Паметен знак на КАБ указва автора на сградата – дъщеря на художника Иван Милев

Тук се намира единствена в страната монументална графика – полихромна гравюра върху камък

Таня Грозданова

Портрети на главните библиотекари гледат от фоайето на втория етаж, което днес работници освежават за 140-годишнината на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, видя репортер на Под тепето.

На входа на сградата, в която се помещава книгохранилището от 1974 г, вече е поставен паметен знак от Камарата на българските архитекти.

Библиотеката на Пловдив се помещава в специално построена сграда в непосредствена близост до Цар-Симеоновата градина. Проектант е арх. Мария Милева, дъщеря на известния наш художник Иван Милев и оперната певица Мария Наумова. Започва да следва архитектура в Истанбул, но завършва архитектура през 1951 г. в Държавната политехника. Работи (1951 – 1972) в „Главпроект“, София. Завежда отдел „Синтез на архитектурата с монументалните изкуства“ в Министерство на строежите и архитектурата (1972 – 1977). Главен секретар на Съюза на архитектите в България (1977 – 1981). Това вече обяснява, факта че сградата на Библиотеката е образец от периода на социалистическото изкуство и представя архитектурни елементи, творби на пластичното изкуство, стенописи и мозайки от 70–80-те години на XX век.

Облицовката на сградата отвън и отвътре е от врачански камък, мрамор и гранит. Отвън, от двете страни на главното стълбище, видният български скулптор Стойо Тодоров (1919–1997) е изваял импозантната фигура в цял ръст на Иван Вазов, наред с много възрожденци и народни будители. На каменния барелеф са изобразени литературните му герои и множество личности, свързани с историята на града – пловдивските книгоиздатели Христо Г. Данов и Драган Манчов, Петко Р. Славейков, Константин Величков и др.

В предверието се намират барелефите на създателя на Библиотеката Йоаким Груев, на директорите Александър Башмаков, Борис Дякович и Маньо Стоянов. Те са дело на скулптора Виктор Тодоров (1935).

На първия етаж, на който се намират каталожната зала и залите за свободен достъп, стените са украсени с фрески – сграфито, които изобразяват приноса на науката, техниката и книгата за развитието на човечеството. Тук се намира единствена в страната монументална графика – полихромна гравюра върху камък – дело на графиците Тодор Панайотов (1929–1989)  и Любен Диманов (1933).

Тодор Панайотов изгражда образите със силно драматично чувство и внушение на авторовото присъствие, наситени са с вътрешно напрежение и претворени със смел графичен щрих. Любен Диманов е емблематично име в българската графика, смятан е за модернист през 60-те и 70-те години на XX век.

Широко стълбище отвежда нагоре към втория етаж, където са читалните зали. Срещу него е разположено огромно стенописно пано, отдаващо почит на патрона на библиотеката Иван Вазов и неговите герои.

Стенописите са изработени с техниката на мокрото фреско. Образите са на литературни герои от емблематичните Вазови произведения: „Чичовци“ – худ. Георги Божилов – Слона (1935–2001), „Под игото“ – Йоан Левиев (1934–1994), „Службогонци“ – Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – Христо Стефанов (1931–2013). И тримата са живописци-монументалисти от пловдивската школа на 60-те години, още приживе превърнали се в част от легендата.

На отсрещната стена, във фоайе Изкуство, се открояват витражите от топено стъкло по проект на Никола и Невена Тузсузови, символизиращи еволюцията на Вселената. Никола Тузсузов (1900–1997) е бележит български художник, сценограф, един от първите български илюстратори и шрифтописци.

Зад витража е Дигиталният център, където институцията дигитализира културното си наследство.

Във второто фоайе – приемна има барелеф на Патриарха на българската литература.

През 2019 г. НБ „Иван Вазов“ – Пловдив отбелязва 140 години от създаването си. На този основополагащ културно-исторически факт е подчинена цялата работа на библиотеката в нейните многостранни аспекти – работа с читателите, информационна дейност, издателска и културна дейност, съхранение на ценни образци, дигитализация и т.н.

140-годишнината на Пловдивската народна библиотека е събитие важно и значимо не само за града ни, но и за историческата и съвременна духовност на цяла България.

Допълнителна тежест  придава и фактът, че тя се отбелязва в годината, когато Пловдив е Европейска столица на културата. Предвижда се месец октомври да бъде върха в честванията, включвайки много разнообразни събития и инициативи.

Очаквайте подробности за програмата.

 

*използвани източници: Уикипедия и НБ „Ив. Вазов“

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…