Някои родители ще се опитат да ви убедят, че да отгледаш дете е най-невероятното преживяване в живота и не биха го заменили за нищо на света. Това може и да е така, но родителството като всяко нещо си има своите трудности и за щастие много хора не се притесняват да споделят предизвикателствата, през които преминават.
Децата са си предизвикателство и освен това често са доста особени. Ако не вярвате, вижте най-странните неща, които казват и правят:
Току що научих, че деветгодишният ни син си е направил експеримент с нас. Паднал му е зъб, не е казал на никого три дена и е държал зъба под възглавницата. После ни казва, че му е паднал зъб и на следващата вечер под възглавницата му има пари. Сега ни конфронтира с научното си доказателство, че феята на зъбките не съществува.
***
Случаен тип ми бибитка, защото ми отнема прекалено много време да преместя колата от паркинга: ДВИЖИ СЕ, ГОСПОЖО!
Четиригодишното ми дете сваля прозореца и вика: ХЕЙ!!! НЕ МОЖЕШ ДА КАЗВАШ НА МАЙКА МИ КАКВО ДА ПРАВИ! НЕ СИ Ѝ ДЕТЕ!
***
Аз: Какво прави в училище днес?
Петгодишната ми дъщеря: Учих за драконите.
Аз: В училище сте учили за дракони?
Тя: Аз учих за дракони. Не знам какво са правили всички останали.
***
Спасителят: Всички да излязат от водата! Търсим петгодишно момче със сини шорти на име Тит.
Момченце със сини шорти, стоящо до мен: Хей, и аз се казвам Тит.
***
Дъщеря ми развали „Играта на играчките“ завинаги. Каза, че ако една от играчките умре, Анди няма да разбере и ще продължи да си играе с трупа ѝ.
***
Аз: Каква искаш да си на Хелоуин тази година?
Тригодишната ми дъщеря: Заспала.
Не мога да кажа, че не е моя.
***
По принцип смятам, че съм добър баща, но някак си съм забравил да науча двегодишния си син какво е сова и той си мисли, че се наричат дървесен пингвин.
***
Работех като спасител и едно момченце си хвърли топката извън водата. Майка му каза: „Може би ако помолиш хубавата спасителка, тя ще ти даде топката.“ Детето ме погледна право в очите и попита: „Къде е хубавата?“ Децата са жестоки.
***
Днес попитах тригодишния си братовчед колко тежи и той каза: „Ъъм, около петдесет катерици.“
***
Шестгодишната ми дъщеря: Събудих се.
Аз: Браво на теб?
Тя: Благодаря. Приключих за днес.
***
Подочут разговор между двама второкласници:
- Мислиш ли, че някога ще се влюбиш?
- Не знам. Мисля, че ако харесва палачинки, тогава най-вероятно.
***
Дъщеря ми ме видя да нося новите си боти и възкликна: „Не. Ужасни са. Или те си тръгват, или аз.“ Не ме притискайте, все още не съм решила.
***
Купих на сина ми книга за прилепите и когато я преполови извика: „Какво!? Прилепите са истински?“ Мислел си е, че са измислени за Хелоуин като призраците.
***
Четиригодишната ми дъщеря: Обичам да си мия зъбите.
Аз: Това е добре.
Тя: Това ги прави по-остри.
Аз: *правя стъпка назад*
***
Осемгодишният ми син: Как така готвиш само неща, които мразя?
Аз: Ами, като за начало, имам книга с рецепти, която се казва „Ястия, които децата мразят“.
Той: …
Аз: …
Той: …
Аз: …
Той (шепне): Знаех си!
***
Децата са толкова странни. Току що седем момчета дойдоха на верандата ми, настоявайки да видят котката ми. Имаха си и водач. Отворих вратата и преди да успея да им кажа здравей, той каза: „Къде е котаракът ти? Знам, че е там. Виждаме го от прозореца и е много дебел.“ Не знам какво да правя.
***
Аз: Липсвах ли докато беше у баба?
Шестгодишната ми дъщеря: Тя ни даде да направим бисквитки.
Аз: Ти ми липсваше.
Тя: Изядохме ги за закуска.
Значи не.
***
Седемгодишният ми син, който е 20 кг, пита дали може да си обръсне главата, за да прилича на Скалата. Спойлер: Ще прилича на Волдемор.
***
Шестгодишната ми дъщеря: Харесвам косата си къса и дълга. Искам да е къса и дълга едновременно.
Показвам ѝ снимка на „мълет“ прическа.
Тя: О, не.