Аз вярвам, че човекът е създаден да обича и да мечтае

Ани Велкова, стажант-репортер

За шеста поредна година фондация Стоил Куцев-Даскала организира летен лагер с ученици от английската. Поети, писатели не просто учат младите как се пише, а отварят книгата с шифъра на изкуството, което обещава и завладява.

Традиционно лагерът събира изкушените от литература младежи, овладели есеистичната форма на ежегодния конкурс в ЕГ ,,Пловдив” , организиран от фондацията.  Той се провежда на два етапа- от всеки випуск се допускат от учителите в гимназията петима, а от тях се избира по един лауреат, който получава и парична награда.  Всички допуснати до втори кръг и лауреатите имат възможността в рамките на 10 септемврийски дни да творят с мастилото на редица изтъкнати автори – Камелия Кондова, Яница Радева, Ангелина Александрова, Оля Стоянова, Станислава Чуринскиене, Йорданка Белева, Иво Рафаилов, Азиз Таш, Ина Иванова, Иван Ланджев, Димана Йорданова и много други са отваряли литературните светове пред младите. А в морето, ,,най-голямото събитие в живота ни и може би единствено”, откриват пресечната точка на необятното и вдъхновението.

За четвърта година успях да се насладя на това събитие като лауреат на конкурса.Нещо, което не бих и помислила да счета като повторение. Защото морето никога не е същото. Може да е есенно, може да е пред кея в четири и да си мислиш, че виждаш в далечината линията на хоризонта му. Защото ти също съм се връщаш различен. Хората, вълните, крясъкът на чайките влизат в теб и прогонват и чалгата от Слънчака, и прахта от комините на „Кючука”, и онази миризма на прогизнала от пот класна стая, и… всичко онова старо, полусрутено скеле, което някога си мислел, че издига Човека в теб. А там времето стои на светофарите. С включени дълги. И тече само отдалече. И толкоз.

Последните три вечери по традиция посвещаваме на трите литературни рода – епос, лирика и драма. Имаме и различни творчески задачи, дадени ни от авторите. Докато се усетим обаче бе станало зелено. Времето потегли и каза – на автобуса в два. (в този случай-Ивелина). И макар това да не бе сбогуване, знаехме, че на всички ще ни е трудно. Защото не сме същите. Защото и литературата никога няма да е същата. За морето знаем вече… И когато този автобус наистина потегли то дълго ти говори- ,,Аз вярвам, че човекът е създаден да обича и да мечтае” . И толкоз!

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…