Print this page
 

Десетки накацаха по тепетата, за да посрещнат юлското слънце  


 

Младежи комуникират от всеки от хълмовете със светлинни сигнали

 

 

 

Кой е най-красивият град, кой?, крещят от Джендема група момчета

 

 

Паолина Трионска

 

 
Десетки пловдивчани накацаха по върховете на пловдивските тепета за посрещането на Джулая. Последната нощ от юни изпратиха, а утрото на юли посрещнаха много младежи, но не само, качили се на Небет тепе, Сахата, Джендема и Бунарджика. Пя се култовото парче на Юрая Хийп. Хората говореха само за хубавите неща от живота- за любовта, лятото, мира, свободата. Джулая извади от леглата пловдивчани най-масово от години насам. Знак, че се търси промяна е това. Знак, че хората имат нужда от красота, от въздух. Писна ни от лошотия, от Шок и Ужас, от идиотии, взираха се към изгряващото юлско слънце Марин и Елена, качили Младежкия хълм, за да се прегърнат там и да се дивят заедно на панорамата.  На Джендема хората не бяха много, може би заради местонахождението или голямото усилие, което коства изкачването на най-високото тепе. Някои влюбени се възползваха от романтичната обстановка, за да изразят чувствата си един към друг. Срещнаха се и стопаджии по паважа към върха, бързащи да не изпуснат   очаквания момент.  Кой е най-красивият град, а? Кой?, крещяха от купола на хълма група момчета, радвайки се на невероятната гледка.

 

Най-многолюден на Джулая по традиция бе Бунарджика. Около паметника на Альоша чернееше от народ. Под солдата имаше музика, малко бира и много разкошни пожелания за слънчево лято.

 

А най-приятното от всичко бе, че между хората на различните тепета вървя комуникация. Групи от млади хора се бяха разпределили по хълмовете и общуваха със светлинни сигнали.

 

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…