Генетичните изследвания не могат да ви кажат какъв хранителен режим трябва да спазвате

Безглутеновата индустрия печели пари на гърба на страдащите от цьолиакия

Критичното мислене буквално спасява животи или поне ни спестява много неприятни емоции

Славена Шекерлетова

Мога ли да се храня с глутенови храни, да купувам ли биопродукти, опасно ли е да се консумират ГМО-храни? Вероятно мнозина са си задавали тези въпроси, тъй като интернет се наводни с информации и понякога се срещат и коментари и твърдения, които са на границата на налудничавото. Време беше и е добре дошла книгата на докторанта по микробиология и млад учен Йордан Стефанов. Той е създател на блоговете „Наука и критично мислене” и 6nine и през 2018-а издаде първата си научно-популярна книга. В нея той разбива на пух и прах популярните митове за „здравословно” хранене, биохрани, ГМО, памет на водата, опасностите от микровълновите печки и редица други заблуди, с които се пълни публичното пространство и които не само водят до неразбиране на основните принципи на диетологията и науката, но могат да бъдат и опасни.

С него разговаряме по наболелите теми и отваряме вратата към една книга, която залага на научни изследвания и факти.

Защо реши да напишеш книга, която оспорва митовете в храненето?
Защото според мен на пазара бе нужно да се появи нещо ново и различно. Книжният пазар е заринат с множество книги на хранителна тематика, но нито една не представя адекватната реалност. Всеки автор изкривява действителността през своята призма, през своята идеология, която изповядва и крайният продукт е потресаващ. Хората са жадни за адекватни познания по темата и мисля, че получиха малка глътка свеж въздух. Самата тема за храните и храненето и необятна. С издателство „Сиела“ решихме, че е време да се появи книга, която не представя личните виждания на един автор, а по-скоро какви са фактите по определен популярен проблем. В този ред на мисли фокусът е изместен от авторитета, от автора, към аргументите и тяхната достоверност, които могат да бъдат проверени от абсолютно всеки. Разбира се, и аз като автор вероятно субективно съм повлиял до някаква степен написаното, вложил съм нещо лично, но то е минимално.

Кои са най-големите съвременни заблуди, които развенчаваш в твоята книга?
Това са типичните и популярни тези, които ежедневно чуваме по телевизията и не само. Редом с вече тривиалните безглутенови, био и супер храни разгледал съм и някои други не толкова популярни митове, от които в бъдеще много хора ще се интересуват. Такъв например е митът за диагностичното хранене. Появиха се малки фирми, които обещават да ви анализират 10-20 гена и да ви кажат какво трябва да ядете и какво не спрямо направените диагностични изследвания. Нещо като генетичен вегатест с малката разлика, че струва около 800 – 1000 лева. Сумата е сериозна, но най-лошото е, че това са зле похарчени пари, защото генетичните изследвания и то в такъв малък обем (все още) не могат да ви кажат какъв хранителен режим трябва да спазвате. Това е напълно доказано. Хубаво е да започнем да ценим парите, които изкарваме и времето, което е нужно, за да ги изработим.

Какво може да кажем, например, за т.нар. „безглутенова диета“, имат ли здравите хора нужда от такава?
Хората полудяха по безглутеновото хранене. Ако запитате индивид, който следва подобен тип диета, каква е разликата между цьолиакия и глутенова непоносимост, едва ли ще получите смислен отговор. Медиите и „модерните хора“ накараха нормалните да мразят глутена и дори обикновените тестени изделия. Тази мода дори е цинична, защото тя измества фокуса от  иначе тежкия здравословен проблем на страдащите от цьолиакия. Именно на техен гръб се създаде цяла безглутенова индустрия, която не цели да помогне на страдащите, а просто да печели на техен гръб, да се възползва от популярността или по-скоро ще използвам английския термин „хайп“ – нашумяла мода.

Може ли да се доверим на 100 процента на етикетите с надпис „Био“ и наблюдава ли се преувеличена добавена стойност на био храните?
От чисто нормативна гледна точка можем да сме по-скоро спокойни. Да, поради високата стойност на продуктите, тази категория храни е силно фалшифицирана, но би трябвало по-голяма част от биологичните храни да са автентични. От практична гледна точка не трябва да забравяме, че „био“ всъщност е просто термин, който обозначава хранителни продукти, които са култивирани чрез специфичен набор от правила и практики. Ако те се спазват, продуктът е „био“. „Био“ не носи никакви здравни предимства, продукцията не е по-хранителна или „по-полезна“. Биологичната храна по химичен състав не се различава от своята конвенционална алтернатива. Въпреки това цените са прекалено надути и има доказателства, че това надуване не е икономическа оправдано, а е по-скоро изкуствено. Вие просто си плащате за свойства, които храната по принцип не притежава.

Колко са опасни ГМО-продуктите и уреждат ли здравето ни, какво сочат изследванията, които си проучвал?
Може би ще е шокиращо за много хора, но това е категорията продукти, които са може би най-изследваните и това е обяснимо. Тези продукти всяват много паника у хората, а тя трябва да бъде развенчана. Изследванията не спират и се извършват вече над 20-30 години. Това са десетки поколения културни растения, които се проследяват във времето. Но макар интензивното изследване, данни за опасности не са открити. Просто истеричните страхове, в които много хора изпадат, се оказват неоправдани.

Обстойна и научно подкрепена информация можем да прочетем по тези и още важни въпроси в твоята книга "Митове и истини за храненето", но кажи ни защо е толкова важно критичното мислене, според теб, особено днес?
Критичното мислене буквално спасява животи или поне ни спестява много неприятни емоции. То ни кара да се замислим дали това, в което ни карат да вярваме, е истина. То ни кара да проверим достоверността на всяка една изказана теза. То ни кара да се съмняваме, а да се съмняваш е нещо хубаво. Изпитването на съмнения означава, че хората не приемат безкритично поднесената информация. Именно, ако хората се съмняваха повече, ако мислеха критично, нямаше да стигат дори до ситуации, в които хвърлят пари през терасите на непознати или пък да дават десетки хиляди левове за разваляне на черни магии, какъвто е и случая последните дни.

В сферата на храните и храненето хората биха помислили повече и биха поставяли под въпрос смелите твърдения върху етикетите, които ни „атакуват“. Хората биха имали способността да сравняват адекватността на отправените претенции и цената. Обосновано ли е един продукт да струва повече на база отправените претенции? Адекватни ли са те или просто някой се чуди как да ни изпразни портфейлите?

В 21 век, когато информационният поток е толкова голям, хората просто не могат адекватно да преценят коя информация е реална и коя не. Хората просто не могат да работят с информация и големи масиви от данни. В миналото се очакваше, че интернет и свързаността ще ни отворят един свят на необятни познания, от които хората ще черпят безкрайни ползи, но всъщност стана точно обратното. В настоящето, в което се намирам, е важно да се мисли и да се анализира, за да не ставаме жертви и да не изпадаме в неприятни ситуации.

Снимка: Виктор Кожухаров