталните човешки намеси шедьоври на Алекси Атанасов се озовават художник- реставраторите Илия Ламбов и Сава Костадинов. Първият прави мащабен 3D проект на храма, в който вкарва всичките реставрационни планове на екипа. И през пролетта работата започва.
Легендата и новото Възраждане
Легендата разказва, че изграждането на църквата през Възраждането започва след голямо дарение на Ангел Стоянов Кариотов, известен като Ангел Войвода. Хайдутинът дал една торба с жълтици, за да бъде вдигната голяма църква в Дълбок извор. Каква точно е била причината за тази щедрост, историята не помни. Но се говори, че годеницата на Ангел Войвода е била от селото. След като турците я изнасилват, убиват майка й и брат й, Кариотов решава да даде пари за масивна черква, в която да бъдат погребани мощите им.
В последствие дарителското му дело продължават местните хора, които доизграждат църквата със собствени средства и труд. Храмът е построен преди 175 години. Над 30 дарители събират пари и канят прочутия Алекси Атанасов да изрисува храма. Той довършва фреските си преди 153 години. В следващите десетилетия хората от Дълбок извор надграждат църковния си комплекс. Събират дружно пари за камбанарията. Купуват швейцарски механизъм, за да имат кула с часовник през 1905г., което за селото е било нещо невероятно.
„Това е пример за Възрожденско дело. Тази църква е емблема за силата на общността. Красивото е, че това се повтаря в ново време. Някои от сродниците на дарителите от времето на Възраждането участват и сега. Сякаш да подкрепят прадедите си. Цялата тази наследственост е много важна. И е символ за едно Ново Възраждане”, казва художник-реставраторът Илия Ламбов.
Още подробности вижте в Под тепето