Катерина Хапсали е име, което познаваме от журналистиката. Сега обяче тя пробива в  литературата с дебютната си творба „Гръцко кафе”. Това е една лична и емоционална история с капчица автобиографична нотка. Една книга, която те кара да преживееш още един живот.

Сюжетната рамка в романа е взета от живота на Хапсали. В един трагичен ден с бебе в ръце й съобщават, че съпругът й е починал. Когато животът ти подаде лимони – направи си лимонада, каза тя пред пловдивската си публика и сподели, че именно тази книга се е явила нейната „лимонада”. Изключително смело е да дебютираш на фронта с роман, това е ясно, но Хапсали си е нямала никаква идея на къде върви текстът ѝ и чак към стотната страница се е усетила, че може би ще бъде нещо толкова сериозно. Преплита настояще с минало във време, съдби и хора, което прави историята уникална. Неувереността ни съпътства цял живот и няма нищо лошо в това, спомня си тя първите си стъпки в художествената литература. Като журналист си признава, че думите й са скъпи и този стаж, който е натрупала ѝ е помогнал адски много. Чете текстовете си на глас – нейната малка лудост, но пък това й позволява да усети къде благозвучието се е загубило и евентуално да махне сланината от текста, както тя самата я нарича. Това е един зов за помощ от миналото. Една абсурдна граница, която е сложена на Балканите – чие е кафето? Гръцко, турско, българско или сръбско? Зависи къде го пиете. Едни граници, които преобръщат животи и завихрят национални  комплекси.

Историята трябва да продължи напред. Това е посланието от книгата, предадено в разказа на майка към детето й. Бъдещето трябва да има своето минало, към което да се обърне. Именно това прави историята с пъти по-лична и истинска. Но все пак това не е автобиография. Това не е книга за живота, а е вдъхновена от него, а когато смесиш реалността с фикцията по такъв фин начин, се получава шедьовър.