Кудоглу пуши цигара в изложбата „Дим” в тютюневия град

Мащабната интерактивна експозиция се открива довечера

Иво Дернев

В сърцето на Пловдив отново мирише на тютюн. В склада си Кудоглу пуши цигара. Тютюневи магнати дегустират стоката си. А работници тракат с налъми по паважа, на път за фабриките между „Иван Вазов” и „Авксентий Велешки”. Тази атмосфера ще пресъздаде по мултижанров и интерактивен начин изложбата „Дим. Истории за тютюна”, която стартира тази вечер в СКЛАД на Фондация „Пловдив 2019”. Събитието е и пиронът в първия ден от откриващия  уикенд на Европейска столица на културата. Експозицията е подредена в общо четири зали на два етажа в бившия тютюнев склад и ще ни разходи из цялата история на това растение от род Никотиана, пренесено от Америка и влязло в живота на цяла Европа.

„Идеята на цялата изложба е чрез фокуса тютюн да разкажем за България, за прогреса и модернизацията, за градската култура, за изкуството и всичко, което се случва до наши дни. Никога не съм си давала ясна сметка колко България е свързана с това растение. Изненадващо много пътища минават през тютюна”, обясни за Под тепето кураторът на „Дим. Истории за тютюна” Весела Ножарова.

Изложбата включва архиви, фотографии, видео, филми, литература и произведения на известни български автори, които изследват историята на Пловдив чрез връзката ѝ с тютюневата индустрия. Има много текст- цитати и множество препратки. Много герои. Много теми. Човек трябва да отдели поне час, за да изживее цялата експозиция. Самата  идея на организаторите е събитието да е изложба- преживяване. Идея, която те реализират по изключителен начин.

„Разказваме цялата история на тютюна от докарването му от Америка. Именно с това започваме в първата зала. С растението, с историята на идването му в Европа и усвояването му,  стигането му до Ориента през 16 век. В къта на Османската империя ще имаме изложба на автентични наргилета. Там ще разкажем за ориенталския начин на живот. За да стигнем и до България през 19в. Разказваме за Пловдив и за ориенталския начин на живот тук. Има специален кът, посветен на пловдивските кафенета от това време. От този период имаме множество табакери и кутии за тютюн, осигурени от Етнографския музей. Постепенно минаваме през историята на Съединението. Спираме се и на първото пловдивско изложение, на което е имало специален павилион, посветен на тютюна. Той е бил на Ставридис, един от първите търговци на тютюн”, разказва Весела Ножарова.

В зала две изложбата разказва историята на тютюна на село и тютюна в града. Как се бере, как се обработва, как се суши. Там се намира и специално изработената сушилня. А върху нея има низове с истински  тютюневи листа. Те са били изработени от доброволци от Пловдив и Япония. А най-големият проблем в изложбата бил намирането на истински тютюн, тъй като е акцизна стока. Сокотаб правят услуга на организаторите, като им осигуряват няколко бали за автентичната сушилня.

„Дим. Истории за тютюна” разказва още за модернизацията на Пловдив, за градската култура. Разбира се, в особен фокус попадат големите тютюневи фамилии от града, както и самите складове. Има цял кът за историята на Кудоглу. Градската художествена галерия е осигурила знаковия негов портрет. Ще бъде представен и филм от 1922г., осигурен от Държавен архив- Пловдив, в който тютюневите магнати се събират, за да дегустират тютюн.

„Трета зала е посветена на тютюна и политиката. Войните, бежанците, работническите борби. Основен акцент тук е идването на бежанците от Беломорска Тракия като ключов момент за града и тютюневата индустрия. Те са хората, работили в тютюневите фабрики. Били са много бедни и са ходили с налъми. За тях са казвали „Налъмаджиите идват”, тъй като тропотът им по паветата отеквал в целия квартал. Осигурили сме 20 налъми, с които публиката може да минава и да тропа, като пресъздава звука на идващите работници”, развежда ни кураторът Весела Ножарова.

Разказът продължава с връзката между пушенето и войника. После идват темите за социализма и национализация. За Възродителния процес. Тютюнът и изкуството. Пловдивската бохема и Кръчма Пловдив. Към финала идват съвременни творци.

„Не е пропусната и темата за забраните. Говорим за това как светът се променя. Как цигарите вече започват да стават непрестижни, проблематични. В същото време забраните към цигарите са част от един гигантски елемент на забрани към обществото. Как то започва да се съобразява с прекалено много неща и дори вече нямаш право да умреш по идиотски начин, както си решил. Ще представим и работата на Стефан Николаев, който се занимава почти изцяло с темата тютюн и забраните, свързани с него”, допълва Ножарова.

В края на експозицията има аудиториум, в който ще се случват много тематични събития в рамките на тези три месеца. Ще има прожекции, срещи, дебати, лекции, все свързани с тютюна. Там вероятно ще се говори и за първата стачка срещу комунизма на 3 май, 1953г., организирана от пловдивски тютюноработници.  Тази тема се оказва и най-сложна за проучване, тъй като официална фактология за събитията от 53-та няма.

„Тази история е градска легенда. За нея няма документи. Търсихме хора, които да разкажат за събитието от първо лице, но не открихме такива. Няма нищо за нея. Нищичко. Дано покрай изложбата да се появи човек, който да разкаже нещо лично преживяно през спомените на сродник или близък”, надява се кураторът на изложбата.

Тютюнът, димът, цигарата е елемент от начина на живот. Той се променя с посоката, в която обществото мисли. От дъвченето и смъркането на тютюн, през чибуците и наргилетата, през цигарата, до електронните устройства днес. Жестът се променя, с него се променят дрехите, разговора, средата, бизнесът, политиката. Променят се цигарите. Всичко това, цялата тази история, може да се усети, помирише, преживее от днес в тютюневия град, в СКЛАД на фондация „Пловдив 2019”, в една мащабна изложба, която наистина ще ви впечатли.

„Дим. Истории за тютюна”се осъществява се в сътрудничество с „Държавен архив – София“, „Държавен архив – Пловдив“, „Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив“, „Национален военноисторически музей – София“, „Национален исторически музей – София“, „Национален литературен музей – София (Къща-музей „Димитър Димов“), „Национален политехнически музей – София“, „Национална филмотека“, „Регионалния етнографски музей – Пловдив“, „Регионален исторически музей – Пловдив“, „Исторически музей – Асеновград“, „Исторически музей – Благоевград“, „Исторически музей – Смолян“, „Исторически музей – Хасково“, „Градска художествена галерия – Пловдив“, „Софийска градска художествена галерия“, уеб платформа „Изгубената България“, Архив на БНТ, Гражданска група „Станимъшка Фотографчийница“, Илюстрация „Бьло море“.

Консултанти: доц. д-р Михаил Груев, гл. ас д-р Борис Стоянов

Куратор е Весела Ножарова, концепция и текст – Зорница Христова, историческо проучване – д-р Станислава Груева, визуална среда – д-р Димитър Воденичаров, дизайн – Калина Димитрова, мултимедийни елементи –  Калин Серапионов.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…